Казабланка (, „бяла къща“; , ад-Дāр ал-Бейда; на марокански арабски: Дар Бейда; на берберски: Тадарт Тасхемлалт) е град-мегаполис в Западно Мароко на брега на Атлантическия океан. Административен център на регион Казабланка – Сетат. Един от най-модерните градове на Мароко, делови център на страната. Най-големият град в Мароко.

Население Населението на града е 4 150 000 души (според данни от 2013 г.), което го прави най-големия град в Кралство Мароко. Казабланка е най-голямото пристанище на страната, той е важно международно летище и е икономическият център на Мароко. Градът има напълно модерен, космополитен облик и атмосферата му е много по-близка например до Марсилия отколкото до останалите градове в Мароко.

История

Областта, в която днес е разположен град Казабланка, е населена от 7 век от берберски племена. По-късно с арабското нашествие се образува малко независимо кралство, наречено Анфа, просъществувало до 1068 г., когато е покорено от Алморавидите. През 14 век, под властта на Маринидите, Анфа се налага като важно пристанище.

През ранния 15 век градът отново се обособява като независимо държавно образувание и дава укритие в пристанището си на много пирати. Това води до опустошаването му през 1468 г. от португалци. Пак те, през 1515 г., го възстановяват от развалините и го наричат Каза Бранка (на португалски Casa Branca). Напускат го след голямо земетресение, което през 1755 г. унищожава по-голямата част от постройките.

Казабланка е възстановена от султан Сиди Мохамед III (1756 – 1790). Градът остава с 2 имена със значение „бяла къща“ – Дар ел-Бейда и Казабланка.

През Вторта световна война тук е проведена историческата Конференция в Казабланка. В тези години градът е и легендарният фокус на световния шпионаж, блестящо претворен в култовия филм „Казабланка“ от Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман. От него се поражда традицията влюбени от цял свят да идват за да се целуват тук пред океанския прибой, на който е посветена песента „Целувката е целувка в Казабланка“ на Джесика Джей, оригиналът на Бърти Хайгинс, световният хит на Алабина (Los Niños de Sara и Ищар) – „Казабланка“ и т.н

Климат Според климатичната класификация на Кьопен, климатът е мек средиземноморски. Климатът в Казабланка е силно повлиян от студените течения от Атлантическия океан, които са причина за ниската разлика в температурите през различните сезони и липсата на много високи и много ниски температури. През годината се наблюдават средно 74 дни със значителни валежи и средно количество на валежите от 427 мм годишно. Най-високата измерена температура е 40.5 °C, а най-ниската: -2.7 °C. Най-високото количество на валежите за един ден е 178 мм (30 ноември 2010 година).

Културни забележителности

Най-известната забележителност в Казабланка е джамията „Хасан II“ – най-голямата модерна джамия в целия ислямски свят. Тя отстъпва по големина, както изисква канонът, само на древната Масджид ал-Харам в Мека. „Хасан II“ е построена от 1986 до 1993 г. от краля на Мароко в чест на баща му Хасан II по проект на френския архитект Мишел Пинсо. Вътрешността ѝ побира до 25 000 вярващи. Минарето ѝ е високо 210 метра. В джамията влизането на немюсюлмани е ограничено, но се допуска на групи няколко пъти дневно, извън тях това понякога е възможно срещу определен „бакшиш“. Архитектурната стилистика е типична за традиционната ислямска храмова архитектура в Магреба, но се отличава със силно впечатляваща колосалност и изумителни орнаменти. Издигната е на обширен стилобат на самия бряг на Атлантическия океан, неговите приливи и отливи и гледката на високите вълни внушително допълват възприятието на храма.

Друг забележителен обект е фарът на Казабланка. Със своя висок 45 метра силует неговата кула, издигната в 1905 г., доминира крайбрежните плажове и заведения.

Международни отношения

Побратимени градове Алжир, Алжир Бордо, Франция (от 1988) Брюксел, Белгия Джакарта, Индонезия Джида (град), Саудитска Арабия Дубай, Обединени арабски емирства Измир, Турция (от 1999) Куала Лампур, Малайзия Монреал, Канада (от март 1999) Рим, Италия Санкт Петербург, Русия Токио, Япония Чикаго, САЩ (от 1982) Шанхай, Китай (от 1986)

Партньори

Марсилия, Франция (от 1998) Париж, Франция (от 2004)

Източници