Серменин с по-стара форма Серменлия (, ) е село в Община Гевгели, Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Влахомъглен, в североизточните поли на планината Кожух, в подножието на връх Флора. От общинския център град Гевгели (Гевгелия) Серменин е отдалечено на 28 километра в северозападна посока.
История В XIX век Серменин е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя в напреднал процес на българизация.Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония Църквата „Свети Георги“ е издигната в 1834 година и обновена в края на века от Андон Китанов. Кузман Шапкарев пише през 1870 година, че селото има 50 – 60 български къщи, църква и училище, в което се преподава на гръцки. По това време жителите на Серменин се борят в местното училище да се преподава на български език.в. „Македония“, 4, № 55, 4 юни 1870, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 129. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сурмени (Surméni), Мъгленска епархия, живеят 900 гърци. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Серменик (Sermenik) има 50 домакинства и 220 жители власи.
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че Сирминина е влашко село.
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО. През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета, в който влиза цялото население на селото.Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.
В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Серменина е посочено като село с 480 жители власи християни.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сирменин (Sirmenin) има 648 българи екзархисти и работи българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 29 души от Серменин се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В Първата световна война 5 души от селото загиват като войници в Българската армия.ДВИА, ф. 39, оп. 1
Според преброяването от 2002 година селото има 18 жители.
Националност Всичко македонци 16 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 2 бошняци 0 други 0
Личности
Родени в Серменин Атанас Янев (? – 1904), български революционер, деец ВМОРО, убит през 1904 година Ване Петров Моратов, български революционер, деец на ВМОРО Ванчо Пъркев (1921 – 1943), комунистически партизанин, народен герой на Югославия Георги Попов (1893 – ?), български революционер Иван Мичков Шулев, български революционер, деец на ВМОРО Иван Петков Чочков, български революционер, деец на ВМОРО Димитър, Георги и Петър Поппецеви, български революционери, дейци на ВМОРО Коста Ичков (1882 – след 1946), български революционер и югославски партизанин Нишко (Нишо) Чергана, български революционер, деец на ВМОРОДинев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 80, 82. и ВМРО Петър Петров – Коджабашиев (1830 – 1928), български духовник и революционер Петър Чочков (? – 1923), брат на Стоян Чочков, деец на ВМОРО, по-късно деец на МФО, убит на 20 март 1923 година от дейци на ВМРО заедно с Христо Стоименов от Горна Рибница и Христо Стоименов Железнички Стоян Чочков (Стойчо Чочков, 1887 – ?), гевгелийски войвода на ВМОРО, по-късно деец на МФО Стоян Илиев Шулев, български революционер, деец на ВМОРО Тодор Чочков (1883 – 1907), учител, воденски войвода на ВМОРО Христо Георгиев Капиданчев, български революционер, деец на ВМОРО Яне Проданов (? – 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец
Починали в Серменин Динка Хаджитанов, български революционер от Гевгели, четник на ВМОРО, загинал на 30 декември 1905 година в местността Пенчо край Серменин Христо Динев Велков, български революционер от Стояково, четник на ВМОРО, убит край Серменин Христо Иванов Маджаров (Маждраков), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 219, л. 1а; а.е. 315, л. 79 Чане Гюпчето (? – 1905), български революционер от Ореховица, деец на ВМОРО, убит на 30 ноември 1905 година в местността Пенга край Серменин
Бележки
Категория:Села в община Гевгели Категория:Мъгленорумънски селища