Община Пазарджик се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в източната част на област Пазарджик. С площта си от 636,722 km2 заема 2-ро място сред 12-те общините на областта, което съставлява 14,21% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на юг – община Брацигово и община Пещера; на югозапад – община Ракитово; на запад – община Септември; на северозапад – община Лесичово; на север – община Панагюрище и община Стрелча; на изток – община Съединение и община Родопи, област Пловдив; на югоизток – община Стамболийски, област Пловдив.
Природни ресурси Релеф В по-голямата си част релефът на общината е равнинен, а в южната част хълмист, ниско и средно планински като територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и най-северните части на Западните Родопи.
Около 90% от територията на общината се заема от западните части на обширното и равно Пазарджишко-Пловдивското поле. Източно от село Говедаре, в коритото на река Марица се намира най-ниската точка на общината – 182 m н.в. В северната част на общината, югозападно от село Овчеполци, на около 300 m на околния терен се издигат ниските Овчи хълмове с максимална височина връх Гъзера (521 m).
Останалите 10% от територията на общината се заемат от крайните северни части на Западните Родопи. На юг от река Марица по границата с общините Брацигово и Пещера в пределите на общината попадат северните склонове на ниските Бесапарски ридове с техния най-висок Еленски връх (535 m), разположен на около 2 km южно от село Огняново. В най-южната част на общината се простират северните склонове на западнородопския рид Къркария. На границата с Община Ракитово, югозападно от село Паталеница се издига най-високата точка на рида и на общината – връх Калчиш (1475 m).
Води Основна водна артерия на община Пазарджик е река Марица, която протича през нея от запад на изток на протежение от около 22 – 23 km. Тя навлиза в общината северозападно от село Звъничево, минава през областния град Пазарджик и покрай селата Мирянци, Синитово, Огняново, Хаджиево и Говедаре и източно от последното навлиза в Област Пловдив. В пределите на общината в река Марица отляво се вливат два от големите ѝ притоци – реките Тополница и Луда Яна. Река Тополница протича през общината с най-долното си течение, преминава покрай село Юнаците и западно от град Пазарджик се влива в Марица. Река Луда Яна навлиза в общината западно от село Цар Асен, минава покрай селата Росен, Черногорово, Крали Марко и Пищигово и западно от село Огняново се влива в Марица. Реките, вливащи се отдясно в река Марица в пределите на общината са малки и къси и водят началото си от рида Къркария, като по-големите от тях са Црънча и Дебръщица.
Климат Община Пазарджик има благоприятен преходно-континентален климат, за който са характерни летните засушавания. Отрицателните температури се измерват през най-типичния зимен месец – януари. Поради защитата на Стара планина и влиянието на Средиземно море, средната януарска температура в град Пазарджик е положителна. Летните температури в града не са по-високи от тези на Дунавската равнина. Средната юлска температура е 23.3 °C. Дългото лято, често от април до октомври, е достатъчно топло. Това е удобно както за отглеждане на две култури от обработваемите земи, така и за по-добро развитие на някои едногодишни култури, които виреят по на юг – ориз, тютюн, памук и др. В ниската част на общината климатичните условия се проявяват по-силно върху режима на температурата и по-специално върху продължителността на мразовете и горещините. В Пазарджишко-Пловдивското поле през зимата поради температурната инверсия е по-студено и има по-продължителни мразове, отколкото по родопските склонове и разклонения. Ранната пролет позволява ранно засаждане на летните култури, а късната есен е твърде благоприятна за доброто узряване и прибирането на гроздето, тютюна, ориза, памука, и др., както и за доузряване на вторите реколти. В сравнение със Северна България през пролетта в Пазарджишко-Пловдивското поле по-рано престава да пада слана, а през есента по-късно.
Валежите в общината зависят от преноса на въздушните маси. Стара планина и Средна гора пречат на свободното проникване на влажните въздушни маси от север и северозапад, а Родопите на южните. По този начин Горнотракийската низина получава по-малко валежи, отколкото е средната валежна сума за България. Така Пазарджик се намира под валежна сянка от околните му планини, затова годишната сума на валежите му е едва 515 мм. В града най-много валежи падат през лятото – 142 мм (27,6%), а пролетта – 27%. Летните валежи дори и най-големи, често пъти са поройни и са недостатъчни за земеделските култури, особено за вторите култури. Характерни за Пазарджишко-Пловдивското поле са и честите засушавания, проявяващи се най-вече през втората половина на юли и първата половина на август.
