В словенски има 29 фонеми, които се разделят на гласни, сонантни и шумови съгласни.
Гласни (Samoglasniki) Гласните в словенски могат да бъдат дълги и кратки (dolgi in kratki) и тесни и широки (ozki in široki)
Ударение (Naglaševanje) ΄ – дълго възходящо – ostrivec (дълги гласни – dolgi samoglasniki) ` – кратко низходящо – krativec (кратки гласни – kratki samoglasnik) ˆ – дълго низходящо – strešica (широки и дълги гласни – široki in dolgi samoglasnik)
В словенски няма дълги неударени гласни – дължината на гласните винаги се свързва с ударение.
Краткото ударение се среща в едносрични думи или на последната сричка в многосрични, много рядко се появява в началото на многосрични думи.
Букви o и e e
1) Тясно e, което винаги е дълго (среща се само в дълги срички): ẹ → léd (лед), pét (пет), méd (мед: метал – в женски род; пчелен мед – в мъжки род), lép (хубав, красив)
В кратки срички – само пред j: ẹ → jèj (яж), povèj (кажи), glèj (виж)
Няма тясно неударено e.
2) Широко ê В дълги срички: mêtla (метла), sêstra (сестра), pêta (пета); В кратки срички: mèč (меч); В неударени срички: pepélnik (пепелник)
ə – ъ (polglasnik): pétek /petək/ (петък), kovček /koụčək/ (куфар), prijéten /prijetən/ (приятен), oster /ostər/ (остър)
Във всички зависими падежи тази гласна изчезва – непостоянна гласна.
Среща се: В представки: sestaviti (да съставя), sežgati (да изгоря), sezidati (да изградя); В корена надумите: dèž (дъжд), mègla (мъгла).
Гласната ə никога не може да бъде дълга: stèza (пътека), dèska (дъска), semènj (изложение, панаир), bezèg /bəzək/ (бъз (растение)).
Пред сричкотворно r също се изговаря ǝ: smrt /smǝrt/ (смърт), vrt /vǝrt/ (градина) и т.н.
В словенски език широко е разпространена редукцията на неударените гласни (подобно на български, но не идентично).
С буква e се означават следните фонеми: ẹ́, ẹ̀ ê, è, e ə̀, ə
o
1) Означава тясно o, най-често в дълги срички: ọ́ pót (път), móst (мост), nóša (носия; носене), kóž (кожа в родителен падеж множествено число) ọ̀ може да се срещне пред ŭ – ọ̀ŭ: kọ̀l (кол), sọ̀l (сол), sọ̀lza (сълза), vọ̀lk (вълк)
2) Означава широко o: ô rôka, nôga, vôda ò otròk, prenòs
Неударената гласна o е подложена на редукция.
Система на дългите гласни (sistem dolgih vokalov) í ú ẹ́ ọ́ ê ô á
Система на кратките гласни (sistem kratkih vokalov) ì ù ə̀ ẹ̀ ọ̀(ŭ) è ò à
Система на неударените гласни (sistem nenaglašenih vokalov) i u ə e o a
Само широки гласни: píli (пили) púli (скубе) pẹ́li (пели) pọ́lji (две полета) pêlji (карай (кола)) pôli (два листа формат A3) páli (пали, гори)
Система на съгласните (Soglasniški sistem) 1. Сонантни съгласни (Zvočniki) r, l, m, n, v, j, l’, n’, w
Буква v
Изговаря се като [v] само пред гласни и сричкотворно r: Véra, véverica (катеричка), vás (село), vôda (вода), vêdro (ведро), vŕt (градина), vrvíca (въженце, канап), vŕh (връх)
Изговаря се като [w] след гласна на края на думите или сричките, пред съгласна: siv [siw] (сив), sivkast [siwkast] (сивкав)
Изговаря се като [u] в началото на думите, пред съгласна, съответно между две съгласни: vsak [usak] (всеки), predvsem [predusem] (преди всичко)
и на края на думата, след съгласна: vŕv [vəru] (въже, връв)
Предлогът v се изговаря като [w] или [v]: v očéh [w očéh] или [v očéh] (в очите)
Буква l
Обикновено се изговаря като средноевропейски [l], което е по-меко от българското (с върха на езика върху венеца над предните зъби). Изговаря се като [w] на края на думата: При минали причастия на – l в мъжки род: péti – pél [péw] (пея – пял) imeti: imél (имам – имал) При прилагателни в мъжки род на – l: vesél (весел), bél (бял), kìsel (кисел) При съществителни на – l: kol (кол), sol (сол), misel [misəw] (мисъл), živàl [živaw] (животно) Изговаря се като [w] в средата на думата, на мястото на старо сричкотворно l: solza (сълза), volk (вълк), bolha (бълха), volna (вълна), molst (доя), poln (пълен)
Изключения от правилата за изговор на l като [w]: изговаря се като [l]: При съществителни от женски исреден род на –la и –lo в родителен падеж множествено число: skala (скала) – skal [skal], milo (сапун) – mil (за разлика от [miw] – милостив, милосърден), darilo (подарък) – daril, zdravilo (лекарство) – zdravil, čebela (пчела) – čebel При производни думи: milnica (сапунена вода) В нови и други думи: poljedelstvo (земеделие, селско стопанство); letalstvo (въздухоплаване, авиация), glagol (глагол), samostalnik (съществително име), glavobol (главоболие), bol (болка), prestol (престол), sokol (сокол), bolnica ([bólnica] болница, но с изговор [bowníca] означава „болна жена“) В чужди думи: general (генерал), alkohol (алкохол), kanal (канал), palma (палма), vokal (вокал, гласен звук) В чужди лични, географски и др. имена: Bolgar (българин), Dalmacija (Далмация), Volga (Волга)
Буквосъчетания lj, nj
Пред гласна се изговарят като два отделни звука: [l+j], [n+j] Ljubljana (Любляна), volja (воля), želja (желание), njena (нейна), konja (кон в родителен падеж единствено число) В края на дума или сричка се изговаря като палатален (мек) звук: [l’], [n’] molj (молец), dalj (по-дълго, по-далеч), daljši (по-дълъг, по-далечен), manj (по-малко, минус), manjšati (намалявам, смалявам)
2. Шумови съгласни (Nezvočniki) Звучни (Zveneči): b, d, g, z, dz, dž, (v), Беззвучни (Nezveneči): p, t, k, s, c, č, f, h
Примери:
На края на думите става обеззвучаване на звучните съгласни. [pét] pét (пет) → péd (педя) [pót] pót (път) → pòd (под) [brat] bràt (брат) → brád (брада в родителен падеж мн.ч.)
'Промяна на някои предлози:
z (s) z očétom (с татко), z materjo (с майка), z golóbom (с гълъб) s stolom (със стол), s kovčkom (с куфар)
k (h) k očetu (към татко), k materi (към майка) Пред думи, започващи с k и g, се пише h: h kovaču (към ковача), h konju (към коня), h gospodarju (към стопанина), h golóbu [γgolóbu] (към гълъба)
Фонетика Категория:Фонетика и фонология