Пѝргово е село в Северна България. То се намира в община Иваново, област Русе. През него минава републикански път II-52
География и геология Релефът е разнообразен. Средната надморска височина е 82 m, като започва от 16,4 m на брега на р. Дунав, северно от с. Пиргово. За района в основата на Дунавския бряг и по долината на р. Русенски Лом се разкриват долнокредните варовици, мергели и пясъчници.(Филипов, Чешитевред., 1992) Над тях често в разрезите присъстват глини, глинести варовици и пясъци от неогенските отложения на Сърповската свита (spN1p) (понт) и Айдемирската свита (aN2d) (дак), които се припокриват от широко разпространения в района льосов комплекс на кватернера. Брегът е относително стабилен към проявите на страничната ерозия, предизвиквана от р. Дунав, там където са здравите кредни седименти. Развитие на вертикални льосови откоси с височина до 15 m съществува край Дунавския бряг западно от Русе при Пиргово, Мечка и Стълпище. Съставът на подземните веди в малм-валанжския водоносен хоризонт, по цялата площ на разпространението му в пределите на поречието, са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви от II тип. Общата им минерализация е между 480 и 940 mg/dm3, а твърдостта около 7,5 - 7,9 meqv/ dm3 (21,0-22,1 °Н) . Водите са чисти и са надеждно защитени от замърсители. През 1966 година са разкрити останки от мастодонт, като според описанието кариерата се намира в южния края на селото, вляво от шосето за село Мечка. Най-долният пласт от разкритата кариера е глина, примесена със ситен пясък. Глината е оцветена в светло жълтокафяво. Пластът продължава надолу. Над глинестия пласт е утаен чакъл, силно примесен с пясък – 0,5 метра. В него са намерени две бедрени кости – лява и дясна, десет гръбначни прешлена, част от тазова кост и част от бивни от Mastodon arvernensis от един и същи индивид. Над пясъчния пласт е разположен льос, който в долната си част е карбонизиран. Дебелината му е 2 метра. На повърхността е почвеният слой – 0,5 метра. В льосов слой до дунавския бряг край селото е открита раменна кост от мамут.
Локализираните и паспортизирани свлачища на територията на селото са общо 12.
История Античност Според археологически находки, местата, заселени трайно още през Античността (ІV в. пр. Хр.), са разположени непосредствено до брега на р. Дунав – съответно между 512 и 508 километър. И трите селища в района са се намирали по протежение на път Via Istrum. През Османския период селището се развива със смесено, но преобладаващо християнско население, в османски документ е споменато като Деспот Пиргос. До 1934 година името му е Пиргос. Етимологията на старото име свързва името на селото с гръцката дума за кула (пиргос). Подобно име притежава и град Бургас и обяснението за произхода му е същият. Предположенията за произхода са свързани и с разположението на едното античното селище – на 510 километър на река Дунав, като крепостта вероятно е изпълнявала охранителни функции. Съществува версия за името, която го свързва с османската дума „биргьос“ /едноок/ и се обяснява с това, че местен паша е бил с едно око. Според Константин Иречек името на селището е пренесено от името на друго селище, от което по времето на Калоян са заселени пленници в местността.
При вадене на камъни от общинската кариера край селото през 1940 година е открито гърне със 76 златни скифати от времето на Йоан II Комнин (1118 – 1143). Находката е предадена в Националния археологически музей Не са известни нито обстоятелствата, нито времето и мястото, нито количеството на намерените сребърни монети, от които в Русенския исторически музей са събрани 17 броя – тетрадрахми от Месембрия и Македонската област, които са изложени в Регионален исторически музей – Русе. През 1978 г., при изкопна работа в околностите на селото, е намерено фрагментирано керамично съдче с дебели стени, работено на ръка. Около него са открити разпръснати голям брой сребърни монети. От тях 418 броя са събрани и предадени на Исторически музей – Русе. От тези монети 401 са имитации на тетрадрахми на Филип ІІ, 14 – имитации на тетрадрахми на Филип ІІІ Аридей, а три са тетрадрахми на Тасос, ІІ период. Имитативните монети на Филип ІІІ се датират през ІІ-І в. пр. Хр.
В землището на Пиргово са локализирани няколко селищни образования, обитавани от Античността:
Крепост/укрепено селище Визирски мост
Намира се на 4.45 km западно по права линия от центъра на село Пиргово. Изградено е на могила на десния дунавски бряг, на 514 km, от която в момента близо половината площ е пропаднала в реката от северозападната страна. Тя е издължена в посока югозапад- североизток. Склоновете на северозапад, югозапад и североизток са били стръмни, като в момента северозападния е отвесен. От югоизток където е и най-достъпно, е издълбан изкуствен ров, който продължава до река Дунав на север. Той в днешно време е заличен от пороищата. Размерите на могилата са били приблизително 150х85 m. От югоизток е най-късият склон, който в момента е висок 6 m. На мястото се забелязват иманярски изкопи, като има вероятност могилата да е селищна. На върха ѝ по всяка вероятност е имало малко укрепление контролиращо моста над реката идваща от село Мечка, която се влива в река Дунав южно под могилата. Теренът е гъсто обрасъл с дървета, храсти и висока трева. Останките на крепостната стена се проследяват на места под вал.
