Ло̀ндон ( []Наредба №6, 1995 г.) е столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
През Лондон тече река Темза, над която са построени множество мостове. Най-известният сред тях е мостът „Тауър“ (Tower Bridge), построен в края на XIX век до крепостта „Тауър“ (Tower of London, „Лондонската кула“), откъдето носи и името си. Други мостове над Темза в центъра на Лондон (от изток на запад) са „Лондон“ (London Bridge), „Садърк“ (Southwark Bridge), пешеходният Мост на хилядолетието (Millennium Bridge), открит през 2000 г., Блекфрайърс Бридж (Blackfriars Bridge), Уотърлу Бридж (Waterloo Bridge) и мостът „Уестминстър“ (Westminster Bridge). Край реката са разположени и по-модерните „Окото на Лондон“ (London Eye) – гигантско виенско колело със 137 метра височина, и покритата зала Милениъм Доум (Millenium Dome, Куполът на хилядолетието), построени в чест на настъпването на третото хилядолетие. През 2008 г. Милениъм Доум е превърната в развлекателен център The O2.
През 2021 г. градът има население от 9 002 488 души и е център на метрополен регион с население от 14 257 962 души. Така Лондон се нарежда на 3-то място по население в Европа, след Москва и Истанбул.
Лондонското метро датира от 1863 г. и е първият метрополитен в света. Сред най-дългите му линии са Central line (74 km), Piccadilly line (71 km), Metropolitan line (66 km) и District line (64 km). Най-новата и бърза линия на Лондонското метро е Jubilee line. Метрото има 272 станции, разполага с 11 линии и 402 km дължина. Кмет на Лондон от 2016 г., е Садик Хан, предшестван от Борис Джонсън, заемал поста от май 2008 г. Преди 2000 година градът няма кмет и кметска управа.
Сред най-големите забележителности в Лондон са зданието на Парламента с прочутата часовникова кула Биг Бен, Уестминстърското абатство, където се извършват коронациите, сватбите и погребенията на кралското семейство, Бъкингамският дворец – резиденцията на кралското семейство, Катедралата Сейнт Пол, площадите Трафалгар и Пикадили Съркъс. Сред забележителностите в Лондон са и музеят с восъчни фигури на Мадам Тюсо, Британският музей и Природоисторическият музей, включващ четири зони. Най-голямата търговска улица в Лондон е Оксфорд стрийт (Oxford Street). Лондон е известен с червените си двуетажни автобуси и червените телефонни кабини, грабващи окото на всеки току-що пристигнал турист.
През 2012 година Лондон е домакин на XXX летни олимпийски игри.
История Лондон е основан от римляните през 43 г., като военен лагер на име Лондиниум по време на римското завоевание на Британия, предвождано от император Клавдий. Perring, Dominic. Roman London. London. Seaby. 1991 г. стр. 3 От 100 г. е столица на Римска Британия. Възможно е там преди това да е съществувало селище на местните келтски племена на бритите ицени или тринованти, но липсват категорични археологически доказателства за това, по-скоро келтското поселение е възникнало край лагера. Днес останки от римската крепост са оцелели при кулата Тауър.
Англо-саксонски и викингски период
С упадъка на римската власт в началото на 5 век Лондон вече не е столица и крепостта Лондиниум на практика бива изоставена, макар римската цивилизация да продължава да присъства в района до около 450 г. След около 500 г. се развива англо-саксонксо селище на име Люнденвик, разположено малко на запад от бившото римско поселение. До към 680 г. градът вече е голямо пристанище, макар да има малко доказателства за едромащабно производство. От 820 г. постоянни викингски нападения довеждат до упадък на града. Нападенията от 851 и 886 г. са успешно, но това от 994 г. бива отблъснато.
