Лèсковец (; произношение в местния говор Лèскоец, , Лептокариес, катаревуса: Λεπτοκαρυαί, Лептокарие, до 1926 година Λεσκοβίτσα, Лесковица) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География Селото е разположено на 9 километра югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) в северното подножие на планината Радош (Мала река).

История В Османската империя В XV век в Лесковчене са отбелязани поименно 58 глави на домакинства.Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. Данните могат да се отнасят и за Лескоец, Ресенско.

В XIX век Лесковец е българско село в Леринска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Лѣсковецъ като българско село.

Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Лескояц (Leskoiatz) са посочени като бългороговорещи.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лесковец (Leskovetz) е посочено три пъти – веднъж като село в Леринска каза с 50 домакинства и 145 жители българи, втори път като албанско село в Леринска каза с 25 домакинства и 75 жители (може би е объркано със съседните албанскохристиянски Елхово (Елово) или Лехово (Елеово) и трети път като село в Костурска каза с 50 домакинства и 180 жители българи.

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ нарича Лесковец село прочуто с разбойничеството си.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лѣсковецъ има 330 жители българи христяни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лесковец е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 46 къщи.

Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев цялото село (46 къщи), част от Костурска епархия, което дотогава винаги е било патриаршистко, признава върховенството на Българската екзархия на 25 декември 1902 година. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 368 българи екзархисти.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Лесковец (Λέσκοβετς), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 259 „православни гърци, тероризирани от 1904 година“.

В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лесковец има 50 къщи славяни християни. В 1926 година селото е прекръстено на Лептокарие.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво.Boeschoten, Riki Van. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“

Селото празнува на 8 септември, патронен празник на църквата „Рождество Богородично“ (1950). Втората църква на селото се казва „Свети Георги“.Официален сайт на бившия дем Кучковени

+ Прекръстени с официален указ местности в община Лесковец на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Пондьов дол Ποντώφ Ντόλ Папас Παπάςвръх на СЗ от Лесковец (695 m) Кутуреску Κουτουρέσκου Папатанаси Παπαθανάσηместност на Ю от Лесковец и на СЗ от Негован Чакаларов дол Τσακάλωφ Ντόλ Йеролохиту Стилиади К. Ίερολοχίτου Στυλιάδη Κ.река на Ю от Лесковец Друма Ντρούκα Ставродроми Σταυροδρόμιместност на ЮЮЗ от Лесковец

Преброявания 1913 – 249 жители 1920 – 238 жители 1928 – 294 жители 1940 – 378 жители 1951 – 327 жители 1961 – 287 жители 1971 – 197 жители 1981 – 162 жители 2001 – 116 жители 2001 – 62 жители

Личности Родени в Лесковец Дельо Лесковски, български хайдутин Дзоле Бегалкин (Лазар Бегалкин), български революционер, войвода на селската чета от Лесковец след 1904 година Зафир Стойче, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българския бунтовнически комитет“, осъден от Наказателния апелативен съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Манче Ване, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българския бунтовнически комитет“, осъден от Наказателния апелативен съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Манче Стойче, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българския бунтовнически комитет“, осъден от Наказателния апелативен съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Михо Тръпко, български хайдутин от XVII век Ташо Доре, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българския бунтовнически комитет“, осъден от Наказателния апелативен съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Траян Димитриу (1934 - ), дете-бежанец, активист за човешки права с македонско национално съзнание

Бележки

Категория:Села в дем Лерин