Приморско е курортен черноморски град, който се намира в Югоизточна България – област Бургас; в близост до градовете Созопол и Ахтопол. Градът е административен център на община Приморско. Разстоянието до Бургас е 50 км. По данни от НСИ населението на града е .
География Местоположение Приморско е разположен на полуостров, вдаден в Черно море между лагуната залив Стамополу и Дяволския залив, в подножието на странджанските върхове. До Приморско се намира втората по дължина плажна ивица по българското Черноморие след плажната ивица Камчия-Шкорпиловци.Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна. Изд. Онгъл. ISBN 978-954-8279-82-6. 476 с.Димитров Д. П., Г. Георгиев. 2024. Инженерногеоложки и хидротехнически условия на рибарско пристанище Приморско, ЮИ България. Engineering Geology and Hydrogeology, 38, 37–51., doi:10.52321/igh.38.1.37
Климат Климатът в Приморско се характеризира като средиземноморски, субтропичен влажен (Csa,Cfa по Климатична класификация на Кьопен), с мека, влажна зима и топло, сухо лято, с черноморско влияние от изток, континентално влияние от запад и средиземноморско от юг. Приморско има есенно-зимен максимум и летен минимум на валежите като годишната им стойност е 600 литра на квадратен метър, което е типична черта на субтропичната зона и Средиземноморието. Лятото се характеризира с най-слаби валежи. Лятото и есента са типично средиземноморски – дълги и сухи. Максималните температури рядко надвишават 32 – 33 °С, което е характерно за средиземноморската област. Средната дневна температура на въздуха през лятото е 27 °С, на морската вода 26 °С, като максимални дневни температури над 20 °C се срещат през всички месеци на година. Летните нощи са прохладни, което е още един белег на Средиземноморието. Средните минимални и максимални температури са положителни през цялата година. Приморско се характеризира с горещо лято, мека зима, хладна пролет и топла есен. Есента е по-топла от пролетта средно с 3 °С, което се дължи на влиянието на Черно море. В Приморско Маслен нос е част от най-източния ръкав на българското Черноморие, вдаден навътре в морето и най-южната точка на Бургаския залив предпазен от север с температури от около 3 °С по-високи от цялото Южно Черноморие. Зимите са най-безснежни за цялата страна.www.worldweatheronline.com В Приморско има регистрирани данни за абсолютно безснежни зими, като явлението се проявява през няколко години.The climate observation of the Hong Kong observatory
Безмразовият период е най-продължителният в страната – от април до декември. През лятото преобладава бризовата циркулация, която се заражда благодарение на откритата водна площ и денонощния режим на температурата. През зимата преобладаващи са северните и североизточни ветрове, като понякога тяхната скорост надхвърля 30 м/сек.geografia.kabinata.com
Средните годишни температурни разлики (амплитуди) са с най-малки отклонения за страната. Слънчевото греене е над 2200 часа годишно, като особено интензивно е то през лятото, когато обхваща около 65% от светлата част на деня. В района на град Приморско (резиденция Перла) са измерени 293 слънчеви дни в годината. През пролетта от февруари до април климатът е с типично черноморско влияние с по-ниски температури, което е резултат от ниските температури на морската вода. Зимата е типично влажна, мека и безснежна. Снежната покривка отсъства, а при краткотрайни застудявания е много непостоянна, задържа се едва няколко часа, в редки случаи от 1 до 2 дни. Средната зимна температура на въздуха през декември е 8,6 °C, на водата 9,5 °C. В Приморско виреят редица субтропични растения, като Washingtonia filifera, Chamaerops humilis, маслина – Olea europaea, Trachycarpus fortunei, Зокум – Nerium oleander, японска мушмула – Eriobotrya japonica, Смокиня – (Ficus carica), Magnolia grandiflora, Pinus pinea – (пиния), Feijoa – (Фейхоа), Phoenix canariensis, Phoenix dactylifera и др.Субтропичните белези на България, Серафимов, стр. 31
Максималните и минимални температури както и количеството валежи в Приморско са идентични с тези на Истанбул, Турция, като климатът се определя като (USDA) климатична зона 9А.