Крепост Медиолана/Пиргос в м. „Долното скеле“ Местоположението на откритото селище е на около 2.2 километра на северозапад от центъра на селото, върху висок бряг на километър 510 на река Дунав, точно над бившото пристанище на селото. Топонимията на местността е „Долното скеле“, като заема около 200 декара. Има очертания на крепостна стена по ръба, която сега е обрасла с трева и гора, разхвърляни камъни. Открити са останки от доримската, римската епохи и от Втората българска държава. Според археологически мнения това е мястото на град Пиргос, за който се говори в грамота на войводата Александър, син на влашкия владетел Мирчо Старши в 1431 година. Градът се споменава и в турски регистър от XV век под името село Деспот Пиргос, като се предполога, че е разрушен в началото на османския период. Мнозина от археолозите смятат, че това е мястото, където в античността се е намирал и римския кастел Медиолана. Установено е, че некрополът се намира непосредствено до крепостта.
Според информацията за археологическото проучване на некропола в края на 70-те, той се намира в хълмиста местност, източно от селото. Голяма част от тази местност е разрушена от пороища и следователно разрушен е и некрополът. Откритите 16 скелета са погребани по християнски начин. Покойниците са погребани обикновено направо в гроба и в два случая те са сложени в дървени ковчези. При погребаните жени и деца са намерени обеци и наушници. Те са от бронз - само халка, малка с подвижна или неподвижна гроздовидна обеца, с четири зърна, като около висулката е омотана тел. Мънистата са стъклени едноставни и многоставни разноцветни. Зърно - сребърно, бадемовидно. При мъжете - копчета и железен нож. Некрополът е от 9-10 век.
Крепост в м. „Драката“ Местоположението на късноантичната крепост е на около 3.3 километра на северозапад от сегашното село Пиргово, под свинарниците на ТКЗС, на километър 512 от дунавския бряг в местност „Драката“. Проучването на терена е станало при прокопаването на път, като са открити обгорели пластове с останки от жилища, пещи и огнища, късове от мазилка на колиби с отпечатани на тях изгнили пръти. Предполага се, че животът е започнал около IV век пр. н. е. и е продължил до XIV век без прекъсване, като понастоящем местността е обрасла с храсти и дървета.
Укрепено селище Хаджимеровица се намира в едноименната местност, на 2.27 km северно по права линия от центъра на село Пиргово. Построено е било на високия, десен, дунавски бряг, на рид спускащ се на север. От северозапад е ограничен от река Дунав, от изток- от суходолие, което вероятно е било поток с извор по онова време. Склоновете от изток, север и запад са стръмни. Селище Хаджимеровица е най-достъпно е от юг, където ридът е прорязан от дълбок в момента около 0-5 m ров, който е широк 15 m и ясно се вижда, че е изкуствен. Дължината му е около 260 m. В средата той е изравнен за да минават селскостопанските машини. Теренът на селището в момента се обработва. Формата на обекта е неправилна, като е продиктувана от конфигурацията на терена. Максималните размери са около 200х210 m.
Крепост Калето Крепостта Калето, в която се датират останки от античността, траките и средновековието е на три километра на североизток от центъра на село Пиргово, на километър 508 от дунарския бряг, на височина над реката. От западна страна е ограден от дълбоко дере, където има каменна кариера. Площта е залесена от акациева гора, а теренът е затревен. Намерените останки от съдове са от IV-III в.пр.н.е., от късната античност, Първата и Втората българска държава. Разположението на обекта е аналогично на градище „Пиргос“. Археолозите не са открили крепостни стени, но разположението на селището, името на местността и ровът от изток подсказват, че обекта е бил укрепен. Максималните му размери са 320х340 m. Теренът е гъсто обрасъл с дървета, храсти и висока трева.
Според откритите натрошени гърнета, паници и амфори селището е просъществувало и в Първата и Втората български държави. При вадене на камъни от кариера край Калето през 1907 година в глинено гърни са открити 68 сребърни монети от времето на цар Иван Александър и синът му Михаил IV Асен, три от тези монети са произведени в Червен след 1345 година, като предположенията са, че съкровището е укрито след 1350 година в земята край Пиргово Находката се съхранява в Национален археологически музей. Некрополът се намира на около 400 метра югоизточно от крепостта, като при разкопки в него е открита сграфито керамика от XIII-XIV век.
Средновековна, нова и най-нова история През XV век селището се премества по-навътре, на около два километра от брега на реката.
Първо писмено сведение за селището има от 1462 година.
В османски регистър от 1479 – 1480 година с името Деспот Пиргос е отбелязано селище с 27 къщи.
От османски регистър от 1565 година за соколари и ястребари като категория зависимо население от Русенско в Пиргово са упоменати Димитър и синовете му Куцар, Бело, Койо, внуци Белчо, Пенчо, Добраха, Добре, Драган и Зарко.
В един кадийски регистър от 1657 година се споменават турските чифлици с имената на селата Пиргос и Батин.www.promacedonia.org
Най-старите църковни кондики в Русенско са открити в църквата „Свето Богоявление“. Едната е от периода 1862 – 1868 година, като в нея са отбелязани 221 кръщенета и 53 венчавки. В другия регистър от 1878 – 1879 година са описани 271 кръщенета и 66 венчавки.
Училището, чиито правоприемник е основното училище „Христо Ботев“ е основано през 1873 година. През 1956 г. започва строеж на нова училищна сграда, тъй като старата е пострадала от земетресение през 1941 г. Средства за строежа са получени от самооблагане на кооператорите, от културния и социален фонд и от Околийския народен съвет. В новата сграда са обзаведени специализирани кабинети, физкултурна зала, игрища за волейбол, баскетбол, футбол и други. Училището е удостоено с орден “Кирил и Методий“ – I степен. От 2009 година училището в селото не провежда учебни занятия. Децата пътуват до град Русе.
Руският редут Табията се намира в едноименната местност, на 5.11 km южно по права линия от центъра на село Пиргово. Построен е по времето на Руско- турската освободителна война (1877-1878 г). Той е представлявал землено укрепление насочено с фронт на североизток.