Викингите основават Данелаг върху по-голямата част от източна и Северна Англия, като границите му се разпростират грубо от Лондон до Честър. Това е зона на политически и географски контрол, наложен от викингските набези, който формално е съгласуван с датския военачалник Гутрум и уесекския крал Алфред Велики през 886 г. Англо-саксонската хроника споменава, че Алфред основава повторно Лондон през 886 г. Археологическите находки сочат, че това е включвало изоставянето на Люнденвик и възобновяването на живота и търговията в рамките на старите римски стени. Лондон нараства бавно до около 950 г., след което дейността на града започва драстично да се увеличава.
Към 11 век Лондон със сигурност е най-големият град в Англия. Уестминстърското абатство, построено наново в романски стил от крал Едуард Изповедник, е една от най-големите църкви в Европа по това време. Уинчестър дотогава е столица на англо-саксонска Англия, но от този момент Лондон става основният форум за чуждестранните търговци и база за отбрана по време на война.
Средновековие След като печели Битката при Хейстингс, Уилям Завоевателя е коронован за крал на Англия в новопостроеното Уестминстърско абатство на Коледа през 1066 г. Уилям построява фортификационна крепост – Тауър в Лондон Сити (днес това е Лондонското Сити), за да сплашва местните жители. През 1097 г. Уилям II започва строежа на резиденция близо до абатство Уестминстър. Въпросната сграда става основа на бъдещия Уестминстърски дворец.
През 12 век размерът на институциите на централното управление, които към този момент придружават кралския английски двор, докато се движи из страната, се разраства и все повече има тенденция те да бъдат установени на едно място. Това е град Уестминстър (city of Westminster) (днес район Уестминстър), макар че кралският трезор е преместен от Уинчестър в Тауър в Лондон Сити. Въпреки че в административно отношение Уестминстър се утвърждава като истинска столица, Лондон Сити остава най-големият град в Англия и основен търговски център и съответно има собствена администрация. Към 1100 г. населението му е около 18 000 души, а към 1300 г. то е вече 100 000 души. В средата на 14 век градът е покосен от Черната смърт и губи почти една трета от населението си. През 1381 г. Лондон е във фокуса на Селското въстание в Англия.
Лондон е център на английското еврейско население преди изгонването им от Едуард I през 1290 г. Насилието срещу евреите се поражда през 1190 г., след като се повяват слухове, че кралят е наредил гонението им, след като се появили на коронацията му. През 1264 г. бунтовниците на Симон V дьо Монфор убиват 500 евреи, докато се опитват да завземат записи за дългове.
След Средновековието
Реформацията от периода на Тюдорите води до постепенно преминаване към протестантството и голяма част от собствеността в Лондон преминава от ръцете на Църквата към частни лица, което ускорява търговията и бизнеса в града.Pevsner, Nikolaus. London I: The Cities of London and Westminster rev. edition, 1962. Introduction с. 48. През 1475 г. Ханзата установява основната си търговска база (контор) в Англия в Лондон и я нарича Сталхоф. Тя просъществува до 1853 г., когато е продадена. Вълнени дрехи се изнасят от Лондон през XIV – XV век към Ниските земи, където се считат за жизнено необходими.J. G. Pounds (1976). „An Historical Geography of Europe 450 B.C.-A.D. 1330, Part 1330“. с. 430. CUP Archive
Все пак досегът на английското мореплаване почти не стига отвъд моретата на Северозападна Европа. Търговският път до Италия и Средиземноморието е преминавал през Антверп и Алпите. Повечето кораби, преминаващи през Гибралтарския проток, са били или италиански или дубровнишки. След повторното отваряне на Нидерландия към английски доставки през януари 1565 г. следва изблик на търговска дейност.Ramsay, George Daniel (1986). The Queen's Merchants and the Revolt of the Netherlands: The End of the Antwerp Mart. т. 2, с. 1 и 62 – 63. Manchester University Press. ISBN 978-0-7190-1849-7 Меркантилизмът расте и се основават монополни търговски компании като Източноиндийската компания, чиято търговия се разпростира до Новия свят. Лондон става основното пристанище на Северно море, като приема мигранти от Англия и чужбина. Населението расте от около 50 хиляди през 1530 г. до 225 хил. през 1605 г.
