Анри II (; * 31 март 1519 в Сен Жармен ан Ле, Кралство Франция; † 10 юли 1559 в Париж, Кралство Франция) е крал на Франция от 31 юли 1547 г. до смъртта си.

Представител на Френския ренесанс, Анри II продължава отчасти политическата и културната линия на баща си, крал Франсоа I. Продължава Италианските войни, насочвайки вниманието си върху империята на Карл V, която успява да победи. Запазва властта на Франция. Царуването му обаче завършва с поражението при Сен Кантен (1557) и договора от Като Камбрези (1559), които слагат край на италианската мечта.

Вътрешната политика на Анри II е белязана от засилено преследване на протестантите. В опит да ограничи разпространението на Реформацията, той предприема репресивни мерки, по-строги от тези на предшественика му. Липсата на устойчиво решение на религиозния въпрос води до ескалация на напрежението и до избухването на Религиозните войни във Франция след неговата смърт.

Личността на краля е тясно свързана с тази на Диан дьо Поатие – негова фаворитка и влиятелна фигура във френския двор.

Произход Анри II е роден на 31 март 1519 г. в кралския замък в Сен Жермен ан Ле. Той е втори син на краля на Франция Франсоа I (* 1494, † 1547) и на кралица Клод Френска (* 1499, † 1524). Негови дядо и баба по бащина линия са Шарл Ангулем, граф на Ангулем, и Луиза Савойска, а по майчина – френският крал Луи XII и Анна Бретанска. Има трима братя и три сестри: Луиз (* 1515, † 1518) Шарлот (* 1516, † 1524); Франсоа III (* 1518, † 1536), дофин на Франция, херцог на Бретан, неженен; Мадлен (* 1520, † 1537), кралица на Шотландия като съпруга на Джеймс V; Шарл II (* 1522, † 1545), херцог на Орлеан, неженен; Маргьорит (* 1523, † 1574), херцогиня дьо Бери, херцогиня на Савоя като съпруга на Емануил Филиберт Савойски ;

Биография Ранни години Анри II е втори син на краля на Франция Франсоа I. При раждането си получава титлата „херцог на Орлеан“ и е кръстен на английския крал Хенри VIII, негов кръстник..

В периода 17 март 1526 – 1 юли 1530 г., в изпълнение на Мадридския договор между Франсоа I и император Карл V, Анри и неговият по-голям брат Франсоа, дофин и херцог на Бретан, са заложници в Испания. Според някои източници този плен оказва трайно влияние върху психическото състояние на Анри, който развива хипохондрия. Това затруднява отношенията му с баща му, който проявява предпочитание към по-малкия си син Шарл.

Съществува легенда, че по време на пленничеството си Анри чете рицарския роман „Амадис Галски“, което се тълкува като част от неговото рицарско възпитание. Въпреки това романът е преведен на френски едва през 1540 г., което поставя под съмнение достоверността на това твърдение.На френски език Никола Ербере дез Есар публикува осем тома между 1540 и 1548 г. Шест други тома се появяват между 1551 и 1574 г., преведени от различни автори: Жил Боало, Клод Коле, Жак Гохори, Гийом Обер и Антоан Тирон. Тези четиринадесет тома представляват френския превод на испанския „Амадис“. Габриел Шапюи работи върху превода на следните томове. Между 1577 и 1582 г. той публикува седем тома на френски език, с различни издателства в Лион. Вж. Jacques-Charles Brunet, Manuel du libraire et de l’amateur de livres. Tome premier, Paris, Firmin Didot, 1860, с. 206-219

Според описанията на венецианския посланик Жан Капело Анри е с висока и добре оформена фигура, приятна външност и леко кафяв тен. Поетът Жоашен дю Беле отбелязва в „Tumbeau du roy Henry II“, че лицето му е „нежно, примесено със сериозност“. Венецианецът Дандоло твърди, че Анри рядко се смее, до степен, че мнозина от придворните никога не са го виждали усмихнат.

