Община Родопи се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив. Тя, заедно с община Добрич-селска, община Марица и община Тунджа, е една от общините, чийто общински център е извън територията им. Административен център на общината е град Пловдив.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в югозападна част на област Пловдив. С площта си от 523,729 km2 заема 4-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 8,74% от територията на областта. Границите на общината са следните: на запад – община Кричим, община Перущица, община Стамболийски и община Пазарджик, област Пазарджик; на север – община Съединение, община Марица и община Пловдив; на изток – община Садово, община Асеновград и община Куклен; на юг – община Чепеларе, област Смолян; на югозапад – община Девин, област Смолян.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е равнинен в северната, средно планински в средната и високо планински в най-южната част. Територията ѝ се простира в пределите на Горнотракийската низина и крайните северни части на Западните Родопи.

Северните райони на общината попадат в южната част на Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, като тук, в крайната ѝ североизточна точка, при устието на Чепеларска река в Марица се намира най-ниската ѝ точка – 148 m н.в.

В южната част на община Родопи се простират крайните северни разклонения на мощния западнородопски рид Чернатица. В нейните предели попадат части от двете северни разклонения на рида. На запад и югозапад между дълбоките долини на реките Въча на запад и Първенецка (Тъмръшка река) и десният ѝ приток Лилковска река на изток се простира Върховръшкия рид (северно продължение на рида Чернатица). В най-южната му част, на границата с община Девин, югозападно от село Лилково се извисява връх Модър 1991,9 m, най-високата точка на рида и общината.

Между Първенецка река (Тъмръшка река) и десният ѝ приток Лилковска река на запад и границата с община Куклен и община Асеновград на изток в пределите на община Родопи попада западната, най-висока част на Белочерковския рид (североизточно продължение на рида Чернатица). Южно от село Лилково, на границата с община Чепеларе се издига най-високият му връх Свети Илия (1705,4 m).

Води На северозапад, на протежение от 13 km и на североизток, на протежение от 8 km през територията на община Родопи протича част от средното течение на река Марица. В нея отдясно се вливат три големи реки: Въча, Първенецка (Тъмръшка река) и Чепеларска. Река Въча протича през общината с последните си 4 km, преминава покрай село Кадиево и северно от него се влива в Марица. Чепеларска река протича по границата с община Садово с най-долното си течение и североизточно от село Ягодово се влива в Марица. Първенецка река (Тъмръшка река, 37 km) протича изцяло (с изключение на най-долното ѝ течение) през общината. Тя води началото си от северозападното подножие на връх Модър и се насочва на север, като протича в дълбока и залесена долина. Южно от хижа „Брановщица“ долината ѝ става каньоновидна със стръмни и на много места отвесни склонове. При село Храбрино излиза от каньона, а при село Първенец и от планината и навлиза в Пазарджишко-Пловдивското поле. Влива се отдясно в река Марица западно от град Пловдив, на територията на община Пловдив. Неин основен приток е Лилковска река (десен).

Населени места

Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Белащица 2400 13,782 Марково 3181 21,879 Бойково 131 29,847 Оризари 384 6,226 АйренеБраниполе 2698 7,383 Ахланьово Първенец 3592 16,491 Дермен дере, ФердинандовоБрестник 2181 20,752 Кара агач Ситово 21 35,509 Брестовица 3168 54,526 Брястовица Скобелево 44 44,720 Дедово 54 15,326 Дядово Устина 1983 19,891 Златитрап 1398 5,699 Храбрино 700 13,881 Сотир, Свети СпасИзвор 86 17,380 Цалапица 3801 72,740 Кадиево 998 5,002 Чурен – 13,577 Крумово 2868 19,265 Паша махла Ягодово 2981 27,450 Лилково 20 62,399 Демирджи кьой ОБЩО 32689 523,729 няма населени места без землища

