Вангел Гавраилов Потеров е български майстор строител от Македония, работил през първата половина на XX век.
Биография Роден е на 17 март (4 март стар стил) 1895 година в Солун, тогава в Османската империя, потомък е на потомствени строители. Баща му Гавраил Потеров, роден в дебърското село Стеблево, работи на различни места (Шкодра, София); неговите братя Андрей, Троне и Марко също са дюлгери. По-късно Гавраил Потеров се преселва със семейството си в Солун. Синовете му Вангел, Христо и Лазар също навлизат във фамилния занаят.
Вангел Потеров учи в Солунската българска мъжка гимназия, но в трети гимназиален клас се налага да прекъсне образованието си поради беда в семейството – инцидент с баща му. Тръгва с чичо си Андрей да се учи на занаят и само след пет месеца работа с него в Кавала вече е майстор. Връща се в Солун и там продължава да работи. На няколко обекта помага на западноевропейски скулптор и – както казва, „понаучава и този занаят“. Участва в строителството на френското училище в Солун заедно с братята си, а когато работят по строежа на казарма в Скопие, започва Балканската война (1912), последвана от Междусъюзническата, след края на която българското население на Солун и региона масово бяга към свободна България. Вангел също поема натам, като най-напред спира в Дедеагач (тогава в България), където участва в строителството на католическия пансион, след това в Пловдив и после в Бургас.
В Бургас Вангел Поменов участва в построяването на редица сгради: на Шиваров, Стефан Генчев и други, като с постепенно оформилата се „солунска бригада“ изпълнява проектите на архитект Рикардо Тоскани и архитект Светослав Славов (сред тях сградата на Николов на ул. „Александър Велики“ със скулптури (1915).
През Първата световна война е в Българската армия. Изпълнява задачи в Прилеп, Белград и Ниш, в кавадарското село Ватоша, в Беласица. В края на 1918 година, след уволнението си от 11-и пехотен сливенски полк, се завръща в Бургас.
Участва в строежа на Циментовата фабрика, завършва четири къщи в Поморие (1919), една от които е украсена със скулптура на голо детенце, седнало на корниза, и женски глави с добре оформени акантови листа, сградата на Безистена (1920 – 1922) и други. От 1922 до 1924 година е в съдружие с инженерите Димитър Каракостов и Евтим Дяков в строително-предприемаческо бюро „Строеж“. Самостоятелно ръководи строежа на Клуба на пристанищните работници на ул. „Булаир“. С предприемача Любомир Димитров построява основното училище „Братя Миладинови“. Към 1926 година е вече утвърден строител с изявена бригада. В село Кюприя (днес Приморско) в периода 1926 – 1927 година построява училището (по проект на първата българска архитектка Мария-Луиза Досева-Георгиева) и Общинския дом. След това работи в Созопол по рибарското училище „Св. Кирик“ (проект на архитект Стоян Николов), в Бургас строи представителната сграда на Търговско-индустриалната камара, създава и гипсовите мазилки на изходната зала на железопътната гара в Бургас, във Варна има три обекта – гипсовите детайли за Народния театър, Земеделската банка и ресторант „Широката механа“ (1931 – 1932). Построява вилата на министър Николай Николаев в местността Кафка край Бургас (днес квартал „Крайморие“) и черквата „Св. Иван Рилски“ (1934). Поканен е да изгради новата ограда за двореца „Кричим“ (1937). В Родопите работи по изграждането на жилищните постройки на германо-българската мина „Ерц“ в Голямо Каменяни.
Две от създадените от него сгради в Бургас са особено забележителни със специфичната си пластична фасадна декорация и със скулптурните групи и са се превърнали в част от забележителностите на градската архитектура. Това са „Безистенът“ на улица „Александровска“ (главната пешеходна в Бургас) и сградата на Търговско-индустриалната камара и Стоковата борса (днес на Областната управа). Първата прави силно впечатление с изработена от Вангел Потеров скулптурна фигура на орел на източната фасада откъм главната улица; за втората е характерна направената от него на западната фасада централна скулптурна група над главния корниз, изобразяща божествата Хефест и Деметра. Според изследователи композицията, „чрез художествено и митологично внушение, подсказва идеята на Търговско-индустриалната камара, събрала под покрива си и занаятчии, и земеделци. Демонстрирано е познаване на символиката на древногръцкия пантеон и цялостен усет за монументално въздействие“.
Специалистите отбелязват както „безспорните естетически качества на двете скултурни групи“, така и че „тяхното безупречно състояние почти сто години след създаването им говори за високата техническа култура на майстора-строител и неговата солунска бригада“; отбелязват и стремежа му за „монументално въздействие в духа на най-модерните за времето си европейски тенденции“.
Вангел Потеров умира на 8 май 1980 година в Бургас.
Бележки
Категория:Български строители Категория:Български творци от Македония Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Родени в Солун Категория:Български имигранти от Македония в Бургас Категория:Хора от община Либражд