Ракѝтово е град в Южна България. Градът е административен център на община Ракитово, Област Пазарджик и се намира на малко повече от 11 км югоизточно от град Велинград.
По данни на НСИ населението му е .
География Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград отстоящ на 12 km.
В близост (на около 7 km югоизточно) е язовир „Батак“, където се намира и курортен комплекс "Цигов чарк". До Пловдив се стига по 87-километров път през Батак (на 15 km от Ракитово) и Пещера (на 30 km). Пазарджик е на 50 km, Стамболийски на 70 km. Отстои също на 70 km от Доспат, Хаджидимово и границата с Гърция (ГКПП „Илинден“).
Климатът е характерен с прохладно лято, мека зима и обилни снеговалежи. Топлият беломорски вятър, предимно иглолистната гора и местоположението на града го правят уникално кътче в сърцето на Родопите.
История Животът в землището на града се заражда около IV в. пр.н.е.
През своята дълголетна история Чепинският край е обитаван от различни племена и народи – беси, византийци, славяни, българи и власи. Районът на Ракитово и Чепинското корито е в земите на тракийското племе беси. Днес има останки от тракийска крепост-светилище в местността Пашино бърдо, която местните наричат Пешин бърдо (Първото бърдо). От там започва биосферният резерват Мантарица (мант – свещена, на прорицател; терица – земя), под егидата на ЮНЕСКО.
Южно от града са открити останки от късноантична трикорабна църква, силно повредени през XX век от строителството върху тях на нов параклис и на стадион.
Население и религия По статистически данни на НСИ към 7 септември 2021 г. в Ракитово живеят 6997 души.Население по градове и пол
Населението се състои основно от християни.
В града има църква, параклис и джамия, като те се поддържат от хората чрез дарения и целеви помощи. Съществува и конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав през 2011 г. включва 4426 българи и 1829 роми.Ethnic composition of Bulgaria 2011
Икономика Икономиката на града е зависима от дърво-преработвателната промишленост, която е основен работодател в района. С най-голям дял са дърводелските предприятия за профилирана дървесина, които произвеждат греди, дюшеме, ламперия и други видове продукти от профилиран и непрофилиран дървен материал. Добре са застъпени и двата вида мебелно производство-занаятчийското и серийното. Мебели от дървесина и ПДЧ се произвеждат не само за вътрешния пазар, но и за износ. В града има и предприятия за екобрикети от пресовани дървесни частици и предприятие за бутилиране на минерална вода, която със своя уникален състав лекува артритни и стомашно чревни заболявания. Ракитово развива ловен туризъм, има изградени ловни ниви и всички условия за почиващите ловци.
Хората, които не са заети в тези сектори, обикновено работят в сферите на услугите и строителството в Пазарджик и Велинград.
Културно-исторически забележителности Неолитно селище
В местността Макаков мост, по поречието на Чепинската река, се намира могила, чието разкопаване е разкрило останки, датиращи от неолитa.Находките от неолитното селище при Ракитово
Раннохристиянска трикорабна базилика „Николица“ Църквата в местността Николица, гр. Ракитово, е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика от ІV – VІ век, съществувала до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките ѝ е построен параклис през 1923 година.
Часовникова кула
Часовниковата кула е архитектурен паметник, един от символите на Ракитово, изграден на северозападния склон на височината Бърдо, досами града. Кулата е от две части с каменна зидария с височина 18,60 м, стените са дебели 80 см. Дървените пояси са от осика и са поставени през метър. Формата ѝ е осмоъгълник, покривът е конусовиден, с ламарина. Часовникът има два циферблата с римски цифри. Вътрешното стълбище е подменено през 1960 г. Часовниковата кула е построена през 1872 г. с дарения на двама местни жители – Вели Хаджи Муса Ефенди и неговият син – Хафъз Хюсеин Ефенди. Строителят на кулата се казвал Малик Челеби.
