Чокто () е голям северноамерикански индиански народ, който първоначално живее в източната и централна част на Мисисипи и в западната част на Алабама. Според Патриша Галоуей, чокто не съществува като единно племе преди 17 век, а е съвкупност от различни югоизточни народи, останки от културите Маундвил и Плакмайн, които говорят един език. Ранните испански изследователи, които преминават през югоизтока в началото и средата на 16 век срещат множество народи, но не споменават нищо за чокто. Едва през 17 век различни югоизточни общности, наследници на хората от културите Маундвил, Плакмайн и Мисисипи се обединяват и образуват самостоятелното и единно племе чокто. През 18 век чокто се свързват с французите и остават техен основен военен и търговски партньор до оттеглянето на французите от региона. На 3 януари 1786 г. чокто подписват първия официален договор със САЩ. След този договор племето се слави с това, че никога не влиза във война със Съединените щати. На 27 октомври 1830 г., вождовете на чокто подписват поредният договор, с който се съгласяват да се изселят в Индианската територия (Оклахома). Този договор става известен като най – голямото отстъпване на индианска земя на правителството на САЩ, без да е водена война. След преотстъпването на близо 11 милиона акра (45 000 квадратни километра), повечето чокто се преместват в Оклахома. В началото и средата на 20 век се обособяват няколко общности чокто. Три от тях – Нацията чокто в Оклахома, Групата Джена на чокто индианците в Луизиана и Мисисипи групата на чокто са федерално признати племенни образувания. Общността на чокто – апачи в Ебърд – Луизиана, Клифтън чокто в Луизиана и Групата Мова в Алабама и Вашингтон Сити групата на чокто не са федерално признати. При преброяването през 2010 г. потомци на чокто живеят в почти всеки щат като най-големи популации са в Оклахома, Тексас, Калифорния, Мисисипи, Арканзас и Алабама. Общият брой на тези, които се самоопределят като чокто е около 160 000 души.
Име и език Не е ясен произходът на името чокто и какво означава. Джон Суонтън предполага, че чокто произлиза от името на техен ранен лидер, а историкът Хенри Холбърт казва, че то идва от тяхна фраза – „хача хатак – речни хора“. Друга хипотеза е, че името идва от името на техен митологичен герой, смятан за основоположник на племето. Езиците на чокто и чикасо, които са взаимно свързани, образуват западния клон на Мускогското езиково семейство.
Произход Произходът на чокто е малко неясен. Устната им история разказва, че някога двама братя – Чиска и Чакта живеят на запад от голямата река, до планини покрити със сняг. Потомците на тези двама братя впоследствие образуват две отделни племена – чикасо и чокто. Около 1300 г. двете племена изоставят родината си (предполага се, че това е долината на Ред Ривър) и поемат на изток. Като прекосяват Мисисипи те се разделят като чикасо остават в района на река Тенеси в Алабама, а чокто поемат на юг и се установяват в района на река Томбигби. Близките езици, които двете племена говорят показва, че в миналото са едно цяло и потвърждават тази теория. Патриша Галоуей обаче твърди, че чокто не съществува като единно племе преди 17 век. Според нея чокто е съвкупност от различни югоизточни народи, останки от културите Маундвил и Плакмайн, които говорят един език. Според някои устни истории предавани през поколенията сред чокто става ясно, че тези народи живеят в Югоизтока най-малко от 4000 години. Едва през 17 век тези народи се обединяват и образуват самостоятелното и единно племе чокто.
Преди 1300 г. хората от Културата Хоупуел построяват Нани – уая – голяма могила, намираща се в окръг Уинстън – Мисисипи. Нани – уая става важен церемониален център и обект на преклонение за всички народи, които населяват района. Учените смятат, че индианците постоянно пътуват до нея през периода Мисисипи. От 17 век нататък, чокто заемат тази област и почитат мястото като център на произхода им. Преди това районът на Нани – уая е необитаем. Чокто разказват, че когато стигат след дългата си миграция от запад до Нани – уая, Великият дух им показва, че трябва да останат.
