Гоце Делчев (град)

Го̀це Дѐлчев (до 1951 година Неврокоп, , Неврякоп) е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград и е в близост до река Места. Градът е административен център на община Гоце Делчев. Според данни на ГРАО към 15 септември 2023 г., в града живеят 20 071 души по настоящ адрес и 21 752 души по постоянен адрес.www.grao.bg

География

Гоце Делчев се намира в югоизточното подножие на Среден Пирин, в Гоцеделчевската котловина. Градът се намира на 205 km от столицата София, на 190 km от Пловдив, на 553 km от Варна, на 437 km от Бургас и на 106 km от областния център Благоевград. Центърът на града се намира на 545 m надморска височина. Гоцеделчевската котловина се характеризира с континентално-средиземноморски тип климат. Валежите са предимно от дъжд през ранната пролет и късната есен с изразен ноемврийско-декемврийски максимум, лятото е горещо с редки превалявания. През зимата са възможни температурни инверсии. Градът е разположен на двата бряга на Неврокопската река (наричана още Градската река), приток на река Места, което тече над 3 km източно от града.

История Античност и Средновековие

Неврокоп е наследник на древния град Никополис ад Нестум, който е основан през 2 век от римския император Траян и развалините му се намират на 7 km източно от Неврокоп – името Неврокоп е турската форма на гръцкото Никополис. Notitiae Episcopatuum споменават този град като архиепископско седалище до XI век. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращи от IX – X век, които се смятат за непосредствени предци на съвременния град.

В Османската империя + Население на Неврокоп 1444 – 1723 Година Население Общо Християни Мюсюлмани Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени 1444 131 + 6i 12 24 - - 173 1464 – 65 208 + 10i 50 19 + 1i 12 - 300 1478 – 79 393 - 39 42 - 474 1519 315 + 36i 26 + 2i 69 + 6i 167 + 2i 67 + 2i 692 1530 381 43 71 295 52 842 1569 – 70 385 281 666 1723 42 86 128 i допълнително регистрирани войнуци Неврокоп попада в Османската империя някъде между 1374 и 1383 година, когато са превзети Драма и Сяр. Градът е въведен в османския кадастър за пръв път някъде след окончателното завземане на Солун от Османската империя през 1430 година. Под името Неврокоп селището е споменато в следващия опис в османския Tahrir defter Mal. №525 от 1444 година, където е описан като голямо християнско село – център на зиамет, наброяващо 131 домакинства, 12 неженени и 24 вдовици, както и 2 войнуци с 4 ямаци. Така Неврокоп е най-голямото селище в региона. След това Неврокоп се развива изключително бързо и в рамките на един век се превръща в преобладаващо мюсюлмански град. Османските данъчни регистри от 1464 1465 година отбелязват 208 християнски домакинства, 50 неженени и 19 вдовици, както и 12 мюсюлмански домакинства. Освен това в Неврокоп са регистрирани и 11 войнуци. В регистрацията от 1478 – 1479 година от Неврокоп са вписани 393 християнски домакинства, 31 вдовици, както и 42 мюсюлмански домакинства.

През 80-те или 90-те години на XV век в Неврокоп са открити джамия с голям купол и мюсюлманско училище от Мехмед бей, син на Караджа паша, като Караджа паша джамия е единственият османски архитектурен паметник в града, оцелял до съвремието. През 1512 година Коджа Мустафа Паша основава втора джамия, баня и второ училище.

В османския Tahrir defderi №70 се споменава за действителното преброяване на домакинствата от 1519 година, при което са установени 167 мюсюлмански домакинства 67 неженени мюсюлмани, както и 315 християнски домакинства, 26 нежнени и 69 вдовици. Записани са още и резервните войнуци: 2 мюсюлмани, 2 неженени мюсюлмани, както и 36 християни, 2 неженени и 6 вдовици на войнуци. Селището, което през 1464 е било само 4% мюсюлманско, сега е със значителен брой мюсюлмани. Нарастването на броя на мюсюлманите личи и от Tahrir defderi №167 от 1530 година. Мюсюлманите нарастват на 295 домакинства и 52 неженени, а християнските са 381 домакинства, 43 нежненеи и 71 вдовици. В града има две джамии, три месджида, една баня и три мектеба. През 1565 година султан Сюлейман I издава ферман за изграждане на още една джамия за помен на сина му Шезаде Мехмед. В „Tapu ve Kadastro Arşivi Genel Müdürlüğü KuK 194“ от 1569 – 1570 година се посочва по-различна тенденция. Регистърът от 1569/70 г. подсказва, че е налице и една миграция на населението. Тогава мюсюлманските домакинства са 281, а християнските 385. В резултат от това 42% от населението на града остава мюсюлманско. Броят на махалите също илюстрира тази тенденция: през 1530 г. е имало 5 мюсюлмански и 13 християнски, а през 1569 – 13 мюсюлмански и 6 християнски.

