Дунавска русалка (Palingenia longicauda) е вид еднодневка от семейство русалки (Palingeniidae). В България е изчезнал вид, включен в Червената книга на България.

Описание Дунавската русалка е най-голямата еднодневка в Европа. Ларвата е от „ровещ“ тип и обитава U-образни дупки, дълбоки около 25 cm. Устните органи и първата двойка крачка на ларвата са приспособени за ровене в глината.

Близък вид е Ephoron virgo, от който дунавската русалка се различава по формата на удължението на мандибулата – при Palingenia longicauda то е ветриловидно, със здрави хитинови зъби, разположени странично.

Разпространение и местообитание Общо видът се среща във Франция, Холандия, Германия, Полша, Словакия, Унгария, Сърбия, Македония, България, Румъния и Украйна.

В България видът е бил установяван масово в река Дунав – известен е от 25 находища в българския участък от Ново село до Силистра. Срещал се е в многочислени субпопулации до 1968 г., след което не е намиран. Съобщава се и за намирането на възрастни насекоми край канал близо до река Марица при Пловдив през 1956 и 1958 г.

Ларвите са типични обитатели на глинест субстрат в големите европейски реки.

Размножаване Нимфите напускат дупките, изплуват на повърхността и метаморфозират – женските направо в имаго, а мъжките последователно в субимаго и имаго. Възрастните излитат обикновено през юни, между 16 и 18 часа. Оплождането се извършва по време на характерния за вида получасов „масов полет“. След това мъжките падат във водата, а оплодените женски летят срещу течението със скорост около 18 km/h, извършвайки „компенсационен полет преди яйцеснасяне“. Женската снася 8000 – 9000 яйца, които поради бавното си потъване и скоростта на течението биват отнасяни километри надолу по реката. Развиват се само яйцата, попаднали върху глинест субстрат. Ларвите се излюпват след 4 – 6 седмици и в продължение на 3 години претърпяват около 20 линеения, като се хранят с органични вещества, които усвояват от консумираната глина.

Численост и природозащитен статут Видът е изчезнал от България – срещал се е в многочислени субпопулации в река Дунав до 1968 г., след което не е намиран. Сред основните заплахи са замърсяването на българските дунавски притоци и на река Дунав с индустриални отпадъчни води, добивът на инертни материали, разрушаването и андигирането на дунавските брегове, както и хидротехническото строителство.

Източници

Категория:Насекоми