Сандански

Санда̀нски е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград и е административен център на община Сандански. Наречен е на известния български революционер Яне Сандански, а до 1949 година се казва Свети Врач. По данни от НСИ населението на града е .

Смята се, че в района на Сандански е роден и живял водачът на най-голямото въстание в древността – Спартак от тракийското племе меди. Паметникът на Спартак е един от символите на града.Община Сандански > Градът, Sandanskibg.

Сандански е природен санаториум за лечение на заболявания на дихателната система.Сандански, Лечение и СПА в България.Сандански, Спа и уелнес.

География Градът се намира в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София – Кулата – Солун.

Разстоянието от града до Егейско море и неговите курорти е 126 километра. На 12 километра от Сандански се намира местността Рупите с храма „Света Петка“, построен благодарение на петричката врачка Баба Ванга.

Близо до Сандански са разположени Мелник (най-малкият град в България) и Роженският манастир, както и живописното село Лешница, в което можете да намерите красота и спокойствие извън големия град.

Градът се намира на 165 km от София, на 235 km от Пловдив, на 609 km от Варна, на 483 km от Бургас и на 66 km от областния център Благоевград.

Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефиле е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености.

Градът се намира на 240 – 300 метра надморска височина и е най-топлият български град, като продължителността на слънчевото греене надминава 2450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Планинският бриз, спускащ се от Пирин по поречието на река Бистрица, охлажда въздуха през летните месеци.

Въздухът в Сандански е с най-ниска влажност в цяла България и е подходящ за лечението на астматични, алергични и други заболявания. Градът е световноизвестен като естествена лечебница и балнеокурорт.

Въздухът тук е изключително чист, с ниска относителна влажност (66 %), със средна годишна температура +13,9 °C, със сравнително малки денонощни и сезонни температурни амплитуди. Зимата е мека и влажна. Валежите са предимно от дъжд, а снегът се задържа средно за не повече от една седмица.

Climate table:

История Античност и Средновековие

Лечебните свойства на топлите минерални води и мекият благоприятен климат по тези места ги правят удобни за заселване на човека още в дълбока древност. Първите поселения на човека на мястото на днешния град Сандански датират от II хилядолетие преди новата ера. Селището е възникнало около минералните извори през бронзовата епоха в края на XIII и началото на XII век преди Христа. За най-ранната история на града има сведения от източници на Тукидид и Полибий, в които се споменава, че е заселен от тракийски племена още от V в. пр. н. е. Траките от племето меди основават селището с името Медиус. През IV в. пр. н. е. те биват завладени от Филип II Македонски, а от II в. пр. н. е. – от легионите на Римската република. Именно при завладяването на медите от римляните, при някои от техните походи като пленник в Апенинския полуостров попада и тракиецът Спартак. По-късно римското селище на мястото на днешния град се е наричало Дезудава.Сандански и Мелник – градовете на червеното вино, „Българска история“ – „Задължителни дестинации“.

Близо до днешната поща са открити останки от църква от средата на IV век, северно от която има следи от голяма сграда, смятана за епископска резиденция. При сегашната църква „Свети Георги“ са намерени следи от късноантична църква от края на IV или началото на V век. Църква от началото на V век е частично разкрита на улица „Гоце Делчев“ № 37. На централния площад на античния град е открита трикорабна базилика, смятана за епископска катедрала. За ролята на града като епископски център свидетелства и споменаването на епископ Йоан в надпис в църква, частично експонирана в приземието на Археологическия музей, която е строена в края на V или началото на VI век и се използва до края на VI век. Друга антична църква е унищожена през 1950-те години при изграждане на канализация по улица „Иван Рилски“.

Древният град лежи изцяло върху терена на съвременния град Сандански, като намерените археологически обекти са от различни исторически периоди. Градът получава разцвет в периода IV-VI век. От това време са открити множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително раннохристиянски епископски комплекс. Интерес представляват откритите мозаечни декоративни килими, част от които са експонирани in situ в Археологическия музей на града.

В края на VI век е бил разрушен от варварски племена. От тези времена той носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян – народни лечители.

В Османската империя През XIX век Свети Врач е пазарно средище със смесено население в Мелнишката кааза на Серски санджак. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир минава през селището и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Света Врач (Svéta Vratch) е посочено като село със 100 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 135 жители българи. В статистиката са посочени и две слели се по-късно със Свети Врач села – Ливадица (Livaditsa) на левия бряг на Бистрица с 6 домакинства и 25 жители българи и Смилево (Smilévo) с 9 домакинства и 35 българи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за Свети Врач и Ливадица:

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Свети Врач живеят 1110 души, от които 600 българи християни, 360 турци и 150 цигани. В Смилево живеят 150 българи християни и 30 цигани, а в Ливадица – 64 българи християни, 60 турци и 36 цигани.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Свети Врач се състои от 560 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 35 ученици.