Административно-териториални промени през 1878 г. – преименувано е с. Демирджи кьой на с. Лилково с губернаторско разрешение; Указ № 273/обн. 31.05.1889 г. – преименува с. Дермен дере на с. Фердинандово; Указ № 139/обн. 18.03.1890 г. – преименува с. Паша махла на с. Крумово; Указ № 216/обн. 30.07.1905 г. – заличава с. Айрене поради изселване; през 1912 г. – заличено е с. Тъмръш поради изселване, без административен акт; Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – възстановява заличеното през 1905 г. с. Айрене и го преименува на с. Оризари; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Паная на с. Богородично; – преименува с. Ахланьово на с. Браниполе; – преименува с. Кара агач на с. Брестник; – преименува с. Добралък на с. Добролък; – преименува с. Кара таир на с. Йоаким Груево; – преименува м. Кехайов чифлик на м. Кехайовци; – преименува с. Дурмушево на с. Плочник; – преименува с. Сотир на с. Свети Спас; – преименува с. Текира на с. Триводица; – преименува с. Ени кьой на с. Цар Калоян; МЗ № 1031/обн. 16.05.1942 т. – заличава с. Полатово и го присъединява като квартал на гар.с. Гара Кричим; МЗ № 2709/обн. 31.07.1942 г. – обединява селата Богоридово и Катунско Конаре в едно ново населено място – с. Ягодово; МЗ № 6628/обн. 29.06.1946 г. – преименува с. Фердинандово на с. Първенец; Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Новосел на с. Гълъбово; Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Пастуша и го присъединява като квартал на с. Перущица; Указ № 430/обн. 22.11.1960 г. – преименува с. Свети Спас на с. Храбрино; Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Богородично на с. Руен; Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – преименува гар.с. Гара Кричим на гар.с. Кричим и го признава за гр. Кричим; през 1965 г. – осъвременено е името на с. Триводица на с. Триводици без административен акт; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Брястовица на с. Брестовица; – уточнява името на с. Дядово на с. Дедово; – възстановява старото име на с. Добролък на с. Добралък; – осъвременява името на с. Черешово на с. Черешево; – преименува с. Яврово на с. Яворово; Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Кричим за гр. Кричим; – преименува гр. Кричим на гр. Нови Кричим; – признава с. Перущица за гр. Перущица; Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Брезовица (Брезово, Палас кьой) и Плочник поради изселване; – заличава м. Кехайовци и я присъединява като квартал на с. Скобелево; – заличава с. Черешево поради изселване; Указ № 256/обн. 27.02.1979 г. – преименува гр. Нови Кричим на гр. Стамболийски; Указ № 2072/обн. 27.11.1979 г. – възстановява старото име на с. Яворово на с. Яврово; Указ № 3182/обн. 17.11.1987 г. – отделя 21 населени места и техните землища от община Пловдив, област Пловдив и създава нова община Родопи с административен център гр. Пловдив; Указ № 111/обн. 30.03.1998 г. – отделя гр. Кричим и землището му от община Родопи и създава нова община Кричим, област Пловдив с административен център гр. Кричим; – отделя гр. Перущица и землището му от община Родопи и създава нова община Перущица, област Пловдив с административен център гр. Перущица; – отделя гр. Стамболийски и селата Йоаким Груево, Куртово Конаре, Ново село и Триводици и техните землища от община Родопи и създава нова община Стамболийски, област Пловдив с административен център гр. Стамболийски; Указ № 167/обн. 03.07.2001 г. – отделя селата Гълъбово, Добралък, Куклен, Руен, Цар Калоян и Яврово и техните землища от община Родопи и създава нова община Куклен, област Пловдив с административен център с. Куклен.

Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 32 602 22 410 1325 841 80 165 7781 100.00 68.73 4.06 2.57 0.24 0.50 23.86Цалапица 4217 3324 5 282 3 85 518 Цалапица 78.82 0.11 6.68 0.07 2.01 12.28Първенец 3652 2629 23 0 8 4 988 Първенец 71.98 0.62 0.00 0.21 0.10 27.05Брестовица 3534 2078 179 9 1259 Брестовица 58.80 5.06 0.25 35.62Крумово 3129 2138 0 7 8 4 972 Крумово 68.32 0.00 0.22 0.25 0.12 31.06Ягодово 3021 2600 19 284 16 4 98 Ягодово 86.08 0.62 9.40 0.52 0.13 3.24Браниполе 2624 1269 602 4 743 Браниполе 48.36 22.94 0.15 28.31Марково 2499 2065 6 4 422 Марково 82.63 0.24 0.16 16.88Устина 2240 1192 628 32 9 37 342 Устина 53.21 28.03 1.42 0.40 1.65 15.26 Белащица 1967 1491 4 3 467 Белащица 75.80 0.20 0.15 23.74Брестник 1868 1280 33 0 3 3 549 Брестник 68.52 1.76 0.00 0.16 0.16 29.38Златитрап 1318 821 0 4 6 4 483 Златитрап 62.29 0.00 0.30 0.45 0.30 36.64Кадиево 1107 274 0 828 Кадиево 24.75 0.00 74.79Храбрино 661 630 0 0 28 Храбрино 95.31 0.00 0.00 4.23Оризари 374 321 48 0 3 Оризари 85.82 12.83 0.00 0.80Извор 101 95 0 0 4 Извор 94.05 0.00 0.00 3.96Бойково 100 86 0 0 0 0 14 Бойково 86.00 0.00 0.00 0.00 0.00 14.00Скобелево 96 88 5 0 1 Скобелево 91.66 5.20 0.00 1.04Дедово 54 13 0 0 40 Дедово 24.07 0.00 0.00 74.07Лилково 19 3 0 0 0 0 16 Лилково 15.78 0.00 0.00 0.00 0.00 84.21Ситово 16 10 0 0 0 0 6 Ситово 62.50 0.00 0.00 0.00 0.00 37.50Чурен 5 3 0 0 0 Чурен 60.00 0.00 0.00 0.00

Транспорт През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 19,1 km. в севената част, от запад на изток, участък от 6,9 km до община Пловдив и още 7,9 km след община Пловдив – общо 14,8 km трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград; в източната част, от юг на север, началният участък от 4,3 km от трасето на жп линията Пловдив – Асеновград.

През общината преминават частично или изцяло 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 111,1 km: участък от 8,3 km от автомагистрала Тракия (от km 106,3 до km 114,6; два участъка от 6,5 km и 5,8 km от Републикански път I-8 (от km 208,9 до km 215,4 и от km 232,9 до km 238,7); участък от 9 km от Републикански път II-86 (от km 7,7 до km 16,7); участък от 7,1 km от Републикански път III-375 (от km 25,7 до km 32,8); участък от 37,2 km от Републикански път III-862 (от km 0,7 до km 37,9); последният участък от 0,7 km от Републикански път III-866 (от km 125,3 до km 126,0); началният участък от 7,7 km от Републикански път III-8005 (от km 0 до km 7,7); целият участък от 1,9 km от Републикански път III-8601; два участъка от 10,3 km и 3,8 km от Републикански път III-8602 (от km 0,9 до km 11,2 и от km 16,1 до km 19,9); началният участък от 7 km от Републикански път III-8604 (от km 0 до km 7,0); началният участък от 5,8 km от Републикански път III-8606 (от km 0 до km 5,8).

Топографски карти

Източници

Външни препратки