Лесковдол

Леско̀вдол е село в Западна България. Намира се в община Своге, Софийска област.

География Лесковдол се намира в Голема планина, част от Западна Стара планина. Цялото землище е малко над 26,2 кв. км.Общински план за развитие на община Своге 2014-2020 Данни на МРРБ, стр. 86 от файла Самото село е разположено между 600 и 1100 м надморска височина и е съставено от десетки махали, пръснати по планинските склонове.Лесковдол с всичките си махали. Най-високата точка от селското землище е връх Издремец (1492 м).

Коларски и черни пътища свързват Лесковдол със съседните му села – Брезовдол, Редина, Буковец, Желен и Бов.

Почви По вид почвите са основно кафяви горски, глинесто-песъчливиТанов, Евгений. Червенокафявите софийски почви // Годишник на Софийския университет. Агрономо-лесовъден факултет, кн. 1 - Земеделие. София, Придворна печатница, 1938. стр.271 Разрези и данни от изследването на състава на почвите в района на селото., което ги прави неблагоприятни за земеделие.Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.32 Преди около 70-80 години, поради тогава почти напълно обезлесения терен, почвите в селото ставали жертва на ерозия и денудация, като този проблем бил разрешен с масови залесявания в района от 50-те до 80-те години на миналия век.ДА – София, ф. 571, оп. 1, а.е. 17, л. 60 и 62

Полезни изкопаеми Още в самото начало на XX век в района започват проучвания за полезни изкопаеми, като в Лесковдол и землището му са открити две находища, които биват дадени на концесия за добив: „Божидар“ - за оловно-цинкова руда и „Балкан“ - за медна руда. По-голямото находище било „Божидар“, където концесията започнала през 1913 година, а в „Балкан“ две години по-рано - през 1911 година.Главна дирекция на статистиката. Статистически годишник на Българското царство: години 1913-1922. София, Държавна печатница, 1924. стр.128 Данни за действащите концесии в България към 1921 година.

Експлоатацията и в двете находища била слаба и непостоянна, и се случвала само в малки участъци. Самият добив от тях не траел повече от няколко годиниДинев, Любомир, Мелнишки, Любен. Искърски пролом. София, издателство „Наука и изкуство“, 1958. стр.25, 60, 61., тъй като добитата руда не се поддавала на флотация.ЦДА, ф. 231К, оп. 12, а.е. 56, л. 2, 20 и 23 Почти веднага след преврата през 1944 година новата власт си поставила за цел разработка на находищата „Балкан“ и „Божидар“, като по неясни причини обаче това не се случило.ДА – София, ф. 4Б, оп. 1, а.е. 855, л. 7

Допълнително в местността Баин камък функционирала малка кариера за червен гранитГеоргиев, Милан. По река Искър (Пътеводител). София, Издателство „Медицина и физкултура“ 1961. стр.135, 152 и паветаДА – София, ф. 4Б, оп. 1, а.е. 860, л. 32 Отчет на първичната партийна организация при кариерата в Лесковдол за свършената работа през 1952 година., която била експлоатирана малко в началото на XX век и впоследствие изоставена.ДА – София, ф. 571, оп. 1, а.е. 20, л. 7 С политическите промени след 1944 година е решено кариерата да се разработи отново.ДА – София, ф. 4Б, оп. 1, а.е. 855, л. 7 За целта се прокарва път от гара Своге до кариератаЦДА, ф. 136, оп. 10, а.е. 1844, л. 1, но дори и с неговото съществуване кариерата Баин камък работила изключително малко и неефективно. Всичко това довело до прекъсване на работата и повторно изоставяне на кариерата през 1955 година.Александров, Александър. Брезовдол: Историко-географски очерк. София, издателска къща „Феномен“, 2006. стр.32Георгиев, Милан. По река Искър (Пътеводител). София, Издателство „Медицина и физкултура“ 1961. стр.152 Сведения от обиколка на района в края на 1950-те години, в които кариерата е описана като изоставена.

