Найджъл Менсъл

Найджъл Ърнест Менсъл () е британски пилот от Формула 1. Роден е на 8 август 1953 г. в Баутън, Уорчестър, Англия. Състезава се за Лотус, Уилямс, Ферари и Макларън. През 1988 в летния сезон на Формула 1, е заразен от варицела след Голямата награда на Унгария и пропуска цели две състезания.

Става световен шампион във Формула 1 през 1992 година. Заради борбения му характер и агресивния му начин на водене на болида, журналистите му поставят прозвището „Британският Лъв“, докато се състезава за Ферари през 1989 и 1990 година.

През 1992 година прекратява състезателната си кариера във Формула 1 и преминава в състезанията от шампионата КАРТ в САЩ в тима на Нюман-Хаас.

Още в първото си участие в КАРТ, печели победа на пистата „Сърфърс Парадайс“ в Австралия.

През сезона печели общо 5 победи ставайки шампион за 1993 година.

Менсъл е единственият пилот в историята, който едновременно се състезава и във Формула 1 шампионата и в КАРТ сериите. Това става през 1994 година. След трагедията на Имола, при която загива Аертон Сена, в болида на Уилямс сяда тест пилотът Дейвид Култард. Поради посредствените му резултати, сър Франк Уилямс успява да привлече Менсъл за последните шест старта от сезона.

Менсъл успява да спечели последното състезание за сезон 1994 г. в Австралия – победа, която взима след удар между болидите на Михаел Шумахер и Деймън Хил.

Втори опит за завръщане във Формула 1 прави през 1995 година, когато шефът на Макларън-Пежо – Рон Денис – го кани да седне в кокпита на негов болид. И двата опита са крайно неуспешни и това води до окончателното му разделяне с Формула 1.

След приключването на активна състезателна дейност, записва училище за пътни полицаи в Англия и след това се състезава в сериите ГП Мастърс. Той е един от най-добрите пилоти от Залата на славата през 2008.

Кариерата му във Формула 1 продължава 15 сезона, а последните си два пълни сезона на най-високо ниво прекарва в сериите КАРТ. В историята Менсъл остава като най-успешният британски пилот от Формула 1 със своите 31 победи, които го поставят на шесто място между всички пилоти, след Михаел Шумахер, Ален Прост, Айртон Сена, Себастиян Фетел и Фернандо Алонсо. До 2011 г. той държи рекорда за най-много първи стартови позиции в един сезон, победен от Себастиян Фетел. Намира място в класацията на дългогодишния коментатор Мъри Уокър за най-добрите 10 пилота от Формула 1 на всички времена. През 2008 г., американският спортен телевизионен канал ESPN го поставя на 24-то място в своята класация за най-добрите пилоти на всички времена. Класиран е на 9-о място в топ 50 на най-великите пилоти от Формула 1 на Таймс Онлайн, в класация, която включва още Ален Прост, Айртон Сена, Джеки Стюърт и Джим Кларк.

Менсъл се състезава в сериите Джи Пи Мастърс през 2005 г. и успява да спечели шампионата. Малко след това подписва договор с отбора на Скудерия Екосе Джи Ти за едно състезание на пистата Силвърстоун, на 6 май 2007 г. Впоследствие участва епизодично в състезания със синовете си Лео и Грег, включително в състезанието 24-те часа на Льо Ман, през 2010 г.

Менсъл е последният състезател, нероден в САЩ, приет в Международната зала на славата на моторните спортове, което се случва през 2005 г.

Найджъл Менсъл е президент на „Британска младеж“ – най-голямата младежка благотворителна организация. Освен това е президент на Института за напреднали мотористи.

Живее в Сейнт Брелейд, на остров Джърси.

Кариера Роден в Ъптън-ъпон-Северн, Уорчестършайър, Менсъл прекарва 11 години като специален полицай на остров Ман, по време на състезателната си кариера, както и в Девон и Конуол, след края на кариерата си. Сам финансира кариерата си, която започва относително бавно. След умерен успех в картинга, той се мести в сериите Формула Форд, въпреки неодобрението на баща си. През 1976 г. успява да спечели 6 от 9-те състезания, в които участва, включително и дебютния си старт в Мелъри Парк.

