Горенци () е село в община Дебърца на Северна Македония.
География Селото е разположено на 8 километра северозападно от Охрид.
История В данъчен дефтер за дължимото за 13 март 1845 - 12 март 1846 година джизие в казата Охрид е отбелязано, че 30 лица (мъже) в Горенци дължат данък, като 22 от тях са от средна категория, а 8 - най-ниска категория. Документ за проверка на християнското население от 1852 година показва, че един жител на село Раховник (Ристо, син на Неделко и 11-годишният му син Георги) се е преселил в Горенци, а четирима - от Горенци в Раховник. Други двама мъже, жители на Горенци се заселват в Требенище, а трима - в Подмол.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 26, 194-195.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горенци (Gorentzi) е посочено като село с 37 домакинства с 16 жители мюсюлмани и 87 българи.
Според Васил Кънчов в 90-те години Горенци чифлик има 10 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горенци е населявано от 130 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горенци е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 30 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горенци има 160 българи екзархисти. През 1904-1905 година мухтар на селото е Димко Гюре, а членове на управлението - Трифун Никола и Стефо Чуле (Цоли).Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 259.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Горенци е част от Мешеишка община в Охридска околия на Охридски окръг и има 234 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.
Църквата „Света Троица“ е изградена в 1923 година. Днешната църква е изградена в периода от 1990 до 1992 година, а е изписана в 2001 година. Иконите в църквата са дело на иконописеца Рафаил Кръстев от Лазарополе, изписани в 1923 година. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1990 година. Църквата „Свети Атанасий“ е изградена на основите на по-стара църква в 1988 година.
Според преброяването от 2002 година селото има 316 жители.
Националност Всичко македонци 169 албанци 145 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 2
До 2004 година селото е част от община Мешеища.
Личности Родни в Горенци Арсо Насте, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен във „вклучване в българския комитет и бунт с цел да се наруши порядъкът“, осъден от Извънредния съд на 4 година каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Лазар Диме, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен във „вклучване в българския комитет и бунт с цел да се наруши порядъкът“, осъден от Извънредния съд на 4 година каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Бележки
Категория:Села в община Дебърца