Господстващите ветрове в Приморско по местни названия са: югът – топъл и силен вятър, който духа откъм Беломорието. бялъс – топъл, опустошителен вятър, който духа откъм Мраморно море и изсушава почвата през ранната пролет. морскиет – бриз, влажен източен вятър, който през лятото непрекъснато духа през деня от морето към сушата, а през нощта, в обратна посока. йесникът – североизточен вятър, който разкъсва облаците, прогонва мъглите и времето се изяснява. горнье – е силен, студен западен вятър. пуряс – студен северен вятър, който духа през зимата.История на Приморско, Станчо Костадинов, стр 27
Релеф Релефът на Приморско е разнообразен. Живописният Маслен нос, нос Коракя, устието на река Ропотамо, Дяволска река, скални образувания като Лъвската глава и двата просторни плажа с чисти и фини пясъци са обградени с живописни дюни.
Крайбрежната зона се характеризира със заоблени форми. На запад от град Приморско се намира хълмът Узунжа, с който завършва третото поред най-високо разклонение на Странджа планина в този край. Релефът на Приморско е уникален с разнообразието и красотата си.
Безспорно сред неговите забележителности особено се открояват плажните му ивици, които са с площ 1190 хиляди квадратни метра защитени дюни и плажове.
Плажовете и дюните са териториално локализирани в няколко района: „Аркутино“ „Устието на Ропотамо“ „Перла“ „Стамополу“ „Приморско – север“ „Приморско – юг“ „Дяволския залив“ „Международен младежки център“ (ММЦ) „Дяволското устие – централен“
По размера на плажовете, отнесени към общата площ на територията, община Приморско е с най-добър показател, сравнен с останалите крайморски общини в България.
Лагуни Типични лагуни са: Ропотамо, Аркутино и Стамополу. Това езерно образование и свързаните с него влажни зони придават характерен, неповторим облик на ландшафта. Блатото е гъсто обрасло с блатна растителност и бреговете му не са ясно очертани. Дълбочината му не надвишава 1 метър, а дъното му е покрито с дебел слой тиня. Установено е, че при силни щормове морската вода навлиза в пределите на блатото и водата му слабо се осолява. Сладководните басейни не са замърсени с химически вещества.
Природна даденост с доминираща роля за развитието на общината има Черно море. Основно преимущество на крайбрежните води е тяхната чистота, както и по-високата им температура (с 1 – 2 °С) в сравнение с водите на Северното Черноморие. Друг благоприятен фактор е ниската соленост на Черно море – 18‰, както и слабо изразените приливи и отливи, а също така и липсата на опасни обитатели.
Екология Поради липса на големи промишлени предприятия, екологичната обстановка не е застрашена от промишлени замърсявания и отпадъци. Все още има случаи на бракониерство в държавните и общински земи. Опазването на биологичното разнообразие изисква политика, която да обхваща наличните предприятия, селското стопанство и туризма. Необходимо е да се приемат точни анализи и оценки за досегашното използване на горите и земята и ясно да се определят приоритетите в опазване на околната среда. Наложителна е оптимизация на лова и риболова, както и дървесните и растителни видове. През 1998 г. град Приморско е награден с престижното отличие „Син флаг“ от Европейската фондация за екологично обучение, заради изключително съхранената природа в района.
Природа Растителност
Приморско попада в Тракийско-странджанската физикогеографска област. Растителното разнообразие може да бъде разделено на два основни дяла – растителност в Странджанската част и растителност в Южнопричерноморска част. Общото за растителността и в двата дяла е, че тя има средиземноморски белези.