Останки от тракийско светилище при Калето Останки от древна тракийска крепост. Тя не е възстановявана през Средновековието и е автентична. Покрай нея има запазен тракоримски път. Намира се на 1444 м в близост до м. Качаков чарк с площ 47 декара. В държавния регистър е записана под № 581 като историческо място.
Римско селище „Ремово“ Историческо място, населявано от беси и римляни. Запазени и до днес са галерии от медни и златни рудници. С него е свързана легенда за златен стан (място за сечене на златни и сребърни монети). Има останки от римско селище, стар римски път и древен храм. На билото се намира м. Джурковица с тракийски некропол. По Ремово виреят редица ендемити, между които жълта и синя перуника, видрица, записани в Червената книга на България.
Параклис „Св. Никола Летний“ Намира се върху бивш манастирски комплекс от 14 век. Храмът в манастира е сред най-големите 4 манастира в страната. От този тип е останала само църквата „Света София“ в град София.
Музеи Историческият музей е разположен в Апостоловата къща (1906 г.) и новата сграда към нея. Има три експозиции – археологическа, етнографска и историческа – с предмети и колекции, свързани с историята и бита на местното население. Тук са представени археологически находки от открито неолитно селище край Ракитово, голямо количество снимков материал и фрагменти на откритите раннохристиянски базилики в местностите Беглика и Рангела. Има добре обособен етнографски кът за живота и традициите на местното население.
В близост е „Плиоценски парк, Дорково“.
Читалища Читалище „Будилник“ в Ракитово е най-старият културен институт в общината. Основано е на 26 април 1898 г. по идеята на писателя и тогавашен учител в селото Иван Клинчаров (1877 – 1942).
Други забележителности Планински курорт Цигов чарк. Пещера Лепеница – отворена за туристи от 11 септември 2010 г. Биосферен резерват „Мантарица“. Параклис „Св. Никола Летний“ 14 в. Стражева крепост „Пелева кула“. Неолитно селище от IV в. пр.н.е. в местността Могилите. Зона за отдих ВИА ФЕРАТА Пещера Властелинът – открита през 2014 година, в процес на проучване (затворена за туристи) Връх Голяма Сюткя, 2186 метра висок. Останки от светилище в местност Пашино бърдо Гарванов камък Жълтият камък
Обществени институции
Читалище „Будилник“ Църква „Св. Неделя“, постр. 1861 г. Джамия Етнографски музей Държавно ловно стопанство „Ракитово“ РУ на МВР – Ракитово РЗПБЗН Участък „Ракитово“ ВУИ /ТВУ/ „Ангел Узунов“ Болница, „ДКЦ 1 – Медик 2000“ ЕООД Филиал на Центъра за спешна медицинска помощ – Ракитово при РЦСМП – Пазарджик ОДЗ „Малина Тодорова“ ОДЗ „Митко Палузов“ СОУ „Св. Климент Охридски“ СОУ „Христо Ботев“ Помощно училище „Д-р Петър Берон“ СООУ „Христо Смирненски“ Ловна зона „КАРКАРИЯ“ – ДЛС Ракитово ЦРСИХУ „Св. Стилян“ – Ракитово Градски стадион „Васил Левски“ ФАСП – Ракитово при АСП – Пазарджик Медицински център „Свети Врач“ – град Ракитово, кв. „Запад“ Център за рехабилитация на възрастни хора Център за рехабилитация на деца и юноши Дирекция „Бюро по Труда“ Държавна Агенция „Закрила на детето“, Отдел „Закрила на детето“ – Ракитово Общинска администрация – Ракитово Общинска служба „Земеделие“ – Ракитово
Редовни събития Празник-събор на град Ракитово е Еньовден – 6 – 7 юли. Най-големият летен празник в Ракитово. Свързан е с култа към слънцето и растителността и надеждата за плодородие. Неизменен атрибут на празника е яневицата (бял равнец). Тя се сплита на венци слага се по вратите за здраве. Има поверия за „Яневското слънце“, за водата в менците – важна част от еньовския обред. На 7 юли е и празникът на църквата в Ракитово – „Света Неделя“.
