Карноба̀т е град в Югоизточна България. Той се намира в област Бургас и е разположен на почти еднакво разстояние от областния център Бургас (53 km), Сливен (56 km) и Ямбол (54 km). Градът е административен център на община Карнобат. Там се намира Институтът по земеделие. По данни от НСИ населението на града е .
География Карнобат се намира на 53 km от областния център Бургас. Градът е разположен на еднакво разстояние от Сливен, Ямбол и Бургас. През града преминава главният път София – Бургас. Тук е и разклонът за Шумен. Гара Карнобат е една от най-натоварените железопътни гари в България: на ден на нея спират повече от 30 влака, включително тези по линията Бургас – Варна и Бургас – София. Като железопътен възел свързва южна със северна, както и източна с централна България.
Физико-географска характеристика Релеф Територията на община Карнобат е 806 km². Релефът в по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините на реките Мочурица и Русокастренска. На територията на общината няма труднодостъпни райони. В северната част се издигат две вериги от сравнително ниски (500 – 600 m) и разляти хълмове, които представляват последни разклонения на Карнобатско-Айтоската планина. На юг теренът преминава в равнина, с изолирани хълмове и теренни гънки и прелива в Карнобатска котловина . Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения (500 m). Средната надморска височина на територията на общината е 174 m. Преминавайки по билото на Карнобатски Хисар, границите на общината пресича главния вододел на Балканския полуостров. Ришкият проход свързва общината със Северна България.
В долината на река Мочурица се наблюдава релеф от акумулативен тип.сайт община Карнобат
Почви На територията на община Карнобат се срещат няколко типа почви: изслужени смолници, изслужено-канелени, алувиални.сайт община Карнобат
Полезни изкопаеми Община Карнобат е бедна на полезни изкопаеми. На територията ѝ са разкрити кариери за строителни материали:
пясък – северно от яз. „Церковски“, почти до брега и на 2 – 3 km от с. Венец; торф – блатната територия с площ около 6 km², на 1 km югозападно от с. Венец; глини – под торфа се намира глина. Около град Карнобат има открити други две находища.саът община Карнобат
Климат Община Карнобат е разположена в преходно-континенталната климатична област. Климатът се формира под влиянието на океански въздушни маси от запад и северозапад и на континентални от североизток. Черно море също повлиява на климата на общината. Средногодишната температура на въздуха е 11,4 °C. Територията на община Карнобат се определя като район с мек климат. Средногодишните стойности на валежите са 549 mm, като максимаумът е през лятото. Въпреки това месец август е горещ и сух, като се наблюдават характерни засушавания и през есента. Зимата е сравнително топла, като в северните райони е по-продължителна. Снежната покривка е неустойчива. В района преобладават ветрове от север и североизток, като липсата на големи планински бариери и гъсто залесяване обуславят големи скорости на вятъра.
Климатът е благоприятен за развитие на селското стопанство, като тук се отглеждат два вида култури – средно топлолюбиви и топлолюбиви.сайт община Карнобат
Водни ресурси Територията на общината се отводнява от две реки със слаб дебит – Мочурица, с дължина 85,9 km, която се влива в река Тунджа, и Русокастренска, с дължина 65,4 km, която се влива в Мандренското езеро. Повърхностният отток се формира предимно от дъждовни води. През лятото продължителното засушаване и високите температури, които изпаряват водата, водят до силното намаляване на количествата вода в двете реки. На много от притоците им има изградени язовири и микроязовири (около 80 на брой), чийто води се използват за риболов и напояване. Макар че районът на община Карнобат се числи към бедните на подземни води, за водоснабдяването му се разчита и на тях. Те са с по-постоянен дебит, тъй като не са до такава степен изложени на климатични и атмосферни влияния. Въпреки това количеството на подземните води, установени на територията на общината, са недостатъчни за нейните нужди и недостигът се компенсира от водите на язовир „Камчия“.сайт община Карнобат
Квартали на Карнобат ж.к. Красно село ж.к. Възраждане
История Историческите извори сочат, че от XV век насам градът винаги е бил административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир.
В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена – Кариноваса, Каринабад, Карново и др.
Най-ранните сведения за Карнобат, под името „Град Каръновасъ“ се съдържат в подробния регистър на доганджиите-соколари от 1477 г.(ТБКМ-Сф, ОО – Д 649 – „Извори за българската история “, том 10, Сф, БАН, 1964 г., стр.159 – 214 със селищата от Бургаска област, сред които е и град Карнобат). Като „град Карин-абад“, а също така и „Карнобат“ (в документа се употребяват и двете форми на името му), сведения за града има и в т.нар. „Карнобатско вакфие“ на Раккас Синан бег от 1487 г., съставено по времето на султан Баязид ІІ (1481 – 1512) – Лит.: Сп. „Български църковен преглед“, год. 4, кн. 4, Сф, 1898 г., стр. 43 – 48 (с целия текст на вакфието).
Според краткия регистър на Османската империя от 1530 г. Карнобат, посочен в документа като „град Карин овасъ“, е център на кааза със същото име – „Карин овасъ“ (Istanbul – BOA, TD 370, s.460 – 464).
През Възраждането Карнобат става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането – в средата на 60-те години на XIX век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразувания.
