Константата на фината структура, означавана обикновено като , е една от фундаменталните физически константи, която характеризира силата на електромагнитното взаимодействие. Тя е въведена за първи път през 1916 г. от Арнолд Зомерфелд, за да се направят релативистки поправки при описанието на атомните спектрални линии в рамките на модела на атома на Бор. Наричат я също константа на Зомерфелд.
Константата на фината структура е безразмерна величина и числената ѝ стойност не зависи от избраната система единици. Препоръчва се да се използва следната стойност:Препоръчителна стойност на константата на фината структура от CODATA.
В системата СИ тя може да бъде определена като:
където – е елементарният електричен заряд, – константа на Дирак (или редуцирана константа на Планк) – скорост на светлината във вакуум, – диелектричната проницаемост на вакуума.
В система сантиметър-грам-секунда (CGS) единицата за електрически заряд е определена така, че диелектричната проницаемост на вакуума е равна на единица. Тогава константата на фината структура се определя като:
Константата на фината структура може да бъде определена и като квадрата на отношението на елементарния електричен заряд към заряда на Планк.
Източници
Категория:Електромагнетизъм Категория:Безразмерни величини