Мара Николова Бунева е българска революционерка, членка на Вътрешната македонска революционна организация, извършила атентат срещу сръбския юрист и прокурор Велимир Прелич през 1928 година.Болеслав Тахауеръ, аташе по печата на Унгарската легация въ София. Вестник „Македония“. 1934; Александър Гребенаров. Македонският научен институт (1923 – 2008). ИК Гутенберг, София, 2009. стр. 190; Вестник „Волонте“, 10 април 1930, Париж.;„Панихида и бугарски песни за контроверзната атентаторка од дружината на Ванчо Михајлов.“ Вест, 14 јануари 2002 ; Д. Гоцев, С. Германов, И. Илчев, Т. Митев. „Македония – История и политическа съдба“, Том 2, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998. стр 190 – 191; Цанко Серафимов. „Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи.“ Издателска къща „Орбител“, София, 2004.; Антони Гиза. Балканските държави и македонския въпрос. Македонски научен институт, София 2001. (стр. 100); „Крвави атентат Велимира Прелића“, Вестник „Политика“, 14 януари 1928 (стр. 3)Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 271.
Биография и революционна дейност Семейство
Мара е родена през 1901Бунев, Борис. Кратки бележки из живота на Мара Бунева, 7 август 1936 година, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.45 или 1902Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008 година в северозападния македонски град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на Никола и Ана Буневи.
Баща ѝ е просветен деец и търговец, тетовски околийски ръководител на ВМОРО, а през Първата световна война български кмет на родния си град.Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“. Майка ѝ е братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача Георги Хаджиристич.
По-големи братя на Мара са Борис, български военен и деец на ВМРО, и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората световна война, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера (женена за свещеник Георги Николов) и Елена. По майчина линия Мара е внучка на Захарий (Зако) Манойлов, който има заслуга за построяването на християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време. Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките ѝ Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени.Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.31 – 32
Личен живот
В периода 1915 – 1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, като междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.29 – 35
Атентат срещу Велимир Прелич На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие, на стария Камен мост на Вардар, Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.
Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“Цитирано по: Гоцев, Димитър. „Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941)“. София, Издателство на БАН, 1988, стр. 49.Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.37
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.30
Отзвук от атентата
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“Цитирано по: Красимир Каракачанов. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, 1996, стр. 121. Панихиди в памет на Бунева са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.
Паметната плоча на Мара Бунева След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. На 13 януари 2002 година от северномакедонското българско дружество „Радко“ според една версия„СТЕНОГРАФСКИ БЕЛЕШКИ од Третото продолжение на Сто и првата седница на Собранието на Република Македонија, одржана на 19 февруари 2002 година, стр.3, а според друга активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония, поставят паметна плоча на мястото на атентата. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна наново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.Джамбазки, Ангел. Поклон пред паметта на Мара Бунева ., djambazki.org През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис „Смърт за българите и предателите на 13 януари“, изписан на сграда близо до българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание.„Вест“: Българите се оплакват в македонското МВнР В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени.ВМРО ще отложи всички прояви в Скопие по повод 80-годишнината от смъртта на Мара Бунева По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.Паметната плоча на Мара Бунева в Скопие, 14 януари 2013, Медиапул
Наследство На Мара Бунева е наречена главната улица на квартал „Орландовци“ в София (). На нея е наименуван нос Бунева на остров Земя Александър I в Антарктика.Buneva Point. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica
През 2023 година е заснет българският документален филм „Отмъстителката“, който разказва за живота на Мара Бунева. Сценарист е Тони Николов, а режисьор Ралица Димитрова. Премиерата на лентата е на 12 януари 2024 година в кино „Одеон“ в София.
Родословие
Външни препратки Михайлов, И, Подвигът на Мара Бунева, Льовен, 1967 Вера Бунева – „Спомени от Македония“ публикувано във в. „Македонска Трибуна“, брой 472, Indianapolis, USA, 5 март 1936 година] „За Свободата; Пиеса в памет на безсмъртната македонска героиня Мара Бунева“, Неврокоп, 1932 година „Покушението против джелатина Прелич в Скопие“, „След Скопския атентат“, „Вечна слава на Мара Бунева“ – 25 статии на в-к „Македония“ за подвига на Мара Бунева, отзвука от убийството на инквизитора на македонските студенти Велимир Прелич, реакцията на Югославия и впечатленията на европейската общественост. „Подвигът на Мара Бунева“ – възпоменателна статия на Лазар Томов за Мара Бунева, публикувана в сп. „Илюстрация Илинден“, год. VI, книга 3 (53), София, януари 1934 година „Подвигът на Мара Бунева. Македонската Жана д'Арк. Годишнината от смъртта ѝ“ – възпоменателна статия на Тодор Крайничанец, публикувана във в-к „Пелистерско ехо“, год. I, бр. 3, Битоля, 14 януари 1942 година „Мара Бунева“ – възпоменателна статия на Никола Коларов, публикувана в сп. „Отец Паисий“, книга 1, София, 1942 година „Героинята на Вардара“, в-к „Свобода или смърт“, год. VII, бр. 124, февруари 1931 година
Видео Доста Димовска за Мара Бунева и историята Песен за Мара Бунева
Бележки
Категория:Деятелки на ВМРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български атентатори Категория:Терористи на ВМРО Категория:Михайловисти Категория:Вардарска Македония под сръбска власт Категория:Родени в Тетово Категория:Починали в Скопие