Янаки (Яким) Георгиев (Гьорев) Стрезов е български просветен деятел, деец на Българското възраждане в Македония.
Биография
Стрезов е роден между 1818 и 1820 година в Охрид, тогава в Османската империя. Син е на Георги (Гьоре) Янакиев Стрезов (1793 – 1856) от Търпейца, готвач на владиката Калиник Преспански и Охридски и Арса Стрезова. Има брат Анастас и четири сестри, от които най-голямата Мария (1813 – 1900) е майка на Кузман Шапкарев. Учи в родния си град при Димитър Миладинов и в гръцка гимназия в Атина до 1840 година. След завършването си учителства в Охрид – в Месокастро и в Долна и Горна Влашка махала като главен гръцки учител.
През есента на 1850 година постъпва в Историко-филологическия факултет на Атинския университет. След две години в 1853 прекъсва поради липса на средства и става главен гръцки учител в Крушево. Поради интриги на крушевската гъркоманска влашка партия, след няколко месеца е принуден да напусне града. От 1854 до края на 1856 година отново е главен учител в Охрид. В 1857 г. отива да учителства в близкия до Охрид град Корча, където остава до 1859 година, като е последван от всички синове на по-видни охридчани. Поради здравословни причини се връща в Охрид и в учебната 1859 – 1860 и 1861 – 1862 година отново е главен учител в града.
Стрезов участва активно в избухнала по това време в Охрид борба за независима българска църква и налагане на новобългарска просвета, оглавена от Димитър Миладинов. При това си учителстване в Охрид въвежда в Охридското централно училище българския език. През 1862 г. в Цариград съдейства за основаване на фонд на кожухарския еснаф, който поема разноските по българското църковно дело.
През 1865 гододина Стрезов учителства една година в Ксанти (Скеча), а през 1866-67 и 1867-68 година е учител в солунската гръцка гимназия под директорството на охридчанина гъркоманин Маргарит Димзов. В Солун Стрезов се запознава по-добре с българския книжовен език, като получава от Кузман Шапкарв от Кукуш български учебници по български език и по история. Взима дейно участие в живота на солунската българска колония и контактува с братята Георги и Никола Паунчеви, братята Киряк и Константин Държилови, зографските монаси Климент (по-късно зографски игумен), Евстатий (по-късно пелагонийски митрополит) и дякон Аверкий.
След две години престой в Солун е уволнен като българин през 1870 и 1871 година учителства две години в Драч. От 1873 до 1875 година е отново в Охрид, но вече като български учител, назначен по препоръка и настоявание на митрополит Натанаил Охридски. От 1875 – 1876 до 1876 – 1877, две години е български учител в Енидже Вардар, а през 1877 – 1878 година в Богданци.
След Руско-турската война се установява в столицата на Източна Румелия Пловдив, където преподава в 1878 – 1879 г. След това за една година става съдия в Кюстндилския окръжен съд, България. Но в 1880 година по молба от Екзархията става учител във Воден, после в Прилеп (1880 — 1881) и пак в Воден (1881 – 1882) и Кукуш (1882 – 1884). След това поради напредналата си възраст е оттегля в родния си град, където умира в 1903 година.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 247. Събира народни умотворения и през 1895 г. пише своите спомени за възрожденската борба в Охрид.
Янаки Стрезов е баща на българския учен Георги Стрезов.
Кузман Шапкарев пише за него:
Родословие
Бележки
Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Възпитаници на Атинския университет Категория:Родени в Охрид Категория:Учители в Солунската гръцка мъжка гимназия Категория:Български учители Категория:Български възрожденци Категория:Починали в Охрид Категория:Преподаватели към Ениджевардарската българска община