Климат Климатът в района е умереноконтинентален.Данни от линк „План за интегрирано развитие на Община Своге за периода 2021-2027 година“, стр. 28 от файла Зимата е студена със средни януарски температури около −2 °C градуса, а снегът, особено в по-високите и усойни местности, се задържа обичайно до средата на февруари - март. Пролетта е по-често прохладна и слънчева с превалявания, за разлика от есенния период, когато валежите са по-малко, а температурите рязко намаляват.Ежеседмична прогноза за % валежи и облачна покривка за Лесковдол. Лятото е често сухо, задушно в по-ниските части и прохладно във високите махали. Средните юлски температури на въздуха са 20 °C, а максималните понякога достигат около 30 градуса, поради местоположението на селото в малка долина.

Реки

Територията на селото е прорязана от десетки, главно пресъхнали планински потоци, които образуват малки долове. Главните постоянно течащи реки са Рединска, Червени дол, Късѝ дол и Селска. Останалите реки и потоци в селото са непостоянни и изникват след по-обилните пролетни валежи и снеготопене. Едва 0,03 % от землището са заети от постоянно течащи води.Данни на Общинска служба „Земеделие“, отчетени през февруари 2014 г. (стр. 30)

Река РединскаДинев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.13 Името на реката, посочено още при изследвания на селищата от Искърския пролом в началото на XX век. е главната река, която протича през територията на Лесковдол. Извира от склоновете над махала Ра̀змерица, поради което е наричана от местните Ра̀змеришка. По пътя си Рединска събира в себе си всички други реки и потоци от селото, като след това завършва в река Искър. Често погрешно е наричана Лесковска или Лесковдолска, а на някои карти се среща като Стара река.Реката е посочена с името Стара река по цялото си течение През лятото на 2014 година, след поройни дъждове, Рединска предизвиква сериозни наводнения по поречието си, повличайки дървета и тонове наноси със себе си и активизирайки няколко свлачища.Статия за наводненията в района и последствията от тях. Измененията в коритото на реката след пороищата могат да бъдат видени и днес.

Червени дол е друга основна река в селото. Тя извира близо до местността Червената вода, откъдето идва и името ѝ, тече през източната част на Лесковдол и близо до махала Добролѐво бърдо се влива в Рединската река. Преливането на Червени дол през лятото на 2014 година поврежда частично настилката на пътя Своге - Лесковдол при отклонението за махала Добролѐво бърдо.Новини от община Своге за повреди по пътищата в общината след наводнението от август 2014 година.

Река Късѝ дол извира над махала Падѝната, в северната част на селото, близо до местността Дупките. Малко по на юг от селската църква се влива в река Селска. Кръстена е Късѝ дол заради краткото разстояние, в което тече – едва около 2 километра.

Река Селска, наричана също ЛесковскаДА – София, ф. 1254К, оп. 1, а.е. 1, л. 4 започва от склоновете между махалите Вратнѝца и Падѝната. Преминава покрай старото начално училище и църквата, а малко преди кметството, под махала Гребеньо̀, се влива в река Рединска. Носи името си от местността Село, през която протича.

Реките Метльов дол, Кален дол, Трите кладенци и Дедов дол извират от западното подножие на връх Издремец, протичат през северните части на селското землище и се вливат в река Трескавец. По протежението им през 30-те години са правени каменни баражи и прагове със суха зидария за овладяване на наводненията и пороищата надолу по течениетоДА – София, ф. 1254К, оп. 1, а.е. 25, л. 12, точка 8 Сведения за зидарията и укрепителните работи по притоците на Трескавец., като Дедов дол е сочена за най-опасния приток на река Трескавец.Панов, Пеко. Укротените порои в България. София, издателство „Астра-Р“, 2000. стр.94

