Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 42 954 km² (без отвъдморските територии).
Дания е член на ООН, Европейския съюз, НАТО, Северно отбранително сътрудничество.
География
Географско положение Дания е разположена в северната част на Средноевропейската равнина като заема полуостров Ютланд (29 766 km²) и 474 острова, от които 97 са населени. Най-големите острови са Шеланд (7031 km²), Фюн (2976 km²), Лолан (1243 km²), Борнхолм (588 km²). На север протока Скагерак я отделя от Норвегия, а на изток протока Категат – от Швеция. Единствената сухоземна граница на страната е на югозапад с Германия и е с дължина 68 km. На запад се мие от водите на Северно, а на изток – от водите на Балтийско море.
Територията на Дания, се простира между 54°34′ и 57°45′ с.ш. и между 8°04′ и 15°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – (), нос Скаген, на северния бряг на полуостров Ютланд. крайна южна точка – (), нос Гесер Оде, на южния бряг на остров Фалстер, на брега на Балтийско море. крайна западна точка – (), нос Блованс Хук, на брега на Северно море. крайна източна точка – (), на източния бряг на остров Борнхолм, на брега на Балтийско море.
Релеф, геоложки строеж Общата дължина на бреговата линия на страната е 7314 km. Бреговете на запад и северозапад са праволинейни, ниски, с пясъчни дюни, отделящи лагуните Ринкьобингфиорд, Нисумфиорд и др. от Северно море, с което са съединени само с тесни протоци. На югозапад бреговата ивица е изпъстрена с марши и вати. Източните (балтийски) брегове са силно разчленени от коси и други акумулативни форми на релефа. «Большая Советская Энциклопедия» – Дания, (раздел Природа), т. 77, стр. 530
Равнинният релеф на страната е обусловен от положението ѝ в пределите на тектонска платформа, изградена от къснокредни и по-млади наслаги, с изключение на скалистия остров Борнхолм, разположен в периферията на Балтийския щит. Добре са се съхранили следи от заледявания, покриващи територията на Дания през плейстоцена. На запад в Ютланд са разпространени пясъчни, зандрови и моренни равнини, а на север и изток релефът е хълмист с ниски ридове съставляващи крайните ледникови морени с максимална височина връх Юдинг Сковей 173 m и многочислени езера. В най-северните части са разпространени стъпаловидни морски равнини.
Климат, води Климатът на Дания е умерен, морски с мека неустойчива зима, прохладно лято и разтегнати преходни сезони. Средната февруарска температура е 0°С, а средната юлска – 15 – 16°С. На запад годишната сума на валежите е 750 – 800 mm, а на изток – 600 mm, като 90% от тях са във вид на дъжд. Максимумът на валежите е през есента, а минимума през пролетта и началото на лятото. Често явление са гъстите мъгли.
+ Средни температури за Копенхаген (°C) температура яну фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек минимална –1 –2 0 3 7 11 13 13 10 7 3 0 максимална 2 3 6 11 16 19 21 21 17 12 7 4
В страната преобладават малките реки с дъждовно подхранване, като най-големи са Гудено (176 km), Сторо (104 km) и Вардео (100 km). Те са с ясно изразено зимното пълноводие и лятно маловодие. Има множество проточни езера, предимно с ледников произход, като най-голямо е Аресьо (41 km²), разположено на остров Шеланд. В страната има доста блата, които интензивно се осушават.
Почви, растителност, животински свят Почвите на запад са предимно подзолисти, а на изток – кафяви горски, силно окултурени. По ниските морски крайбрежия са развити ливадно-алувиални почви. Естествената растителност на Дания е силно изменена от човешката дейност. Горите заемат около 12% от нейната площ. На запад все още има остатъци от тревиста пустош и малки дъбови гори. Тук интензивно се провеждат залесителни мероприятия, като се засаждат предимно бор и смърч. На изток има окултурени букови и дъбови гори. Големи части от страната са заети от селскостопански масиви. В малките датски гори се срещат сърна, благороден и петнист елен, кошута, белка, фазан. Селскостопанските масиви се обитават от зайци, различни видове птици и гризачи. По крайбрежията има богата птича фауна.