Карнобатският регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна и богата история и култура. Следи от живот има още от неолитната епоха. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната, бронзовата и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието. След създаването на българската държава през 681 година, поради изключителната си роля, земите на днешния Карнобатски край стават арена на военни действия и вековни интереси между България и Византия.
От времето на Първото българско царство най-значимият обект е намиращата се на 7,5 km западно от Карнобат крепост Маркели, важен градски епископски и военен център. Сред кухненските остатъци при крепостната кула от 6 – 11 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от изчезналите вече в пределите на страната див колхидски (ямболски) фазан (Phasianus colchicus colchicus) и голяма дропла (Otis tarda).Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67. През османското владичество Карнобат е административен център на нахия, а по-късно на кааза в Силистренски санджак. Сведения за стопанството, бита, културата, архитектурата и пр. на града и селата за периода XIV – XIX в. се съдържат в османо-турски данъчни регистри и в пътеписи на чужди пътешественици. Пред този период градът се споменава под различни имена.
Показателен факт за възрожденските процеси в региона е свещенодействието на поп Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний Врачански, в Карнобатска енория през 1791 – 1792 г. През Възраждането градът е значим търговско – занаятчийски център, прочут с пазара и големия карнобатски панаир.
След Кримската война край Карнобат се заселват кримски татари.
Градът е обединителен център на културно-просветни процеси и борба за независима българска църква в района през XIX в. Учреденото през 1862 г. Карнобатско читалище „Св. св. Кирил и Методий“ е едно от първите в днешна Югоизточна България.
След Освобождението (1878 г.) настъпват съществени обществено-икономически преобразования и Карнобат се утвърждава като административен, стопанскиВарненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков - Варна; печ. Взаимност / 22 март 1935, No. 3868, стр. 2 и културно-просветен център.
От 3 октомври 1953 г. до 19 януари 1962 г. Карнобат носи името ПоляновградУкази на Президиума на Народното събрание № 395 от 28 септември 1953 г. за преименуване в Поляновград (Държавен вестник, бр. 78, 29.09.1953) и № 21 от 16 януари 1962 г. за връщане на името Карнобат (Държавен вестник, бр. 6, 19.01.1962)..
В Карнобат и Карнобатския край са родени редица бележити културни и научни дейци. Сред тях се открояват имената на: Никифор Н. Попов – автор на първия учебник по стокознание в България, писателите Димитър Полянов, Иван Карановски, Минко Неволин, Ненчо Савов, Мария Шопова, Георги Равнинов, художниците Бенчо Обрешков (единственият български художник, носител на наградата „Гран при“ през 1937), Жечко Попов, професор Дончо Вълчев, Атанас Жеков, Слави Кожухаров /Слави Земята /, Алекси Денев /Лечо /, Иван Христов /Магелана /, Иван Водев, Костадин Костадинов /Динко/, академик Димитър Косев, професор Жельо Авджиев, професор Велко Тонев, професор Петко Бахчеванов.
Население
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 18621Българи 14635Турци 1064Цигани 638Други 165Не се самоопределят 87 Неотговорили 2032
Икономика
Икономическото развитие на община Карнобат е свързано основно със селското стопанство. Районът е бил и се утвърждава като зърнопроизводителен. Тенденции към подем бележат трайните насаждения, основно лозя, и свързаното с това производство на вино и други алкохолни напитки. Добре е застъпено и животновъдството, най-вече овцевъдство, свиневъдство, отглеждането на крави, кози, птици, зайци, пчели.
От отраслите на промишлеността са застъпени основно хранително-вкусовата, машиностроенето и шивашката.
Община Карнобат има много добри условия и за развитие на хранително-вкусовата промишленост, като се има предвид, че районът е предимно селскостопански. Традиционно тук са застъпени производство на спиртни напитки, зеленчукови и плодови консерви, брашно и хлебни изделия, млечни продукти, месни продукти, сладководна риба. Силно развити са транспортните услуги от няколко фирми, притежаващи стотина камиони с товароподемност над 20 т.
В икономическата база на общината съществуват резерви от неизползвани производствени мощности, трудови ресурси, производствени и складови площи.
Действащи предприятия на територията на общината: „Карина“ АД е основана през 1962 г. на базата на малки работилници за производство на шивашки изделия в Карнобат. През годините фирмата преминава през различни фази на държавна собственост – до 1996 г., когато е приватизирана 65%, а от 1999 г. е 100% частна. Фирмата е специализирана в изработването на мъжки ризи и дамски блузи. В „Карина“ АД работят 750 работници и служители както от гр. Карнобат, така и от околните населени места. Компанията „СИС Индустрийс“ край Карнобат произвежда и бутилира над 40 вида високо алкохолни напитки. В основата на цялата продукция е чистият зърнен спирт, произвеждан от рафинерия „ВИНС“. Три са основните марки, под които продукцията на „СИС Индустрийс“ присъства на пазара: • „Савой клуб“. Марката е представена от водка, уиски, ром, джин и бренди, които се произвеждат по лиценз на втората по големина алкохолна фирма в Холандия UTO Nederland. • McCOY е марката на английската U.B.V. Midland Distillers Ltd. Под тази марка има българско производство на водка, джин и уиски. • „Карнобат“ е местната марка, с която се идентифицират типично българските напитки: ракия, мастика и мента, в компанията на джин, бренди и водка.
Напитките от серията „Карнобат“ отмерват и най-доброто съотношение „цена – качество“ и имат добро пазарно присъствие.