Брак с Катерина де Медичи През 1533 г., на 14-годишна възраст, Анри се жени за Катерина де Медичи, графиня на Оверн и дъщеря на Лоренцо II де Медичи. Тя е единствена наследница на имуществото на Медичите и племенница на папа Лъв X. Бракът е политически мотивиран, продиктуван от финансовите нужди на френската корона.

През 1536 г. 17-годишният Анри започва дългогодишна връзка с Диан дьо Поатие, придворна дама, с 20 години по-възрастна от него. Тя придобива значително влияние във френския двор и е възприемана като некоронована кралица. Известна е като меценат на изкуствата и получава замъка Шенонсо като подарък от Анри.

Престолонаследник След смъртта на брат си Франсоа през 1536 г., Анри става дофин и херцог на Бретан, макар че не е коронясан в Рен и не управлява херцогството, което остава под контрола на баща му.

След като воюва в Пикардия, Анри се присъединява към френските армии в Пиемонт, за да командва авангарда, и участва в превземането на Монкалиери на 23 октомври 1537 г. Там се запознава с Филипа Дучи, от която има дъщеря – Диана Френска, родена през юли 1538 г. Това раждане уверява дофина в способността му да има потомство, въпреки липсата на наследник четири години след брака му. Временното му безплодие се дължи на вродена малформация на пениса, диагностицирана от неговия лекар Жан Фернел..

Напрежение в двора на Франсоа I На 8 февруари 1540 г. Анри е официално инвестиран със своето херцогство, но реалната власт остава в ръцете на баща му. Анри разпределя земи и длъжности сред приближените си, включително предоставя земите Рюи и Фужер на Диан дьо Поатие.

През 1541 г. настъпва разрив между краля и дофина, след опозоряването на конетабъла Ан дьо Монморанси, близък на Анри. Дворът се разделя на две фракции – тази на дофина, подкрепяна от Диан дьо Поатие, и тази на краля, водена от херцогинята на Етамп Ан дьо Пасайо, която подкрепя Шарл II Орлеански.

Военни кампании През август 1542 г. Анри командва армията на Русийон в четвъртата кампания срещу Карл V, като участва в обсадата на Перпинян. През 1544 г. успява да отблъсне английските сили към Кале, вдига обсадата на Монтрьой и почти възвръща Булон, който е откупен през 1550 г.

Последни години на Франсоа I В края на управлението на Франсоа I дворът е доминиран от две съперничещи си фракции – тази на краля, водена от адмирал Клод д'Анбо и кардинал Франсоа дьо Турнон, и тази на дофина, около Диан дьо Поатие и конетабъл Ан дьо Монморанси.

През юли 1546 г. Анри II организира бал във Фонтенбло по случай кръщението на дъщеря си Елизабет. На събитието се появява в костюм на капитан, с команден жезъл, проектиран от Франческо Приматичо (днес в Националния музей, Стокхолм).

Крал на Франция

На 25 юли 1547 г. Анри II е коронясан за крал на Франция в Реймската катедрала. Царуването му е изпълнено с войни срещу Хабсбургите и с преследвания срещу протестантската партия на хугенотите, продължавайки политиката на баща му в това отношение, Анри предприема жестоки репресии срещу тях като ги изгаря живи или им реже езиците. Дори самото подозрение за принадлежност към протестантската религия води до доживотен затвор.

Нова администрация

Дворцова революция След възкачването си на престола през 1547 г. Анри II извършва мащабна реорганизация на кралския двор и администрацията. Съществуващата управляваща фракция, наследена от управлението на Франсоа I, е отстранена, а някои висши служители са подложени на съдебно преследване. Новият крал преразпределя ключови длъжности сред своите приближени, включително маршала Жак д'Албон дьо Сент Андре и лотарингските принцове, братята Франсоа (бъдещ херцог на Гиз) и кардинала на Гиз Шарл дьо Гиз.

Анри II, на 28 години, демонстрира желание за скъсване с стила на управление на баща си. Въвежда временни икономии в двора, ограничава броя на придворните дами и достъпа до кралската особа.