През следващия сезон става шампион в британската Формула Форд, след като побеждава в 33 от 42-те състезания, в които взема участие, въпреки контузия на врата, получена по време на квалификации в Брандс Хач. Докторите казват, че е бил опасно близо до парализа, трябва да лежи в болница 6 месеца и може никога повече да не се състезава. Менсъл пренебрегва съветите на лекарите, напуска болницата и се връща на пистата. Три седмици преди инцидента, той напуска тогавашната си работа като космически инженер и продава по-голямата част от личните си вещи, за да финансира кариерата си във Формула Форд. По-късно същата година той получава шанс да се състезава в отбора на Лола във Формула 3, на пистата Силвърстоун, в което завършва на 4-то място.

Менсъл се състезава във Формула три между 1978 г. и 1980 г. Още в първото си състезание той печели първа стартова позиция и успява да финишира втори, въпреки че кара неконкурентна кола, задвижвана от двигател Триумф Доломит, докато водещите отбори в шампионата карат болиди с много по-мощния двигател на Тойота. След три седми места и четвърто в последния си старт, той се разделя с отбора. През следващия сезон, получава платено място в отбора на Дейв Прайс Рейсинг, постига първата си победа през март 1979 г. на пистата Силвърстоун и завършва на 8-о място в шампионата. Формата му е постоянна, но катастрофа с Андреа де Чезарис, в която по чудо оцелява, отново го изпраща в болницата, този път със счупен прешлен. Пилотирането му е забелязано от Колин Чапман, собственик на Лотус и малко след инцидента, потискайки болката с обезболяващи, Менсъл взема участие в проби на пистата Пол Рикард, за определяне на съотборник на Марио Андрети през сезон 1980, след като аржентинецът Карлос Ройтеман напуска отбора, за да се присъедини към Уилямс. Мястото в крайна сметка получава италианецът Елио де Анджелис, но Менсъл е избран за тест пилот на Лотус.

Формула 1 Лотус

Лотус – 61 старта

1980 Добрите резултати на Менсъл като тест пилот, между които най-бързата за времето си обиколка на пистата Силвърстоун с кола на Лотус, впечатляват Чапман, който дава пилотско място на британеца в три старта от Формула 1, през сезон 1980 г. Дебютът му е в състезанието за голямата награда на Австралия, по време на което, теч на гориво в кокпита, оставя Менсъл с болезнени изгаряния от втора степен по седалщните части на тялото. Повреда в двигателя го оставя извън класирането в следващото състезание, а заради инцидент по време на квалификациите за състезанието на пистата Имола, не успява да се класира за старта. Поради повреда в автомобила на Марио Андрети, преди последното състезание за годината, Менсъл е принуден да преотстъпи болида си, за да може Марио Андрети да се състезава. След края на състезанието, Марио Андрети обявява, че напуска отбора за да премине в Алфа Ромео, което овакантява пилотско място в тима на Лотус за следващия сезон. Въпреки спекулациите в пресата, че то ще бъде заето от Жан-Пиер Хариер и въпреки неодобрението от страна на спонсорите, Чапман избира Менсъл за втори пилот в отбора.

1981 Четирите години на британеца като пилот на Лотус минават трудно, т.к. автомобилът не е конкурентоспособен, а Менсъл, често е побеждаван от съотборника си – Елио де Анджелис. От общо 59 старта, в които взема участие, той успява да завърши едва 24 от тях. Най-доброто му класиране е 3-то място, което постига 5 пъти, докато съотборникът му успява да спечели изненадваща победа в състезанието за Голямата награда на Австралия през 1982 г.

1982 и 1983 През 1982 г. Менсъл планира да вземе участие в състезанието „24-те часа на Льо Ман“, за да изкара допълнително пари. По това време, британецът заработва по 50 000 паунда на година, а предложението за участие в известното състезание е на стойност 10 000 паунда. Чапман смята, че участието на Менсъл в „24-те часа на Льо Ман“, ще го изложи на ненужен риск, поради което му плаща 10 000 паунда, за да не взема участие в състезанието. Освен това удължава договора на британеца до 1984 г., с което го прави милионер.

В резултат на жестове като споменатия по-горе, Менсъл силно се сближава с Чапман и затова е силно покосен от изненадващата му кончина през 1982 г. В своята автобиография пише, че когато Чапман е починал, „светът рухна под краката ми. Част от мен си отиде с него. Загубих член на семейството“. След смъртта на Чапман, отношенията в Лотус силно се обтягат. Заместникът му Питър Уар не оценява достойнствата на Менсъл, нито в професионален, нито в личен план. В своята книга „Лотус – Моята гледна точка от бокса“, Уар казва за сезон 1982 г.: „След анализиране на току-що приключилия сезон е пределно ясно кой пилот е номер 1. Това е Елио. Той е по-бърз и победи Найджъл в 10 от 13 квалификации за стартова позиция. Елио завърши седем пъти в точките, срещу само два пъти за Найджъл и само победата му в Австралия носи на отбора три пъти повече точки от тези на Найджъл през целия сезон. Освен това времената с които Елио побеждава Найджъл в квалификациите са по-добри с огромните 4,5%. И всичко това в сезон, в който двамата пилоти са равнопоставени и са им дадени еднакви възможности и оборудване.“ Впоследствие, за сезон 1983 г., Де Анджелис отново е избран за водещ пилот в отбора. Това се демонстрира с факта, че на него е предоставен новият по-бърз, но по-ненадежден турбо двигател на Рено 93Т за целия сезон, докато Менсъл го получава чак в деветото състезание за сезона – за голямата награда на Великобритания на пистата Силвърстоун, в което успява да се изкачи от 16-о до 2-ро място и в крайна сметка завършва 4-ти. Поради обтегнатите им отношения и липсата на резултати, Уор възнамерява да не уважи последната година от договора на Менсъл, но бива разубеден от спонсорите на отбора, които предпочитат британски пилот.

1984 През 1984 г. Менсъл успява да влезе в топ 10 в генералното класиране за пръв път в кариерата си и печели първата си полпозиция, но отново остава изпреварен от съотборника са Елио де Анджелис, който завършва 3-ти в генералното класиране. По време на състезанието за голямата награда на Монако, британецът изненадва всички, като изпреварва Ален Прост и повежда в състезание на дъжд, но малко след това, в 15-а обиколка, отпада от състезанието, след като губи контрол върху хлъзгавото трасе. По-късно през сезона, от Лотус обявяват, че през следващия сезон Айртон Сена ще замести Менсъл в отбора. Британецът получава оферти от Ероуз и Уилямс и въпреки че първоначално отхвърля офертата на Улиямс, преди състезанието за голямата награда на Холандия, от отбора обявяват че той ще бъде техен пилот през следващия сезон.

През сезон 1984 г. паметно в кариерата на Менсъл остава състезанието за Голямата награда на Далас, когато британецът припада след като пресича финалната линия, бутайки болида си. В двучасовото състезание при 40-градусови температури, той успява да добута автомобила си до 6-о място (и да спечели 1 точка), след като стартира от първа позиция и води през половината от обиколките.

В своята автобиография, Менсъл твърди, че последното му състезание за Лотус – Голямата награда на Португалия, е силно компрометирано от Уар, който отказва да му даде желаните от британеца спирачки. 18 обиколки преди края, Менсъл е на втора позиция в състезанието, но отпада заради повреда в спирачките. След като напуска отбора, Уар заявява по адрес на Менсъл: „Той никога няма да спечели състезание“.

Уилямс

1985 През 1985 г. Франк Уилямс наема Менсъл като съотборник на Кеке Росберг в отбора на Уилямс. Години по-късно британецът заявява: „Кеке е може би един от най-добрите съотборници, които съм имал в кариерата си“. На Менсъл е даден вече известният номер „Червената петица“ (същият номер е изписан на крилото на кораба на Люк Скайуокър в Междузвездни войни), който номер британецът използва както в последващите сезони в Уилямс, така и в отбора на Нюман/Хаас (от сериите КАРТ). „Червената петица“ става известна най-вече благодарение на ентусиазираните коментари на Мъри Уолкър по БиБиСи.