Флора

В миналото цялата област на Искърския пролом е била заемана от стари, гъсти гори, които на места дори били непроходими.Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.146 и 147 Само 30 години след Освобождението обаче районът на селотоКънчов, Васил Иванов. Нещо за моя роден край. Враца, Издателство „Плакра“, 1996. стр.39-40 Описание на Васил Кънчов на района на днешния център (споменат като Редина) и на цялото село, както и на положението относно дърводобива., а и на целия Искърски пролом, бил обезлесен, а множеството малки дерета се превръщали в буйни потоци при всеки дъжд, което водело до щети за местните и сериозно застрашавало новопостроената ж.п. линия до Варна.ДА – София, ф. 216К, оп. 1, а.е. 21, л. 4 Сведения за пораженията и опасността при нови порои за ж.п. линията до Варна.Народно читалище „Светлина“. Бов-шепот от миналото. Гара Бов, 2011. стр.81 За справяне с проблема през 1924 година започват масови залесявания, като връх Издремец в землището на Лесковдол е едно от първите обхванати места, тъй като от подножието му извирали някои от най-опасните притоци на река Трескавец.ДА – София, ф. 1254К, оп. 1, а.е. 25, л. 163, т. 13 Описание на залесителните и укрепителни дейност в района на притоците на Трескавец в подножието на Издремец.Информация за залесителните процеси в община Своге. След 1934 година мащабът на залесяванията около Издремец се увеличава с цел овладяване на реките Дедов дол, Кален дол, Три кладенци и Метльова падина.Държавен вестник, LVI, брой №15, 21.04.1934, стр.265 и 266ДА – София, ф. 1254К, оп. 1, а.е. 25, л. 12,72,109,110,147,195,261,262,277,289 Сведения за укрепителните и залесителните дейности в Лесковдол през годините. Годишно се садели десетки хиляди фиданки.ДА – София, ф. 1254К, оп. 1, а.е. 26, лист 18-20 Едва след 1950 година започват по-масови залесителни дейности и в другите райони от селото, като основно се садяло върху пустеещи земи и свлачищни терени.ДА – София, ф. 571, оп. 2, а.е. 1, л. 80, 184ДА – София, ф. 214, оп. 1, а.е. 18, л. 26,27,28,35ДА – София, ф. 1226, оп. 2, а.е. 7, л. 2,2а,2в,20,24 През 1955 година от цялото землище едва 10,478 декара били залесени, като само 27% от тях били с дървета над 30 години.ДА – София, ф. 571, оп. 1, а.е. 17, л. 62 Информация за състоянието на горите в Свогенската община. С цел запазването на младите фиданки били въвеждани ограничения за пашата на козите, като имало и обособени пасища за овцете и едрия добитък.ДА – София, ф. 571, оп. 2, а.е. 42, л. 95, 96

В наши дни територията със статут на гора в селото и неговото землище е значителна – близо 58%Актуални данни на Общинска служба „Земеделие“ в Своге. От иглолистните видове доминира борът - бял и черен, по-рядко смърч и ела, докато от широколистните най-разпространени са букът и дъбът, по-рядко акация, бреза, орех, габърИзвадка от едромащабна топографска карта на района на Лесковдол, на която са посочени най-разпространените дървесни видове и тополи, предимно по поречието на река Рединска.ДА – София, ф. 571, оп. 2, а.е. 9, л. 108 Най-високите северни и североизточни части на землището – особено под върховете Лиляка и Старо пладнище – са заети от стари букови гори, голяма част от които са обхванати от защитената зона по Натура 2000 „Искърски пролом – Ржана“.

От храстите повсеместно срещани са малината, къпината и шипката, докато боровинки растат по голите била над селото. В махалите и около тях са разпространени значително овощните дръвчета – ябълка, слива, череша, джанка, круша и по-рядко праскова, вишна и дюля, като тяхното по-масово засаждане в селото започва през 60-те години на XX век.ДА – София, ф. 571, оп. 3, а.е. 1, л. 34

Фауна