Полезни изкопаеми На територията на община Пазарджик има находища на нерудни полезни изкопаеми. Най-разпространените полезни изкопаеми са мраморите и доломитите. Те са намират по северния склон на Родопите – между селата Паталеница и Црънча, южно и източно от село Дебръщица. Най-голямо е разпространението на мраморите в Бесапарските ридове. В техния северен склон, край село Огняново се намира и добре разработено находище на варовик. Тук се добива и произвежда цялата гама от инертни материали на базата на трошен камък (каменно брашно, чакъл), негасена и хидратна вар и пепелина. В землището на село Величково се добиват скални облицовъчни материали. От тях недобре проучени и разработени са находищата от гранит, сиенит и габро. Големи са залежите от инертните материали – речен пясък и филц, които не са добре проучени и слабо се експлоатират.
Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 114 817 89 787 5686 10 132 423 847 7942 100.00 78.20 4.95 8.82 0.37 0.74 6.92Пазарджик 71 979 57 332 4822 3423 325 495 5582 Пазарджик 79.65 6.69 4.75 0.45 0.68 7.75Мало Конаре 4353 2795 6 1019 5 11 517 Мало Конаре 64.20 0.13 23.40 0.11 0.25 11.87Ивайло 2841 2091 684 17 41 Ивайло 73.60 24.07 0.59 1.44Алеко Константиново 2714 1542 733 343 5 45 46 Алеко Константиново 56.81 27.00 12.63 0.18 1.65 1.69Огняново 2353 1927 223 174 24 Огняново 81.89 9.47 7.39 1.01Главиница 2282 1917 21 228 3 16 97 Главиница 84.00 0.92 9.99 0.13 0.70 4.25Черногорово 2203 1935 226 4 35 Черногорово 87.83 10.25 0.18 1.58Братаница 2093 1149 381 17 537 Братаница 54.89 18.20 0.81 25.65Синитово 1950 1609 235 11 85 Синитово 82.51 12.05 0.56 4.35Звъничево 1899 1401 23 251 12 8 204 Звъничево 73.77 1.21 13.21 0.63 0.42 10.74Мокрище 1851 1634 114 5 94 Мокрище 88.27 6.15 0.27 5.07Говедаре 1634 811 10 622 190 Говедаре 49.63 0.61 38.06 11.62Юнаците 1522 1011 16 422 66 Юнаците 66.42 1.05 27.72 4.33Драгор 1422 761 18 617 3 5 18 Драгор 53.51 1.26 43.38 0.21 0.35 1.26Добровница 1380 1218 129 4 27 Добровница 88.26 9.34 0.28 1.95Сарая 1356 1077 0 253 3 10 13 Сарая 79.42 0.00 18.65 0.22 0.73 0.95Паталеница 1228 1191 0 11 6 4 16 Паталеница 96.98 0.00 0.89 0.48 0.32 1.30Црънча 1107 1068 8 5 24 Црънча 96.47 0.72 0.45 2.16Пищигово 1037 713 4 311 5 Пищигово 68.75 0.38 29.99 0.48Хаджиево 1027 845 0 3 0 3 176 Хаджиево 82.27 0.00 0.29 0.00 0.29 17.13Величково 1020 907 0 96 15 Величково 88.92 0.00 9.41 1.47Овчеполци 972 725 165 0 79 Овчеполци 74.58 16.97 0.00 8.12Дебръщица 910 889 0 3 16 Дебръщица 97.69 0.00 0.32 1.75Гелеменово 695 473 210 6 1 Гелеменово 68.05 30.21 0.86 0.14Мирянци 568 549 0 0 17 Мирянци 96.65 0.00 0.00 2.99Априлци 526 368 0 155 0 3 0 Априлци 69.96 0.00 29.46 0.00 0.57 0.00Росен 516 502 7 5 0 Росен 97.28 1.35 0.96 0.00Ляхово 391 382 0 5 2 Ляхово 97.69 0.00 1.27 0.51Цар Асен 281 279 0 0 0 Цар Асен 99.28 0.00 0.00 0.00Тополи дол 268 257 0 6 Тополи дол 95.89 0.00 2.23Сбор 249 243 0 0 0 0 6 Сбор 97.59 0.00 0.00 0.00 0.00 2.40Крали Марко 190 186 0 0 3 Крали Марко 97.89 0.00 0.00 1.57
Населени места Общината има 32 населени места с общо население 91 368 жители, което я прави 9-а по големина в страната към 7 септември 2021 г.
