Община Септември се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в западната и централната част на област Пазарджик. С площта си от 349,372 km2 заема 5-о място сред 12-те общините на областта, което съставлява 7,8% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на североизток – община Лесичово; на изток – община Пазарджик; на юг – община Ракитово и община Велинград; на запад – община Белово; на северозапад – община Костенец, Софийска област.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е твърде разнообразен, от средно планински до равнинен, като територията ѝ попада в пределите на три главни физикогеографски области на България: Западните Родопи, Ихтиманска Средна гора и Горнотракийската низина.

Южните части на общината са планински, като тук се простират крайните северни части на два западнородопски рида: Районът на северозапад от Чепинския пролом се заема от северните склонове на рида Алабак, на който северните склонове обърнати към Горнотракийската низина и източни склонове обърнати към долината на Чепинска река са много стръмни. В него, на границата с община Велинград се издига връх Милеви скали 1593,5 m, максималната височина на община Септември. На югоизток от долината на Чепинска река се простират крайните северозападни части на рида Къркария. На границата с община Ракитово и община Пазарджик се намира най-високата му точка – връх Калчиш 1475 m.

В северозападната част на община Септември се простират крайните югоизточни разклонения на средногорския рид Ветрен (Еледжик), част от Ихтиманска Средна гора. На границата с община Костенец, северно от автомагистрала Тракия е най-високата му точка (в пределите на община Септември) връх Камилата 1118,5 m.

Близо половината от територията на община Септември се заема от крайните западни части на Горнотракийската низина и тук в коритото на река Марица, източно от село Ковачево се намира нейната най-ниска точка – 217 m н.в.

Води От запад на изток, на протежение от около 15 – 16 km протича река Марица с част от горното си течение. Източно от село Злокучене в нея отдясно се влива Чепинска река, като в пределите на общината тя протича със своите последни 15 – 16 km.

Изградени са няколко микроязовира – „Ветрен“, „Карабунар“, „Славовица“ и „Семчиново“, чийто води се използват за напояване. През територията на общината преминават главни напоителни и отводнителни канали и общинската канална мрежа. Състоянието като цяло на напоителната система не е добро.

Неоценимо богатство за общината са термоминералните извори в околностите на селата Варвара и Ветрен дол с температура на водата над 72 °C. Те дават възможност да се развива балнеолечението и туризма не само на общинско, но и на национално ниво.

Климат Климатът на общината е преходно-континентален в равнинните части и с планинско влияние по склоновете на планините. Зимата се характеризира с мек климат, пролетта настъпва рано, есента е топла и продължителна. Средната годишна температура е 12,2 °C, малко по-висока от средната за областта, която е 11,3 °C. Общата годишна сума на валежите е 564 mm/km2 при средна за областта 550 mm/km2. Валежите са недостатъчни за развитието на земеделските култури, което налага използване на допълнителни източници за напояване.

Почви Почвите са представени от канелено-горски, делувиално-алувиални, оподзолени, леко песъчливи и глинести. Те са благоприятни за отглеждане на традиционни за региона култури: зърнено-житни (пшеница, царевица, ръж, ечемик), трайни насаждения (лозя и овошки), зеленчукови и технически култури (тютюн).

Население Етнически състав Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 25 794 100.00 Българи 19 734 76,51 Турци 841 3,26 Цигани 2646 10,26 Други 43 0.17 Не се самоопределят 84 0,33 Неотговорили 2446 9,48

Населени места Общината има 15 населени места – 2 града и 13 села, с общо население 21 795 жители към 7 септември 2021 г.

+ Списък на населените места в община Септември, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Бошуля 687 13,978 Карабунар 1195 25,487 Варвара 1912 27,931 Ковачево 1740 13,328 Ветрен 2712 64,545 Лозен 848 11,978 Ветрен дол 1425 23,649 Елли дере Семчиново 1819 27,595 Виноградец 1212 38,690 Кара Мусал Септември 6202 22,454 Гара Саран бей, Гара Сараньово, Гара Септември Горно Вършило 39 31,928 Сърт харман Симеоновец 806 18,173 Саитово Долно Вършило 5 - Дере харман, в землището на село Горно Вършило Славовица 318 26,984 Злокучене 875 2,652 Злакучене ОБЩО 21795 349,3721 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени Указ № 104/обн. 25.03.1902 г. – обединява селата Ешикашлии (Шейх аслъ) и Урджулар (Орджуларе) в едно ново населено място – с. Лозен; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. преименува: – с. Елли дере на с. Ветрен дол; – с. Кара Мусал на с. Виноградец; – гар.с. Гара Саран бей на гар.с. Гара Сараньово; – с. Сърт харман на с. Горно Вършило; – с. Дере харман на с. Долно Вършило; – с. Саитово на с. Симеоновец; – с. Шахларе на с. Царско; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Юруците на с. Боримечково; МЗ № 3530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Царско на с. Памидово; Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува гар.с. Гара Сараньово на гар.с. Гара Септември; – преименува с. Саран бей (Сараньово) на с. Септември; Указ № 80/обн. 17.02.1950 г. – заличава с. Септември и го присъединява като квартал на гар.с. Гара Септември; – признава гар.с. Гара Септември за с. Гара Септември; Указ № 72/обн. 19.02.1952 г. – преименува с. Калугерово на с. Сребрино; Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Гара Септември за гр. Септември; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Злакучене на с. Злокучене; Указ № 174/обн. 15.03.1968 г. – възстановява старото име на с. Сребрино на с. Калугерово; Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отделя селата Боримечково, Калугерово, Лесичово, Памидово и Церово и техните землища от община Септември и създава нова община Лесичово, област Пазарджик с административен център с. Лесичово; Указ № 117/обн. 06.04.1998 г. – отделя с. Аканджиево и землището му от община Септември и го присъединява към община Белово, област Пазарджик; Реш. МС № 254/обн. 29.04.2003 г. – признава с. Ветрен за гр. Ветрен.

Транспорт През територията на общината преминават два участъка от железопътната мрежа на България: от запад на изток, на протежение от 12,2 km преминава участък от трасето на жп линията София–Пловдив–Свиленград; от град Септември на юг по долината на Чепинска река, на протежение от 13,7 km преминава началният участък от трасето на теснолинейната жп линия Септември–Добринище.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 91,1 km: участък от 8,2 km от автомагистрала Тракия (от km 57,1 до km 65,3); участък от 12,1 km от Републикански път I-8 (от km 171,2 до km 183,3); участък от 12,1 km от Републикански път II-84 (от km 6,1 до km 18,2); участък от 24,6 km от Републикански път III-3704 (от km 10,9 до km 35,5); началният участък от 26,3 km от Републикански път III-8402 (от km 0 до km 26,3); целият участък от 7,8 km от Републикански път III-8404.

Бележки

Източници

Топографска карта

Външни препратки Официален сайт на община Септември