Природни райони В зависимост от геоложкия строеж, релефа, климата, почвите и растителността територията на Дания се поделя на 4 природни района. Западноютландски район – по време на плейстоценското заледяване районът не е засегнат. Има значително по-влажен климат в сравнение с другите райони и значителни части са обхванати от тревисти пустоши. Крайбрежните марши са покрити с пищни пасища. Източнодатски район (Източен Ютланд и Датския архипелаг) – той е силно разчленен от морски протоци и канали и най-сериозно усвоен. Има множество малки езера, съединен с канали и реки. По ниските хълмисти райони са развити силно окултурени дъбово-букови гори. Северодатски район (Северен Ютланд и остров Венсюсел) – отличава се с разпространение на стъпаловидни морски равнини и малки масиви от дъбови гори. Остров Борнхолм – широко разпространение имат кристалните формации на Балтийския щит, оголени в централните и северни части на острова. По югоизточното и западното крайбрежия има естествени дюни. На острова се срещат малки горички от лиственица, бук, смърч и бор.
Административно деление
Страна/Регион Население Площ (km²) Гъстота (д/km²) 5 484 723 42 954 127 (Дания) 47 017 1399 34 (Дания) 56 916 2 175 600 0,026
До 1 януари 2007 г. територията на Дания е разделена на 13 административни единици наречени амти, и една столична област. След извършена реформа от 2007 г. амтите са преструктурирани в 5 големи административни региона както следва: Столичен регион Зеландия Северна Ютландия Централна Ютландия Южна Дания
Всяка от областите на свой ред се състои от общини, или комуни (). Има и два автономни региона – Гренландия и Фарьорските острови. Двата автономни региона имат по-широко самоуправление и са представени с по две места в датския парламент. История
ок. 12500 пр.н.е. – имиграция на първите племена към Ютландия 3900 пр.н.е. – развитие на животновъдството и растениевъдството 1000 пр.н.е. – развитие на търговията (Бронзова епоха) 0 – Желязна епоха ок. 450 – преселване на англи и юти към Британските острови ок. 800 – установяване на феодализма, начало на викингските експедиции, обединяване на датските племена под предводителството на рода Скьолдунг 826 – първа християнска мисия в Дания 866 – 867 – завоюване на град Йорк и Североизточна Англия 950 – умира първият датски крал – Хорм I Стари ок. 962 – установяване на християнството 965 – 985 – крал Харалд I Синезъби включва в територията на кралството полуостров Ютланд, Датския архипелаг и Сконе (Южна Скандинавия) 1015 – 1034 – Англия и Норвегия под датско владичество 1086 – Голямо въстание срещу датската власт в Норвегия; то е неуспешно, но крал Кнуд IV Свети е убит 1157 – 1182 – крал Валдемар I Велики довежда до нов разцвет на Дания. Военна експанзия. Първи „Златен век“ на Дания 1180 – 1181 – антифеодално въстание в Сконе (неуспешно) 1182 – 1202 – крал Кнуд V 1202 – 1241 – крал Валдемар II 1219 – завоюване на Северна Естония 1227 – поражение в Битката при Борнхьовед. Загуба на Северна Естония. 1282 – феодалите принуждават крал Ерик V да подпише харта за намаляване на кралските правомощия. Начало на гражданска война между олигарси-феодали и кралски лоялисти. 1320 – поражение за лоялистите, ликвидация на кралската власт 1321 – разпадане на Дания на 17 княжества 1340 – 1375 – крал Валдемар IV Аттертаг възстановява монархията. 1397 – основаване на Калмарската уния. Норвегия, Швеция, Финландия, Фарьорските острови, Гренландия и Исландия са под властта на датската корона. 1448 – 1481 – крал Кристиан I 1460 – крал Кристиан I е избран за херцог на Шлезвиг и граф на Холщайн, при което тези територии влизат в състава на Дания. 1479 – откриване на Копенхагенския университет 1523 – Швеция излиза от унията и е обявена за независимо кралство; с това Калмарската уния се разпада, но е образувана друга лична уния – Дания-Норвегия. 