Вилмотианов клин или вилмотианово сграбиче (Astragalus wilmottianus) е многогодишно туфесто тревисто растение от семейство Бобови. Видът е балкански ендемит. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно туфесто тревисто растение със скъсени, разклонени стъбла. Листата са нечифтоперести, с 4 – 6 двойки четинестовлакнести листчета. Цветовете са събрани в малоцветни, сбити, почти приседнали гроздовидни съцветия. Чашката е дълга около 1 cm, а венчето е розово, много рядко бяло, дълго 15 – 30 mm. Плодът е яйцевиден подут боб. Цъфти през май – юни, а плодоноси през юни – юли. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Софийски район (с. Понор) и Знеполски район (Земенска планина, Голо бърдо, Чепън, Сливнишко) на надморска височина 600 – 900 m. Част от находищата (Сливнишко, Голо бърдо) не са потвърждавани през последните години. Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров (България, Сърбия и Република Македония), като основната част от популациите се намират на българска територия. Расте в отворени тревни и храстови съобщества по сухи каменисти варовити места върху плитки канелени горски почви. Популациите са малочислени.
Природозащитен статут Основни заплахи за вида са ограниченото му разпространение, утъпкването и замърсяването на местообитанията в известните находища, както и залесяването и опожаряването. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Сред необходимите мерки за защита са установяване на състоянието на популациите в непотвърдените находища, поддържане и опазване на местообитанията, мониторинг на популациите и обявяване на находището на Чепън планина за защитена природна територия.
Източници
Категория:Бобови