През XVI век Уилям Шекспир и съвременниците му живеят в Лондон във времена на враждебност срещу развитието на Елизабетинския театър. Към края на тюдорския период през 1603 г. Лондон все още е доста компактен град. На 5 ноември 1605 г. по време на Барутния заговор се прави опит за убийство на Джеймс I в Уестминстър.
По време на Английската революция по-голямата част от лондончани подкрепят парламентарната кауза. След първоначалния напредък на роялистите през 1642 г., Лондон е обграден от отбранителна стена. Съоръжението е построено от 20 хил. души и завършено за по-малко от два месеца.David Flintham. Civil War fortifications of London, Fortified Places , 13 юли 2009 Укрепленията се провалят в единствената си цел, когато Армията по нов образец навлиза в Лондон през 1647 г.Harrington, Peter (2003). English Civil War Fortifications 1642 – 51, Volume 9 of Fortress, 9, Osprey Publishing, ISBN 1-84176-604-6. с. 57
Лондон е покосен от бубонната чума в началото на XVII век, която кулминира с Голямата чумна епидемия от 1665 – 1666 г., която убива около 100 хил. души или около 1/5 от населението на града по това време.
Големият лондонски пожар избухва през 1666 г. и бързо се разпространява сред дървените постройки на града. Повторното застроява отнема над десет години и е проведено под надзора на Робърт Хук. През 1708 г. шедьовърът на Кристофър Рен, катедралата „Свети Павел“, е завършена. През следващите години градът значително се разраства и се утвърждава като международен финансов център. Лондон е сред първите 50 града в Европа, в които е въведено улично осветление – през 1684 г.
През 1762 г. Джордж III получава Бъкингамския дворец, който е разширен в хода на следващите 75 години. През XVIII век Лондон е измъчван от престъпност и през 1750 г. е основана професионална полицейска сила."Thief Taker, Constable, Police". Public Broadcasting Service (PBS). Общо над 200 нарушения са наказуеми със смърт, включително дребна кражба. Повечето деца, раждани в града, умират преди да навършат три години.
Кафенетата стават популярно място за дискутиране на идеи, а повишаващата се грамотност и развиването на печатната преса правят новините достъпни за широката публика. През 1888 г. Лондон става сцена на серия убийства от човек, познат само под псевдонима Джак Изкормвача, който впоследствие става една от най-известните неразкрити мистерии.
Съвремие От 1831 до 1925 г. Лондон е най-големият град в света. Пренаселените му градски условия обаче водят до епидемии от холера, които водят до смъртта на 14 000 души през 1848 г. и 6000 през 1866 г. Нарастващите задръствания водят до създаването на първата градска железница в света. Лондон бива бомбардиран от Германия и през Първата световна война, и през Втората световна война, като Блицът и други бомбардировки от немските Луфтвафе убиват над 30 000 лондончани и разрушават големи жилищни райони из града. Веднага след войната летните олимпийски игри през 1948 г. се провеждат на Уембли Стейдиъм във времена, когато Лондон все още се възстановява от войната.
След 1940-те години Лондон става дом на голям брой имигранти, най-вече от страни от Общността на нациите като Ямайка, Индия, Бангладеш и Пакистан, които превръщат Лондон етнически в един от най-разнообразните градове по света. През 1952 г. Лондон потъва в мрака на Големия смог, след който са въведени закони, целящи ограничаването и елиминирането на смоговете в града, с които той е печално известен.
В годините след войната населението на предградията на Лондон постепенно намалява от около 8,6 милиона души през 1939 г. до 6,8 милиона през 1980-те години. През 1980-те е изградена бариера на река Темза, която да защитава Лондон от приливните вълни на Северно море.
След 1970-те години Лондон е честа мишена на терористичните атаки на ИРА в продължение на две десетилетия.