През XVII век се забелязва спад в разрастването на града. През 1660 година в града са регистрирани 96 джизие ханета. Хаджи Калфа споменава Неврокоп като център на кадилък и отбелязва наличието на мини край града с богати залежи на желязна руда. В официалния списък на кадийските центрове от 1667 – 1668 година Неврокоп е на четвърто място сред дванадесетте кадилъка в Румелия, което ясно показва неговото значение като такъв център. Най-подробно описание на Неврокоп по османско време е дадено в том VII на Сеятхатнаме на османския пътеписец Евлия Челеби. Той описва града като голям, хубав, с много джамии, 12 минарета, текета на дервиши, ханове, хамами, училища и много красиви къщи, както и резиденции на многобройната провинциална администрация. След военните походи, преминали през казата във втората половина на XVII век и чумните епидемии от 1699 и 1717 година, през 1723 година в Неврокоп са регистрирани едва 86 мюсюлмански и 42 християнски домакинства, натоварени с изплащането на 28 и 1/4 авариз ханета. По това време в града има общо 10 джамии и 5 месджида (мюсюлмански молитвени домове). През 1820-те е построена и последната джамия с купол, от която днес са останали само няколко снимки. Салнамето на вилаета Селяник от 1906 – 7 година споменава, че в града има 20 махали, 1432 къщи, 598 магазина, 12 джамии, 4 месджида, 2 църкви и не по-малко от 8 текета. Освен това в града има 7 мюсюлмански и 2 християнски училища.

Град Неврокоп през османско време е бил и център на културния живот. Сред известните творци родени в града са Рана Мустафа ефенди Накшбенди – служил дълго време при валията от Египет Мехмед Али паша. Накшбенди почива през 1832 в родния си град Неврокоп. Най-вероятно той е издигнал и последната джамия в Неврокоп, която много наподобявала на сградите издигнати от Мехмед Али в Кавала през 1818 – 1821 година. С по-съществено значение е личността на Зюхри Ахмед ефенди, основоположник на течението „зюхрие“. Той почива в Солун през 1751 година и е погребан в текето, което той приживе е построил.

През XIX век в града има метох на Рилския манастир. През 1837 – 1838 година духовник тук е Пахомий. Поклонници от Неврокоп често даряват манастира с парични суми. През 1837 година от града постъпват 9975 гроша милостиня, а през 1840 година – 771 гроша.Камбурова-Радкова, Румяна., Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, стр. 95.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Неврекоп (Névrékop) живеят 1200 гърци. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Неврокоп като град с 209 български, 1675 турски и 38 куцовлашки къщи.

Към 1900 година цялата каза на Неврокоп със 123 села, наброява 12 500 турскоговорещи мюсюлмани, 26 960 българо-мохамедани и 35 310 българи-християни, като последните включват и прогръцки ориентираните власи.

Неврокоп през Възраждането През XVIII век градът бавно се разраства. През 1847 година пътешественикът Огюст Викеснел вижда стотици къщи (500 на брой през 1569 година), в които живеят турци, българи и неколцина гръцки семейства. Той отбелязва 12 минарета, значителен по размерите си пазар с много ханове и кафенета.

През XIX век наред със земеделието, скотовъдството и пчеларството в града се развиват занаятите звънчарство, златарство, самарджийство, абаджийство, кожарство, както и търговията с дървен материал. Местни кираджии и търговци пренасят и продават стоки на панаирите в градовете Сяр, Драма, Мелник и село Узунджово. От втората половина на XIX век ежегодно през август се провежда Неврокопският панаир, на който се стичат търговци от цялата Османска империя, Австро-Унгария, Франция и други страни.

През 1808 – 1811 г. християнската общност в града построява малка църква, кръстена на архангелите Михаил и Гавраил. През 1833 – 1841 година те построяват по-голяма и монументална църква „Успение Богородично“, която е в резултат на реформите в империята. През 1820 година е построена последната джамия в Неврокоп, за която днес свидетелства само една стара снимка.

Българското население от града под ръководството на Неврокопската българска община води упорита борба с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. В самото начало на 60-те години неврокопчани успяват да постигнат уволнението на протосингела на драмския митрополит поп Георги Странджалията от Силиврия – борец срещу българщината. През 1862 година в Неврокоп се открива взаимно училище с първи учител Тодор Ненов от село Райковци, Дряновско, а през 1867 година е разкрито и девическо училище. Владиката Агатангел Драмски дава на българите половината от градското училище, но след протести на гъркоманите българи и власи българското училище е затворено а Ненов – изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава Атанас Бошков. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от Никола Тошков.

През 1865 година в града отваря врати читалище „Зора“. В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“. През 1873 година тук се създава учителско дружество „Просвещение“, което играе важна роля в борбите на българите в Неврокопско и целия Серски санджак за национална просвета и култура.Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 – 1876). – В: „Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането“. София, 1979, стр.48 – 55. Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете Пловдив и Пазарджик, които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.

След Руско-Турската освободителна война и Берлинския конгрес от 1878 година Неврокоп, както цяла Македония остава в рамките на Отоманската империя. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и Атанас Грозданов от името на Неврокопската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Неврокоп има 1912 домакинства с 3800 жители мюсюлмани, 1000 българи и 150 власи.