Сàлво Монталбàно () е измислен литературен и телевизионен герой, главният герой на поредица от детективски романи на италианския писател Андреа Камилери и на базираните на тях телевизионни сериали. Монталбано е полицейски комисар, който изпълнява задълженията си в измисления град Вигата на сицилианския бряг.
Историите се характеризират с използването на италиански език с често използване на елементи от сицилианския език, и с особено точната обстановка – елементи, включени и в телевизионния сериал.
Името Монталбано е избрано от Камилери в знак на почит към испанския писател Мануел Васкес Монталбан, създател на друг известен детектив, Пепе Карвальо: и двамата герои обичат добрата храна и добрата литератураAndrea Camilleri: - И за Монталбано книгите са важни, както и за Карвальо; единствената разлика е, че моят комисар не ги изгаря. Със сигурност книгите не са научили много твоя Карвальо..., и са доста прибързани и нетрадиционни в разрешаване на случаите и в противоречивите и сложни любовни история със сложни жени.
Герой Монталбано е роден в Катания на 6 септември 1950 г. Това е видно от документа, открит в чантата на агентката Елизабета Гардини в романа Acqua in bocca, написан съвместно с Карло Лукарели, и изрично в романа Una voce di notte. Годината на раждане се потвърждава и от описанието на участието на бъдещия комисар в събитията от 1968 г .: „През 68 г. бъдещият комисар, който беше на осемнадесет години, стриктно направи всичко, което трябваше да се прави за едно момче от него. възраст: протестира, окупира, провъзгласи, прави секс, пуши трева, влезе в битка. С полицията, разбира се“.в A. Camilleri, Lo Yack in Un mese con Montalbano, Milano, 2004, с. 258-259.
Завършил право, той започва кариерата си в полицията на около 30-годишна възраст, като стажува, което го кара да стане заместник-комисар в планинското село Маскалипа в провинция Ена, откъдето след това е преместен във Вигaта, крайморски град в провинция Монтелуза. Вигàта и Монтелуза са две измислени имена, които в литературните романи съответстват съответно на Порто Емпедокле и Агридженто,«Агриджето е Монтелуза в моите романи, но Монтелуза не е воя измислица, а Пирандело, който е използвал това име много пъти в новелите си: днешният Агридженто се нарима Джирдженти и също Монтелуза, а аз му откраднах името, за са не протестира», вж. Andrea Camilleri и които в телевизионния сериал се отнасят до два въображаеми града, разположени в района на Рагуза (както може да се види от картата на провинцията, която често се появява в полицейския участък на Вигата, която при заснемането на телевизионния сериал е поставена в кметството на Шикли). В литературната измислица писателят избира не да си послужи с реални топоними на сицилианските градове, а да трансформира всяко име в такова с подобн звучене: напр. Фиака е Шака, Фиела е Джела, самата Вигата, макар и издигната до провинциален център, по звучене прилича на Ликата: „Вигата всъщност е Порто Емпедокле. Сега, Порто Емпедокле е място с 18 хил. жители, което не може да издържи прекомерен брой престъпления, сякаш е Чикаго по времето на пройбиционизма: не че са светци, но и не са на това ниво. Така че бих могъл да сложа измислено име: Леката е наблизо и затова си помислих: Вигата. Но Вигата дори не е Ликата. Това е идеално място, бих искал да изясня това веднъж завинаги“.Andrea Camilleri През 2003 г. общинската администрация на Порто Емпедокле, за да почете своя знаменит гражданин и славата, произтичаща от неговия литературен успех, с одобрението на писателя, който се обявява за получил голяма чест, решава да добави към официалното си име и това на въображаемия град: „Порто Емпедокле Вигата“, може би създавайки един от малкото случаи, в които географската и политическата реалност се адаптират към литературното въображение.La Repubblica - Porto Empedocle diventa Vigata
В местност близо до Вигата – Маринела (въображаем морски курорт, чието име съвпада с това на част от Порто Емпедокле в действителност), инспектор Монталбано се установява във вила край морето, която първоначално наема и след това купува; той обикновено живее там сам, освен когато му идва на гости годеницата му Ливия Бурландо, която живее в Бокадасе, квартал на Генуа, и която се появява в романите като свързващо звено, непрестанно присъстваща в живота му.Un mese con Montalbano, с. 49-59, 231-240.
Къщата би била негодна за живеене предвид обичайния хаос, характеризиращ действията на Монталбано, без ценната помощ на домашната му помощничка Аделина Чирино, заядлива и макар че има двама синове престъпници, често арестувани от инспектора или от неговите подчинени, тя e вярна помощничка. Тя е много добра готвачка и винаги оставя готово сицилианско ястие в хладилника или във фурната за вечерята на инспектора. Монталбано е запален чревоугодникCampo Stefania. I segreti della tavola di Montalbano. Leone verde. 2009. EAN: 9788865803363., но изобщо не може да готви. За обяд обикновено посещава ресторанта „Сан Калоджеро“ (който в телевизионния сериал се намира в ресторант "A Rusticana" в Рагуза)A Rusticana. ; след пенсионирането на собственика и затварянето на ресторанта той намира подходящ заместник в ресторант "Enzo a Mare". Любимите му ястия са обилни порции рибни предястия, тальолини по тарантински и пържена риба, а също така много цени някои типични сицилиански вина като Катарато, Грило, Корво, Неро д'Авола, Черазуоло ди Витория и Сира. Когато, връщайки се у дома след работния ден, инспекторът не намира нищо приготвено, той не пада духом и вечеря с черни маслини и сирене качокавало. Рядко се случва обаче да намери основното ястие на Аделина, pasta 'ncasciata или аранчини, които карат инспектора да въздиша от удоволствие.