1660 – 1661 – установяване на абсолютизма 1666 – основаването на датски колонии на Карибите 1807 – Битката при Копенхаген (Обединеното кралство срещу Кралство Дания) 1814 – Норвегия излиза от унията и е обявена за независимо кралство 1848 – край на абсолютизма 1849 – първата датска конституция 1864 – поражение в Датско-немската война, което води до загубата на Шлезвиг и Холщайн 1914 – 1918 – Неутралитет по време на Първата световна война 1915 – права на жените 1920 – в Шлезвиг успешно се провежда референдум за връщането му в територията на Дания 1940 – 1945 – нацистка окупация 1945 – основаване и членство в ООН 1949 – членство в НАТО 1973 – членство в ЕС 2002 – Копенхаген е избран за столица на културата за 17-и пореден път 2009 – датски войски разбиват талибаните в Афганистан и проправят път за инспектори на ООН 2012 – отбелязва се 40-ата годишнина на Нейно Величество Маргрете II като кралица на Дания, Гренландия и Фарьорските острови
Държавно устройство
Дания е конституционна монархия, в която министър-председателят е глава на правителството, с многопартийна система.
Върховният орган на законодателната власт в Дания е еднокамарен парламент (Folketing), избиран за срок от 4 години от гражданите на страната, навършили 18-годишна възраст. От 1953 година еднокамарният парламент се състои от 179 души (135 – избрани чрез пропорционална система, основаваща се на всеобщо гласуване в 23 избирателни района; 40 допълнителни изборни места се разпределят между партиите-участници в изборите по списъци в съотношение с общия брой на гласовете в изборите, и по едно място е избирано от Фарьорски острови и от Гренландия.
Изпълнителната власт принадлежи на правителството на Дания начело с министър-председател; монархът назначава министър-председателя въз основа на препоръка от лидерите на парламентарните партии.
Съдебната власт се състои от Върховен съд на Дания, има още 2 съда на втора инстанция (за Ютландия и за островите), както и по-ниски съдилища. Властта на монарха е изпълнителна и той я дели с министър-председателя.
Стопанство
Развитие Дания е високо развита индустриално-аграрна страна. В промишлеността преобладават малки и средни предприятия. Водещи отрасли са металообработване, машиностроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна промишленост. Добива се нефт (9 млн. т годишно) и газ (5 млрд. km³). Селско стопанство е високо продуктивно, механизирано. Обемът на земеделската продукция и животновъдството надвишава три пъти потребностите на населението на Дания. В отрасъла са заети 6% от трудоспособното население.
Дания е и дом на много мултинационални компании като A. P. Moller-Maersk Group (международно корабоплаване), Lego (детски играчки), Bang & Olufsen (hi-fi оборудване), Carlsberg (бира), Vestas (вятърни турбини), Novozymes (ензимни биотехнологии) и фармацевтични компании – Lundbeck и Novo Nordisk.
Транспорт Дания е стратегически транспортен център. През 2000 г. е отворен мостът Йо̀ресун, свързващ Копенхаген и шведския град Малмьо, благодарение на който между Скандинавия и Централна Европа функционират пътни и железопътни връзки. Дания е свързана с Германия, Швеция и Норвегия чрез редовни фериботни линии.
Датска крона Паричната единица на Дания е кроната, която фактически е вързана към еврото. Едно евро се обменя за 7,45 датски крони, а един щатски долар се обменя за 4,7 крони приблизително. Дания отказва да смени паричната си единица след влизането си в ЕС след референдум, в който едва 0,9% гласуват ЗА смяна на паричната единица.
Население и култура
Населението е 5 840 045 души (2020), от тях 95,5% са датчани. Средната гъстота е 130 души/km². Официалният език е датски. Религия: християнство. Официалната и държавна църква на Дания е Евангелската лутеранска църква.