В началото на август на Илинден (по стар стил) се провежда международен фолклорен фестивал в с. Дорково. През 1999 г. с подкрепата и съдействието на фондация „Пътеки“ – официален представител на България в ЦИОФФ (Международен съвет на организациите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства), фестивалът прераства в международен. Освен много групи от различни региони на страната в него вземат участие фолклорни ансамбли от Гърция, Полша, Молдова, Македония и Сърбия.
Последната събота от август – традиционен горски бал в местността Парка над Ракитово. Този празник датира от началото на века и е свързан с почитта и уважението на местното население към ракитовската гора. Провежда се и конкурс за избиране на царица на гората.
Личности Родени в Ракитово Ангел Петров (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56 Коста Биков (1944), сценарист и режисьор Милош Зяпков (1940 – 1990), писател Мария Везева (1936 – 2009), писателка, поетеса, журналистка, учителка Николай Ташев (1964), режисьор Димитър Тупаров (1933 – 1964), музикант, преподавател по музика, един от първите музиканти в града Ангел Узунов, педагог Георги Холянов (1946), композитор доц. д-р Васил Ташев (1924 – 1999), лекар хирург, ръководител на Клиниката по детска хирургия на ВМИ, Пловдив проф. д-р Асен Карталов (1933 - 2023 ), преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, почетен гражданин на Ракитово от 2008 година свещеник Константин поп Русинов, съосновател на читалище „Будилник“ Петър Гелин (31 май 1957 – 5 март 2018), журналист, поет, писател и краевед Неделя Петкова (1826 – 1894), първата учителка в Ракитово Васил Попатанасов (1912 – 2004), ръководи ракитовската енория от 1947 в продължение на 3 десетилетия проф. д-р Крум Дамянов (1937), скулптор доц.д-р Петър Ташев български хирург, завеждащ Детска Клиника в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив Иван Елкин (1931), Цигулар Никола Янев-Чоли (1947), Музикален педагог, композитор Иван Тупаров (1959), Български атлет Димитър Мечев (1928 – 2007), Диригент Катерина Тупарова (1965 - 2023), Оперетна актриса Тодор Вандев (1929), Диригент Д-р Йосиф Нунев (1960), Преподавател Ген. Петър Банков (1930 – 2007), Генерал от Българска Армия Георги Марин (1946), Български лекоатлет Петър Марин (1943), Български лекоатлет Ангел Кошеджийски (1968), Треньор Георги Бангиев, звукорежисьор в БНР Марена Балинова, оперна певица и почетен гражданин
Починали в Ракитово Никола Попиванов (1880 – 1918), български революционер Генерал Петър Банков, Българска армия
Здраве Благодарение на чистия въздух и специфичното си местоположение, Ракитово е подходящо място за хора, страдащи от астма и белодробни заболявания. Затова и там се намира училище-пансион за деца с такива проблеми. Училището е с дългогодишна традиция в обучението и предлага много добра база за отдих. Обучават се деца от цяла България, като непрекъснато се следи за тяхното развитие от педагози и лекарски екип. В града работи и минерална баня, чиято вода лекува артритни и стомашночревни заболявания. На територията на Ракитово работи филиал за спешна помощ, както и 12 лични лекари. Специалисти има в МБАЛ „Велинград“ и МБАЛ „Здраве“.
Кухня Характерна е тежката балканска кухня, обикновено основана на месни и млечни изделия. Тук се прави строго специфична за района кървава кървавица и ароматна саламурена сланина. Кухнята е обогатена от специфични подправки благодарение на голямото разнообразие от билки и растения в региона.
Поради изискванията на вероизповеданията там се приготвят свински, телешки и агнешки скари. Много разпространено е цялото печено агне в няколко варианта – във фурна, на чеверме и в трап. Също така пастърма, капама със 7 вида месо, бурания (смес от боб и зеле), боб с пастърма, качамак с дрожки (запечено тесто от царевично брашно със сланина). Характерна е т.нар. мътеница – смес от прясно и кисело мляко.