Характерен тип растителност за Южнопричерноморска област са заливните гори – лонгози, които представляват смесени широколистни гори, предимно от благун, полски бряст и остролист ясен, между които се развиват клен, габър, дива круша, дива ябълка, летен дъб и много лиани: обикновен повет, дива лоза, скрипка.
За пясъчните плажове и дюни е характерна псамофилна растителност: крайморски ветрогон, млечка, морска горчица, пясъчна метличина, вълмо, приморска люцерна, пясъчен ечемик, пясъчна псама. По-навътре в крайбрежието се срещат глог, къпина, драка, които представляват преходна растителност към горския пояс.
Пясъчната лилия, която се среща по пясъчната ивица на Аркутино и до устието на река Ропотамо е терциерен реликт и защитен вид.
В блатото Аркутино сред водната и блатна растителност включени в Червената книга или защитени видове са: бяла и жълта, безкоренчеста волфия и блатното кокиче.
Други защитени видове са ефедрата и морския пелин, които са лечебни растения.
В района на община Приморско се срещат приблизително 1120 вида растения.
В този брой не се включват културните растения и плевелите, а само онези, които са се „заселили“ по силата на природните закони. Естествената флора на района се е запазила почти навсякъде (едва 24,76% от площта на общината са земеделски земи).
Дивите растения включват 28 дървесни вида, 16 вида храсти и над 120 вида треви от общо 58 семейства.
Горите в общината са разположени на площ от 250 368,040 декара или 71,39% от общата площ. В местността Тополова каба и Дудино растат две вековни дървета на възраст 370 години, които са обявени за защитени обекти.
В населените места на община Приморско са създадени 10 парка и градини с обща площ 210 000 квадратни метра, като на 1 човек от общината се пада по 34,03 квадратни метра изкуствено създадена зелена площ. Това е показател, който нарежда общината на първо място сред общините на Черноморското крайбрежие.
Животински свят От влечугите се срещат жълтокоремник, балкански гекон, вдлъбнаточел и леопардов смок, слепок, голям стрелец, смок мишкар, шипоопашата и шипобедрена костенурка. От бозайниците – дива свиня, сърна, лисица, чакал, дива котка, вълк, сив хомяк, мишевиден сънливец, белка, златка. Птици – кълвачи, дрозд, синя гарга, бекасини, сойка, авлига, славей, чинка, кос, грабливи птици.
По крайбрежните скали се срещат множество безгръбначни – миди, мамарци, охлюви, морски рак, лигия, специфични насекоми като хирономиди и хищните мухи. В малките водни басейнчета, образувани по скалите от дъждовна или морска вода се развиват съобщества от разнообразни безгръбначни, пригодени за живот в това местообитание. Крайбрежната пясъчна ивица също е населена с безгръбначни.
Крайбрежните скали се използват за гнездене от белия ангъч и корморана, скалния гълъб и скалния дрозд, алпийския и черния бързолет, керкенеза. Направо върху пясъка гнезди морският дъждосвирец, а най-разпространена е сребристата чайка.
Черноморските езера и блата са орнитологично важни места. Гнездят тръстиковият дрозд, блатното и мочурливо шаварчета, зеленоглавата патица, сивата патица, лятното бърне, няколко вида чапли, малкият воден бик, блестящият ибис и лопатаря, черната рибарка и черноглавата чайка. Край сладководните блата се срещат и белочелата и зеленоногата водни кокошки.
Фауната на Черно море е около три пъти по-бедна от тази на Средиземно море. В Приморско са установени около 30 вида зоопланктон, около 650 различни вида червеи, 640 вида ракообразни, 200 вида мекотели, 180 вида риби (140 вида се срещат по българското крайбрежие), 4 вида бозайници – 3 вида делфини и тюлен монах, 150 вида от други таксономични групи.
Около 30% от фауната е със средиземноморски произход. Има реликти от плиоценския Понтийски басейн.
Защитени територии В Приморско се намират следните защитени територии: