Панайот Волов е деец на българското националнореволюционно движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876). Бащата на Панайот Волов, Вичо Симеонов, убива чужд вол, принуден е да го заплати и така се появява прякорът му ВоловКой кой е сред българите XV-XIX в. сборник под редакцията на проф. Ил.Тодев. , Анубис 2000 стр. 63, който се предава и на сина му, под формата на фамилия.
Биография Ранни години Първият биограф на Панайот Волов е Стилиян Чилингиров, който систематизира спомените на сестра му Вичка и сведенията на възрожденския учител Илия Блъсков.
Волов е роден в град Шумен в занаятчийско семейство. Годината на раждането му не е известна – Ст. Чилингиров посочва 1847, а Д.Страшимиров – 1851 – 1853. И двамата не дават убедителни доказателства, но тъй като малката му сестра Вица е родена на 5 март 1853 и има 2-3 години разлики с него, се приема, че е роден през 1850 или 1851. Семейството му се преселва за кратко време в село Ченгел, където майката Василка работи в чифлика на Анастас Хаджистоянов, а бащата Вичо Волов „се залавя с камъни край селото, като в канарата зарежда взривове пред възхитените погледи на селяните.Милена Андреева, Панайот Волов и Дивдядово // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.200 „Висок, сух и мургав, с блестящи очи и волеви характер“ – така го е запомнил митрополит Симеон Варненско-Преславски . Волов води спартански начин на живот – не пуши, не пие, спи малко, за да има време да чете.
Образование Панайот Волов започва да учи в селското училище при Илия Блъсков"Панайот Волов". Стоян Чилингиров, издателство "Българска история" 2021 С, 34 стр. и успява да го завърши през 1862 – 1863 година "Шуменска поща" бр.24 20 март 1937: "Панайот Волов". Стоян Чилингиров, издателство "Българска история" 2021 С, 34 стр., а според други източници – през 1864 – 1865. Жечо Павлев цит в: "Панайот Волов". Стоян Чилингиров, издателство "Българска история" 2021 С, 34 стр. На няколко пъти прекъсва учението, за да учи занаят. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников, където преподава и Тодор Икономов. С материалната подкрепа на богатия си вуйчо Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869 – 1873). Тук дава частни уроци на по-слаби ученици. Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Руска империя), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. След като оздравява, има намерение отново да потегли за Николаев, където да довърши обучението си, но шуменци му предлагат позиция на главен учител и директор на класното училище, която той приема. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.
Революционно-освободителна дейност Първи стъпки като революционер Волов преподава естествена история, физика и математика, като често използва уроците си с цел патриотично възпитание. Организира вечерно училище, подпомага местното читалище „Напредък“ и заедно със свои колеги организира театрални представления. За да предаде представителен образ в пиесата „Въздигането на Крум Страшний“, той дори взима уроци по фехтовка. Впоследствие кръщава шуменския комитет с този псевдоним - хан Крум. "Панайот Волов", Стоян Чилингиров, Българска история 2021 г., 57 стр. През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Волов е избран за председател на Шуменския частен революционен комитет. Под прикритието си на училищен инспектор изгражда или възобновява комитети в 14 шуменски селища, като Каспичан, Кюлевча, Нови Пазар, Преслав, Осмар, Смядово, Върбица, Драгоево, Хасъ (дн. с. Добри Войников), Дивдядово.
През есента на 1874 година, по препоръка на Михаил Греков, Панайот Волов води на обиколки с разузнавателна цел руския полковник Георгий Бобриков, който скицира укрепленията на Шумен и крепостта Преслав. Според З. Стоянов през декември 1874 година Волов дава на Каравелов пари за закупуване на 12 револвера."Кой кой е сред българите XV-XIX век" - исторически енциклопедичен сборник под съставителството и редакцията на проф. Илия Тодев, Анубис 2000, стр. 63. Н. Обретенов си спомня, че Волов бил сред най-дейните революционни апостоли.
Конфликт с френски инженер заради девойката Василка Константинова В началото на 1875 година е арестуван и хвърлен в затвора заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на жп линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френският инженер Симон Фери и местната девойка Василка Константинова, която се счита за корифей на шуменската хубост.Вера Бонева. Френската сватба в Шумен през 1875 година. // Исторически преглед, 2002, кн. 3 – 4, с. 245 – 265. Тя е член на Шуменския комитет, среща се с Волов под предлог, че учи френски от него. Съществуват мнения, че Волов не иска да я изгуби за революцията и това е действителната причина за сблъсъка с френския инженер."Шуменска поща" бр.24 20 март 1937: "Панайот Волов". Стоян Чилингиров, издателство "Българска история" 2021 С, с 67 Българският владика Симеон не пожелава да благослови този брак, въпреки че френският инженер приема да се ожени по православен обред, а децата му да са православни. Ситуацията бързо ескалира. В навечерието на сватбата Волов изнася „Криворазбраната цивилизация“, а на представлението произнася стихотворение, с което осмива чуждопоклонничеството. Накрая се стига до физическо стълкновение на шуменската младеж, предвождана от Волов, с чужденците, предвождани от Симон Фери. След няколкомесечен престой в затвора Волов е освободен и заминава за Румъния. Ботев пише писмо до Ив. Драсов, от което се вижда, че на 16 март 1875 г. Волов е в затвора.З. Стоянов – Хр. Ботийов. Опит за биография. Глава II политическа и литуратурна деяност, част 7
Старозагорско (Заарско) въстание (16-17 септември 1875) и Гюргевски комитет (11 ноември -25 декември 1875) След освобождението си бяга в Румъния. Там е посрещнат от Стамболов и Ботев. Бързо се превръща в професионален революционер. Междувременно между средата на април и средата на август група дейци, между които са Христо Ботев и Стефан Стамболов, организира преврат и сваля Каравелов от позицията на председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК), като избира за такъв Хр. Ботев. Захари Стоянов – Христо Ботийов. Опит за биография БРЦК бързо поема курс към въстание. Мнозина от „младите“ са бивши или настоящи руски студенти (Волов, Стамболов, Ботев, Драсов). Може би затова членовете на БРЦК вярват, че могат да предизвикат руска намеса чрез народно въстание, което да предизвика международен отзвук. Моментът е благоприятен, предвид тлеещия сърбо-османски конфликт по повод босненско-херцеговското въстание. На 12 август БРЦК се събира и взима решение за всенародно въстание. На това заседание присъства и Панайот Волов в качеството си на представител на Шуменският частен революционен комитет. Впоследствие е избран за член на БРЦК. Заимов, Стоян. "Миналото.Етюди върху записките на Захари Стоянов", 1895 печатница "Вълков", стр. 177-178 На същото заседание се взима решение да се изпратят емисари вътре в страната и Панайот Волов е избран за апостол в Ловешки окръг. През Никопол той преминава Дунава и отива в Троянския Балкан, където развива своята дейност. На 16 – 17 септември избухва Старозагорското въстание. Прибързаният ход на въстанието слага точка на дейността на Панайот Волов в Троянския Балкан. Той успява да избегне арестите и се връща в Румъния. През това време, на 30 септември, Христо Ботев подава оставка като председател на БРЦК. Освен идеологическите различия (Ботев счита за неправилна идеята да влизат чети от Сърбия и държи да се запази оригиналната идея на Левски за всенародно въстание), той е обиден, защото се пуска слух, че е присвоил 2000 – 3000 франка комитетски пари. БРЦК не избира нов председател, а се саморазпуска. В Румъния Волов остана разочарован от разделението и безверието, обванало революционинте дейци, но тъй като е уверен, че освободително-революционното дело трябва да продължи, заедно със Стоян Заимов, Никола Обретенов и Христо Караминков – Бунито, става основател на Гюргевския революционен комитет.Заимов, Стоян "Миналото. Етюди върпу записките на Захарий Стоянов", 1895, печатница "Вълков" стр. 73 Към комитета се присъединява и Стефан Стамболов, които председателства заседанията. Комитетът заседава между 11 ноември и 25 декември 1875 г., като се взема решение да се организира ново въстание през пролетта на 1876. Волов е избран за главен апостол на IV революционен Пловдивки окръг, а за негов помощник е избран Георги Бенковски.
Априлско въстание В резултат на организаторската работа на двамата апостоли са създадени десетки частни революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, проявява скромност, благородство и тактичност и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски. Когато Захарий Стоянов, учуден, че Панайот Волов е отстъпил от първенството, го запитва по въпроса, той отвърща простичко: "Отстъпих му (на Бенковски), защото е по-достоен." Двамата апостоли разделят дейността си. Волов отива да агитира в източната част на Пловдивски окръг – Клисура, Копривщица, Калофер и пр. Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до Панагюрище, и взема дейно участие в него. На 14 април Оборищкото събрание потвърждава правата на Бенковски като главен апостол, а на Волов – като помощник апостол.