+ Списък на населените места в община Пазарджик, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Алеко Константиново 2099 15,864 Аджиларе, Светогорци, Алеко Константинов Мокрище 1677 7,562 Ямурчово Априлци 419 16,567 Абдуларе Овчеполци 854 30,391 Ферезлии Братаница 1608 10,206 Кьосе Муратово Огняново 1966 19,502 Саладиново, Марица Величково 857 25,969 Згарлии Пазарджик 55716 37,382 Татар Пазарджик Гелеменово 647 15,754 Паталеница 1124 39,215 Главиница 1909 10,202 Башикърово Пищигово 935 30,168 Говедаре 1650 14,798 Росен 401 20,867 Балдево Дебръщица 801 26,693 Сарая 1016 12,618 Добровница 1415 16,318 Карезлии Сбор 213 27,757 Джумая Драгор 1137 6,360 Меликадъново Синитово 1802 24,286 Звъничево 1595 12,319 Чангарлии Тополи дол 237 12,947 Кавак дере Ивайло 2071 14,078 Кула касаплии Хаджиево 850 12,677 Крали Марко 162 6,981 Муссиево Цар Асен 249 15,549 Караплии Ляхово 339 6,771 Црънча 938 29,271 Мало Конаре 3031 52,214 Доганово Конаре Черногорово 1804 47,067 Мирянци 557 5,418 Мюселиме Юнаците 1289 12,941 Хаджилии ОБЩО 91368 636,722 няма населени места без землища
Административно-териториални промени през 1887 г. – заличено е с. Дениз беглии и е присъединено като квартал на с. Гелеменово без административен акт; през 1888 г. – заличено е с. Алифаково поради изселване, без административен акт; през 1898 г. – заличено е с. Симитли поради изселване, без административен акт; през 1900 г. – преименуван е гр. Татар Пазарджик на гр. Пазарджик без административен акт; Указ № 216/обн. 30.07.1905 г. – заличава м. Кочагово поради изселване; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – възстановява м. Кочагово като отделно населено място след презаселване и я преименува на м. Алеково; – преименува с. Абдуларе на с. Априлци; – преименува с. Кьосе Муратово на с. Братаница; – преименува с. Згарлии на с. Величково; – преименува с. Башикърово на с. Главиница; – преименува с. Карезлии на с. Добровница; – преименува с. Меликадъново на с. Драгор; – преименува с. Чангарлии на с. Звъничево; – преименува с. Кула касаплии на с. Ивайло; – преименува с. Муссиево на с. Крали Марко; – преименува с. Доганово Конаре (Куру кьой, Конаре) на с. Мало Конаре; – преименува с. Мюселиме на с. Мирянци; – преименува с. Ямурчово на с. Мокрище; – преименува с. Ферезлии на с. Овчеполци; – преименува с. Балдево на с. Росен; – преименува с. Джумая на с. Сбор; – преименува с. Аджиларе (Аладжилар) на с. Светогорци; – преименува с. Кавак дере на с. Тополи дол; – преименува с. Караплии на с. Цар Асен; – преименува с. Хаджилии на с. Юнаците; МЗ № 667/обн. 13.09.1937 г. – преименува с. Светогорци на с. Алеко Константинов; – преименува м. Алеково на м. Стария извор; МЗ № 1689/обн. 27.09.1937 г. – преименува с. Саладиново на с. Марица; Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Марица на с. Огняново; Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Баткун и го присъединява като квартал на с. Паталеница; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Алеко Константинов на с. Алеко Константиново; Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава м. Стария извор и я присъединява като квартал на с. Алеко Константиново; Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отделя селата Динката и Щърково и техните землища от община Пазарджик и ги присъединява към новосъздадената община Лесичово, област Пазарджик;