Между Ливия и Аделина има перфектна несъвместимост на характерите, така че когато едната присъства в къщата, другата определено отсъства.
Най-близките сътрудници на Монталбано са неговият заместник Доменико Ауджело – млад и заклет женкар, когото Монталбано нарича с умалителното Мимѝ, инспектор Джузепе Фацио – усърден, много ефективен и от голяма полза в търсенето на улики, и агентът Агатино Катарела – мил и глуповат телефонист, но опитен в използването на компютрите.«Катарела е picciliddro, дете в тялото на мъж. И следователно той разсъждава с ума на някой, който няма и седем години... С това искам да кажа, че Катарела има въображението, остроумието и изобретенията на дете. И като е малък, ги казва тези свои неща без задръжки. И често е инертен. Защото реалността, видяна с нашите очи, е едно, а видяна от малко дете е друго», вж. Il giro di boa, с. 193.
Комисарят, от своя страна, има отношения на любов и омраза към модерните технологии: той признава големите им предимства, но ги чувства чужди на неговата възраст. Забавни са разсъжденията му, които отразяват идеите на създателя му, които той прави именно за мобилните телефони:
Връзката на Монталбано с религията е сложна: той със сигурност е мирянин, не е антиклерикалист, нито пък е вярващ, но с напредването на възрастта, роман след роман, той става все по-интровертен и обезпокоен от проблемите на възрастта и малки неудобства като като пропуски в паметта, които той трябва да поправя, като се срамува и си води бележки, и с внезапни големи страхове, като например когато след събуждането в мозъка му обсесивно се появява „не пълна мисъл, а началото на мисъл, мисъл, което приветства с тези Антични думи: Кога ще дойде денят на смъртта ти...“. Може би за невярващия Монталбано това е споменът за молитвата Аве Мария, рецитирана като дете („...и в часа на нашата смърт“)? И беше ли нещо като Отче наш, което той произнасяа, когато в Il giro di boa вярва, че е получил инфаркт? « докато болката се превръщаше в нещо като горещо свредло в живата плът, той пееше в себе си: „Patre mio, patre mio, patre mio. . ." Litaniava a sò patre morto [. . . ] Но знам, че бащата не послуша молитвата“.Il giro di boa, с. 237. В един момент инспекторът приема, въпреки че се обявява за невярващ, да кумува на Салво Ауджело, син на неговия заместник МимѝA. Camilleri, Par condicio in Un mese con Montalbano, Sellerio ed., и на сина на Паскуале Чирино (един от двамата синове на прислужницата му Аделина): знак за неговата привързаност, ако не към доктриналните основи, то поне към социалните форми на Католицизма, най-разпространени сред италианското население.
Характер Монталбано е sui generis комисар, „зрял, експерт, човек на ciriveddro и интуиция“A. Camileri, La luna di carta, Sellerio ed., с вродена способност да разплита сложни и трудни интриги. Въпреки че работата му го позволява, той обикновено избягва използването на оръжия, но когато е принуден да ги използва, го прави с умение и прецизност. В съответствие с интровертния си характер той предпочита да провежда разследванията си сам и често отговаря мрачно на исканията за разяснения от сътрудниците си за някои от странните си поведения. Той със сигурност не е лишен от човешки слабости, като склонността му към добрата храна, особено тази на рибна основа, и нуждата от абсолютната тишина по време на хранене.
Има дни, когато комисарят е невъзможен, както добре знаят неговите сътрудници, и в тези случаи те стоят далеч от него; например настроението му зависи доста от времето«Инспектор Салво Монталбано веднага беше убеден, че денят няма да бъде абсолютно нищожен, щом капаците на спалнята се затворят. Все още беше нощ, най-малко един час до зазоряване, но тъмнината вече беше по-малко гъста, достатъчно, за да види небето, покрито с плътни водни облаци, и отвъд светлата ивица на плажа, морето, което изглеждаше като пекинез», вж. Гласът на цигулката', с. 9. и се разваля и става раздразнителен, когато то се развали. Той мрази да говори публично и когато е принуден да го прави, изглежда смутен и с несвързана реч.Il cane di terracotta, с. 69. Не обича да се излага на преден план пред медиите и наистина се чувства неудобно, когато понякога го награждават на официални церемонии за блестящите резултати от неговите разследвания.
Абсолютно лишен от амбиция, той стига дотам, че отказва повишения и прави всичко, за да ги избегне. Всичко, което Монталбано иска да върши, е работата си, която знае, че върши добре, и не иска да има контакт с политическата класа, която оценява съвсем малко. С голямо умение той успява да се измъкне в бюрократичната машина на държавния апарат, като служи на Държавата с голяма лоялност и не пести яростни критики към своите колеги за непочтено поведение.
Следователно той има сложна личност: от една страна е безупречният служител на обществената сигурност, а от друга – човекът със своите пороци и добродетели, който понякога прилага собствената си лична справедливост, елемент, който го обединява с друг велик полицейски комисар на криминалната литература – Жул Мегре, създаден от Жорж Сименон.
Семейство Информация за семейството на Монталбано може да бъде получена от романа „Крадецът на закуски“ A. Camilleri, Il ladro di merendine, ed. Sellerio, с. 201, 244., в който се разкрива, че инспекторът е загубил майка си като дете и единственият спомен, който пази, е русата ѝ коса. В тази книга Монталбано се доверява на Франсоа, африканче, чиято майка е убита майка: „Той му довери неща, които никога не бе казвал на никого, дори на Ливия. Безутешният плач в някои нощи, с глава под възглавницата, за да не го чуе баща му; сутрешното отчаяние, когато знаеше, че майка му не е в кухнята, за да му направи закуска или, няколко години по-късно, лека закуска за училище. И това е липса, която никога не се запълва отново, носиш я със себе си до момента на смъртта.“Цит. съч., с. 155.