В България При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Свети Врач са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В 1913 година по време на Междусъюзническата война Свети Врач е завзет от гръцката армия и 200 къщи са опожарени.Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.

След 1919 година Свети Врач е фактически административен и политически център на региона, макар че до средата на 1925 година околията се нарича Мелнишка. В него са повечето занаятчийски работилници и търговски магазини, които обслужват и населението от цялата околия.История на град Сандански. София, ИК „Синева“, 2007, стр.167. В 1919 година е създадено читалище „Отец Паисий“. На 18 юни 1929 година, XXII обикновено народно събрание приема Закон за обявяване на село Свети Врач за град.История на град Сандански. София, ИК „Синева“, 2007, стр.177.

След 9 септември 1944 година минимум 61 души от града и околията са избити от новата отечественофронтовска власт. Сред жертвите са кметът Атанас Лазаров, депутатът Атанас Хаджипопов, дейците на ВМРО Григор Беганов, Зисо Попов, Костадин Джаров, Константин Кюров, Стоян Манолов, Йосиф Пецев, Милан Постоларски и много други. През януари 1945 година край гарата на Свети Врач е създаден първият комунистически концентрационен лагер в страната, който е закрит два месеца по-късно.

От 26 септември 1949 година градът носи името на българския революционер и войвода Яне Сандански – деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.Указ № 795 от 26 септември 1949 г. Обн. ДВ. бр. 224 от 28 септември 1949 г.

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Според преброяването на населението в 2011 година, етническият състав включва 23 200 българи, 184 турци и 375 роми.Ethnic composition of Bulgaria 2011

Икономика Сандански има дълга традиция на курортен и балнеолечебен център. В града има множество хотели, които оперират целогодишно. Туризмът стимулира също търговията и множеството заведения в града. В града и околностите са открити и шивашки цехове с гръцко участие. В годините преди икономическата криза от 2008 г. търговията в града се развива с бързи темпове, като все повече фирми и търговски обекти придобиват интерес да строят в Сандански. След 2008 година строителните темпове намалят и търговията намалява своето значение с регионален и международен характер.

В Сандански е разположен хипермаркет „Кауфланд“ в южния край на града в близост до главния път Е-79, в центъра на града се намира супермаркет „Билла“. В Сандански е оперирал и супермаркет „Пени Маркет“ (на английски: Penny Market), който обаче не е функциониращ от напускането на веригата от България през септември-октомври 2015 г. От 2008 г. има открит хипермаркет от веригата за техника „Зора“. Извън града в близост – хипермаркет за бяла и черна техника от веригата „Технополис“ и „Техномаркет“ между кварталите Изток, Зора и Изгрев (в близост то IV основно училище). Строят се множество нови жилищни кооперации със съвременна архитектура, както и множество хотели и комплекси. През 2008 г. е пусната в експлоатация нова пречиствателна станция за питейната вода.

В града се намира ВЕЦ „Сандански“, част от Каскада „Санданска Бистрица“.

Спорт В града има един градски стадион „Спартак“ с 3 нови тренировъчни терена с осветление. Това е спортният комплекс, на който „ПФК Вихрен“ – гр. Сандански играе домакинските си срещи. Капацитетът на стадиона e 6000 седящи места, като през 2009 г. е извършен мащабен ремонт на съоръжението. В града предстои и изграждането на многофункционална спортна зала с капацитет от 2500 седящи места. В града има множество спортни площадки. Работи и голям плувен комплекс, „Плувен интернат“ на ПК „Вихрен“, който постоянно излъчва шампиони от републикански и международни състезания. Сандански е известен като един от центровете по скокове във вода, но изграденият басейн не работи. Във всеки от големите хотелски комплекси има изградени спа-центрове с минерална вода и спортни комплекси. Съществуват и клубове по борба, както и по волейбол, баскетбол, женски футбол, хандбал и др. В община Сандански са родени и шампионите по борба Александър Томов и Димитър Русаков, почетни граждани на гр. Сандански. Любителите на колоезденето могат да карат велосипеди в парковете и около спортните зали.

ПФК Вихрен През 1957 г., след реорганизация на физкултурното движение в страната, в Сандански е изградено единно физкултурно дружество „Вихрен“. Наследник е на „Устрем“ (1926), „Гоце Делчев“ (1931 – 1948), „Яне Сандански“ (1948 – 1949) и „Червено знаме“ (1949 – 1957). До сезон 1976/77 г. отборът се състезава в югозападната зонална група без особен успех, когато печели промоция за Б група. Най-доброто представяне на отбора във втория ешелон е през 1979/80 г., когато санданските футболисти завършват на 2-ро място, след големия местен опонент „Беласица“ (Петрич). През сезон 1988/89 г. „Вихрен“ отново изпада във В група. През следващите години тимът се люшка между В и Б група, докато се стигне до паметния за клуба сезон 2004/05 г., когато за първи път е извоювано място при „майсторите“.

Туризъм и курортно дело