Административна политика Анри II продължава централизационната политика на Франсоа I, като укрепва институциите на кралската власт. През 1547 г. въвежда министерска система, ръководена от четирима държавни секретари, избрани измежду нотариусите-секретари на краля. Те отговарят за кралските заповеди и финансовото управление. През 1557 г. титлите им са разширени до „държавен секретар и секретар на финансите при краля“, с ясно определени териториални отговорности.

Създава президиуми (1551) – междинни съдилища между парламентите и местните съдилища, съставени от девет съдии, разположени в седалищата на бейлиуици и сенешалства.

През 1553 г. нарежда майсторите на молбите да посещават провинциите ежегодно, с цел подобряване на административния контрол.

През 1557 г. въвежда стандартизация на мерките и теглилките в парижките предградия, а по-късно и в цялата юрисдикция на Парижкия парламент, с депозиране на еталон в кметството.

Финансова политика През 1555 г. е учреден Grand Parti de Lyon – мащабен заем от търговските банкери в Лион, целящ рефинансиране на съществуващите държавни дългове. Въпреки иновативния характер заемът не успява да предотврати финансовата криза, довела до свикването на Генералните щати в Париж през 1564 г.

Анри II увеличава съществуващите данъци, включително върху солта и земеделието, и въвежда нови налози върху вноса.Taxes qui présentent de plus l'avantage de protéger les nouvelles manufactures du Royaume, par ailleurs favorisées par divers privilèges et exemptions.

През 1548 г. избухва селско въстание в Пито, обхващащо Бордо и околностите. Репресиите, ръководени от конетабъл Ан дьо Монморанси, са сурови: градът губи привилегиите си, плаща глоба от 200 000 ливри, парламентът му е разпуснат, а над 140 души са осъдени на смърт. През 1549 г. Анри II амнистира града.

С цел подобряване на събирането на данъци, през 1551 г. кралят обединява четиримата ковчежници и четиримата генерали на финансите в единен орган – генерални ковчежници, чийто брой по-късно достига 17.

След последователните реформи на Франсоа I и Анри II, значителна част от държавните приходи започва да се осигурява чрез помощи.

Външна политика

Отношения с Англия Първият външнополитически конфликт по време на управлението на Анри II възниква през 1548 г., когато Франция се противопоставя на плановете на Англия да обедини короните на Англия и Шотландия чрез брак между крал Едуард VI и шотландската кралица Мария Стюарт. След поражението на шотландците при Пинки Клъф (10 септември 1547), Франция активира традиционния съюз със Шотландия (т.нар. „Стар съюз“) и приема Мария Стюарт във френския двор с цел бъдещ брак с дофина Франсоа. Бракът е сключен през 1558 г., като Мария е племенница на лотарингските принцове, което допълнително укрепва съюза.

През 1549–1550 г. френските войски, командвани от Франсоа дьо Гиз и Леоне Строци, обсаждат Булон сюр Мер, окупиран от англичаните от 1544 г. С договора от Утрьо (24 март 1550) градът е върнат на Франция. През 1558 г. херцог дьо Гиз превзема Кале – последното английско владение на френска територия.

Конфликти с Хабсбургите Анри II продължава политиката на баща си Франсоа I спрямо Хабсбургите. През 1552 г., в съюз с реформираните германски принцове, кралят подписва Договора от Шамбор (15 януари), който му позволява да окупира Камбре, Вердюн, Тул и Мец – т.нар. „Три епископства“. Анри II приема титлата „имперски викарий“ и започва военна кампания в Германия. Градовете се предават без съпротива, а на 18 април 1552 г. кралят влиза в Мец.

„Пътуването до Германия“ започва в Жоанвил, където френската армия е събрана през март 1552 г. под командването на конетабъл Ан дьо Монморанси и херцога на Гиз. Камбре, Вердюн и Тул отварят портите си без съпротива. на 18 април 1552 г. Анри II влиза в Мец. През октомври 1552 г. по заповед на Шарл V Фернандо Алварес де Толедо, херцог на Алба, обсажда Мец, където остава малък гарнизон под командването на Франсоа дьо Гиз. Обсадата продължава четири месеца и не успява да превземе града, въпреки разполагането на големи имперски сили: 35 000 пехотинци, 8000 кавалеристи и 150 оръдия.

Италиански войни