Подразделения До 18 век чокто вече са организирани в три големи политически и географски групи: Източни или „Окла фалая – дългия народ “– центрирани около река Сукапучи и други западни притоци на Томбигби в долната част на реката. Западни или „Ахепат окла – хората ядящи картофи“ – известни и като Окла танап – хората от другата страна – в горната част на река Пърл Ривър. Южни или „Окла ханали – хората от шестте града“, известни като Сикстаун чокто – в горната част на река Чикасоуей Ривър.
Трите дивизии имат около 40 – 50 града общо и контролират няколко милиона акра земя. Всяка има свой главен вожд и съвет. Отделно всеки град има главен вожд и военачалник. С техния брой от около 15 000 души по онова време, чокто е едно от най – значителните племена в Югоизтока и играе важна роля в колониалната история на региона.
Култура Чокто са типични представители на Югоизточната горска култура, живеещи в големи добре построени градове, около голям церемониален комплекс и практикуващи сложни религиозни практики, центрирани главно около развитото земеделие.
Жилища
Чокто строят градовете си по образец на криките. Те са съвкупност от села и домове, построени около голям церемониален площад и заобиколени с големи обработваеми площи. Домовете са различни в зависимост от сезона. Летните къщи представляват добре построени дървени постройки, с конусовидна или правоъгълна форма и покриви покрити със слама или тръстика. Зимните домове са по – малки и стените им са измазани с кал. До домовете обикновено се намират допълнителни постройки, подобни на хамбари, в които се съхранява реколтата.
Прехрана и разделение на труда Основната част от храната се набавя от земеделието. За нивите обикновено се грижат жените. Те също така плетат кошници с различно предназначение, тачат платове от бизонска козина и се грижат за децата и домакинството. Храната е допълвана с лов на едър и дребен дивеч, с който се занимават основно мъжете. Мъжка работа още е изработката на канута и строежа на домове.
Облекло Основно облекло за мъжете е набедреник и мокасини, и наметала и роби от кожи в студеното време. Жените обикновено носят кожени рокли дълги до коленете, мокасини и наметала. След контакта с европейците постепенно започват да използват разноцветни платове, от които си шият дрехи.
Обществена и социална организация
За разлика от жените, които нямат свои обединения, мъжете са разделени в 4 категории или ранга. В първата влизат главните вождове, вождовете на градовете и военните вождове. Във втората, наричана „хатак холитопа – почитаните мъже“, влизат всички уважавани мъже на племето. В третата, наречена „тишка – войни“, членуват всички изтъкнати войни. В четвъртата, наречена „хатак иматахали“, влизат младежите. Отделно от това, според французите, през 18 век обществото им е разделено на две линии. Първата наречена „инхолата – почитаните хора“ играе роля подобно на червените или военни обединения на криките, а втората наричана „имоклаша“ е подобна на белите или мирни крикски обединения. Също така „инхолата“ са наричани и големите братя, а „имоклаша“, малките братя, подобно на обединенията при племето алабама.
Социално обществото им е изградено от три социално – политически единици – общината, „икса“ и локалната група. Връзката между тях обаче е доста неясна, тъй като терминът „икса“ се отнася както за малката община, така и за малката роднинска група. Родството следва майчиния тип система, с децата родени в „икса“ на майката получават социалния си статут от нея. Имуществото и поста на вождовете са наследствени в рамките на майчиния клан. Според Люис Морган, чокто имат 8 клана разделени в две фратрии:
Политическа организация Политически племето е организирано в три дивизии, всяка ръководена от върховен вожд. Няма върховен племенен вожд, но има племенен съвет, който се събира при различни важни поводи. Отделно, всеки град има свой вожд и военачалник. Властта на вождовете е силно ограничена.
