Винчелистен лопен (Verbascum bugulifolium) е многогодишно до едногодишно тревисто растение от семейство Живеничеви. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Описание Многогодишно до едногодишно тревисто растение, разредено неразклонено и дълго жлезистовлакнесто, по-гъсто в горната част. Стъблото е високо 15 – 60 cm, просто или разклонено. Приосновните листа са събрани в розетка, на 2 – 5 cm дълги дръжки; петурите са дълги 2,5 – 5(8) cm и широки 1,2 – 3(6) cm, широкотриъгълни до сърцевиднояйцевидни, целокрайни или назъбени. Стъбловите листа са приседнали, значително по-малки, подобни на прицветниците, гъсто жлезисти. Цветовете са разположени поединично и образуват сбито цилиндрично гроздовидно съцветие, покрито с жлези с виолетови главички. Чашката е дълга 5 – 8 mm и е разделена до основата. Венчето е с диаметър 25 – 30 mm, отвън синеещо, с жълти радиални ивици, отвътре зелено, отвън жлезисто, а отвътре с папили по жилките на горните дялове; горните 2 дяла са продълговати и 2 пъти по-тесни от долните. Тичинките са 4, като дръжките на горните 2 са тънки и гъсто покрити с бели и виолетови папили. Плодът е овална гъстовлакнеста кутийка, дълга 5 – 8 mm. Цъфти април – юни, плодоноси май – юли. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Разпространение и местообитания В България видът се среща по Черноморското крайбрежие (южно от Ахтопол до село Резово) и в Странджа (край село Бродилово и резерват „Узунбуджак“), от морското равнище до около 100 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров и Югозападна Азия (Северна Анатолия). Расте по сухи и тревисти места, пасища, храсталаци и редки дъбови (благунови и благуново-церови) гори. Популациите са малочислени, с дифузно разпределение на индивидите, а възобновяването е твърде бавно.

Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват утъпкването и пашата на селскостопански животни, залесяването, ограниченият ареал и ниската плътност на популацията.

Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от субпопулациите му се намират в границите на защитена местност „Силистар“, резерват „Узунбуджак“ и природен парк „Странджа“. Находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Сред необходимите мерки за защита са проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията и на застрашаващите фактори, мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за съхраняване в Националната семенна генбанка в град Садово.

Източници

Категория:Лопен