Калабрийски бор (Pinus brutia) е вечнозелено иглолистно дърво от семейство Борови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Вечнозелено дърво, високо до 20 m, със закръглена корона и разперени клони. Кората на ствола и клоните е сребристосива, а с възрастта става червеникавокафява и дълбоко напукана. Младите клонки са голи, червеникави или зеленикавосиви. Пъпките не са смолисти. Игловидните листа са дълги 80 – 120 mm и широки 1 – 1,5 mm, разположени по две, дебели, твърди, тъмнозелени. Шишарката е дълга 5 – 11 cm и широка 4 cm, кафява, слабо блестяща, с извита апофиза и много къса права дръжка (приседнала). Семената са дълги около 8 mm, с крилце дълго около 20 mm. Цъфти март – април, плодоноси октомври – ноември. Ветроопрашващ се вид. Размножава се със семена. Според някои автори видът се разглежда като подвид на алепския бор (Pinus halepensis).
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Източните Родопи (местността Ронките северно от с. Долно Луково и местността Генералски пагон край застава „Бежанци“, Ивайловградско), до 500 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Източното Средиземноморие (Калабрия, Североизточна Гърция, Крит, Турция и България). Среща се в ксеротермни местообитания. Находището в местността Ронките при с. Долно Луково е наброявало 180 разновъзрастови индивида, но след пожар през 2002 г. са оцелели 16 дървета. Във второто известно находище има само един индивид.
Природозащитен статут Заплахи за вида са ограниченото разпространение, пожарите в сухите местообитания и извършваното в района залесяване. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходима е работа с местното лесничейство за запазване на единичните индивиди.
Източници
Категория:Бор