Вярвания и погребални практики Чокто са особено популярни със своите погребения. Мъртвите са увивани в кожи и поставяни на платформа, заедно с храна и лични вещи. Черепите им са боядисвани в червено. Къщата на починалия е изгаряна, а вещите му раздавани. След около 6 месеца, специално обучени хора остъргват костите от останалата плът с ноктите си, които оставят да растат дълги специално за това. След това почистените кости са поставяни в сандък и връщани на семейството. Периодично хората от всеки град погребват костите в могили. Вярват в задгробния живот, както и в добри и лоши духове. Най-много от всички сили обаче е почитано Слънцето. То е извор на живот и благополучие. В миналото е практикувано ритуалното сплескване на главите на децата, но с течение на времето, повлияни от културата на белите този обичай е изоставен.
История
Предците на чокто посрещат със стрели експедицията на Ернандо де Сото през 1540 г. В битката при Мабила експедицията е почти унищожена, а оцелелите испанци бързо напущат района. Минават почти 140 години до следващото идване на европейците. През 1682 г. Рене Робер дьо Ла Сал слиза по река Мисисипи от север и е първият французин, който посещава юга. През това време вече чокто са сформирани като племе, но Ла Сал не се среща с тях.
Колониален период Първата официална среща между чокто и французите е през 1699 г. с Пиер Ле Мойн д’Ибервил. Още от началото племето се съюзява с французите, за да имат защита срещу британците, които ги нападат, за да отвличат роби. Французите са основният търговски и военен партньор на чокто до 1763 г., когато Великобритания взима властта във френска Луизиана. След оттеглянето на французите, чокто търгуват основно с британците, но и с испанците в Ню Орлиънс. По време на Войната за независимост, племето е разделено по въпроса дали да подкрепи Великобритания или Испания, които са във война от 1779 г. Над 1000 чокто воюват за британците в кампаниите им по бреговете на Мексиканския залив. В същото време значителен брой подпомагат испанците, а други се присъединяват към армията на Джордж Вашингтон, където служат като скаути до края на войната. След революцията, на 3 януари 1786 г. чокто подписват първия си официален договор с новите Съединени щати в Хоупуел – Южна Каролина. След този договор чокто никога не предприемат военни действия срещу САЩ.
Договорът от Денсинг Рабит Крийк
През 1829 г., Андрю Джаксън, победителят в Крикската война е избран за президент. Още същата година той прокарва в Сената закон за отстраняване на всички индианци на запад от Мисисипи. През 1830 г. законът е гласуван и през септември комисари се срещат с вождовете на чокто в Денсинг Рабит Крийк, за да договорят преместването на племето в Индианската територия (Оклахома). На 27 септември 1830 г. вождовете подписват договора и се съгласяват да се преместят. Този договор става известен като най – голямото отстъпване на индианска земя на правителството на САЩ, без да е водена война.
Пътят на сълзите След преотстъпването на близо 11 милиона акра земя, чокто мигрират на запад на три етапа. Първият през есента на 1831 г., вторият през 1832 г. и третият през 1833 г. Общо около 15 000 чокто се преместват в новите земи в Оклахома. На някои е разрешено да останат в Мисисипи и 1300 чокто се възползват от това. От 15 000, които тръгват към Оклахома, близо 2500 умират по пътя. Тази трагедия остава в историята като Пътят на сълзите. Между 4000 и 6000 чокто отказват да напуснат родината си и правителството не успява да ги принуди да се изселят. Оставайки в Мисисипи, само че като американски граждани, те не получават земя и федерална помощ, и системно са подлагани на тормоз и заплахи от бялото население. През 1846 г. около 1000 чокто напущат Мисисипи и се присъединяват към основната част от племето в Оклахома. През 1903 г. още 300 последват техния пример. До 1930 г. общо в Мисисипи остават 1665 чокто, всички други живеят в Оклахома.