Будизъм

Будизмът (, , пали बुद्ध धम्म, „Учение на Пробудения“Буда Дхарма, произнасяно будадарма, Online Sanskrit Dictionary буда – Просветлен, Дхарма – Закон, Истина, Учение.) е религиозно-философска система (дхарма) за духовното пробуждане (бодхи), обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението, приписвано на Сидхарта Гаутама, често наричан Буда. Гаутама живее и проповядва в източната част на Индийския субконтинент между VI и IV век пр.н.е. Той е приеман от будистите за пробуден, т.е. просветлен, учител, който е споделил своите прозрения, за да помогне на съзнателните същества да се освободят от страданието, чиято причина е невежеството (авидя).

Самите последователи на това учение го назовават Дхарма (Закон, Учение) или Будхадхарма (Учение на Буда). Терминът будизъм е създаден от европейците през XIX век.Торчинов Е. А. Введение в буддологию – С. 5. В днешни дни някои изследователи и будистки деятели определят будизма като философска система, която обхваща различни аспекти на съзнанието, както и на традиции, вярвания, ритуали и духовна практика въз основа на учението на Сидхарта Гаутама.

Макар будизмът да остава най-популярен в Азия, днес той има последователи в целия свят, като в зависимост от дефиницията за принадлежност към него броят на последователите му се оценява на поне 320 милиона души, което се равнява на 4,1 % от световното население.

Будизмът възниква в Индия в средата на индуизма и джайнизма. За разлика от индуизма, в будизма всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна. Благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция.

В будизма са обособени две основни направления – Теравада („Учение на старейшините“) и Махаяна („Голяма колесница“). Теравада има най-голямо влияние в Шри Ланка и Югоизточна Азия, а Махаяна – в Източна Азия, като обхваща и традициите на Дзен, Ничирен, тибетския будизъм, Шингон, Тендай, Шиньо-ен. Някои класификации разглеждат Ваджраяна, практикуван главно в Тибет, Монголия и съседните области, като самостоятелно трето направление, докато други го отнасят към Махаяна. Съществуват и други категоризации, разглеждащи по-голям брой основни направления. Различията между будистките школи се отнасят до точния характер на пътя към нирвана, до значимостта и каноничността на различни учения и текстове, и особено до свързаните с тях практики.

Животът на Буда

Този разказ е заимстван от биографията Ниданакатха на сектата Теравада в Шри Ланка, която се приписва на Будагхоша през V век. Swearer, Donald. Becoming the Buddha. 2004. p. 177 По-ранните биографии като Будачарита, Локатаравадин Махавасту и Махаяна/Сарвистивада Лалитавистарасутра дават различни сведения. Учените се колебаят да направят неквалифицирани твърдения за историческите факти от живота на Буда. Повечето приемат, че той живее, преподава и основава монашески ред, но приемат в непълно съгласие всички данни, съдържащи се в своите биографии.Macmillan Encyclopedia of Buddhism Vol. 1, p. 352Lopez (1995). Buddhism in Practice. Princeton University Press. p. 16. ISBN 0-691-04442-2.

Според автора Майкъл Каритър, докато съществуват основателни причини за съмнение в традиционната източници, „основните моменти от живота на Буда трябва да се приемат за верни: раждане, зрялост, себеотрицание, търсене, пробуждане и освобождение, учение и смърт“.Carrithers, Michael. „The Buddha“, in the Oxford University paperback Founders of Faith, 1986, p. 10. Докато пише биографията на Буда, Карен Армстронг отбелязва, че „очевидно е трудно да се напише биографията на Буда, която отговаря на съвременните критерии, защото ние имаме много малко информация, която може да се считаме че е в унисон с историята... [но] можем да бъдем основателно уверени, че Сидхата Гаутама наистина е съществувал и че учениците му са съхранили колкото са могли спомена за живота му и неговото учение.“.Armstrong, Karen (28 септември 2004). Buddha. Penguin Press. p. xii. ISBN 0-14-303436-7.

Данните от най-ранните писмени тесктове показват, че Сидхарта Гаутама е роден в една общност, която е по периферията, както географски, така и в културно отношение на североизточната част на Индийския субконтинент през V век пр.н.е. Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, page 49. Някои автори като Ричард Гомбрич поставят под въпрос кралския статут на Шудходана, бащата на принц Сидхарта. Според тях той управлява малка олигархична република, в която е избран лидер. Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, page 49.

Според писанията Теравада Трипитака (от пали, което означава „три кошници“), Гаутама е роден в Лумбини, на територията на днешен Непал, около 563 г. пр.н.е. и е израснал в Кипалавасту.UNESCO, Lumbini is the birthplace of the Lord Buddha, Gethin Foundations, p. 19, which states that in the mid-3rd century BCE the Emperor Ashoka determined that Lumbini was Gautama's birthplace and thus installed a pillar there with the inscription: ... this is where the Buddha, sage of the Śākyas (Śākyamuni), was born.For instance, Gethin Foundations, p. 14, states: „The earliest Buddhist sources state that the future Buddha was born Siddhārtha Gautama (Pali Siddhattha Gotama), the son of a local chieftain—a rājan—in Kapilavastu (Pali Kapilavatthu) what is now the Indian–Nepalese border.“ However, Professor Gombrich (Theravāda Buddhism, p. 1) and the old but specialized study by Edward Thomas, The Life of the Buddha, ascribe the name Siattha/fitta to later sources.

Според този разказ, скоро след раждането на младия принц Гаутама, астролог посетил бащата на младия принц цар Судходана като предсказва, че Сидхарта ще стане или велик цар или ще се откаже от материалния свят, за да стане свят човек, в зависимост от това дали той ще види какъв е животът извън стените на царския дворец.

Судходана бил твърдо решен да види сина си как става цар, така че той му забранява да напуска двореца. Но на 29-годишна възраст, въпреки усилията на баща му, Гаутама се осмелил да излезе извън двореца няколко пъти. В поредица от срещи известни в будистката литература като четирите гледки той научил за страданията на обикновените хора, натъквайки се на един старец, на болен човек, труп и накрая на свят човек – аскет, който бил очевидно доволен и в мир със света. Тези преживявания накарали Гаутама да се откаже от царския живот и да подеме духовно търсене.

Гаутама отишъл първо да учи заедно с прочути религиозни учители на тогавашните времена и овладява медитативни знания на които те го научават. Но той открива, че тези знания не осигуряват дълготраен край на страданието, така че той продължава духовното си търсене. След това той опитва от крайния аскетизъм, който е практикуван сред шраманите, чиято религиозна култура е различна от ведическата. Гаутама претърпява продължително гладуване, задържане на дъха и излагане на болка. Той почти умира от глад прилагайки този метод на аксетизъм. Гаутама разбира, че този вид практика го довежда до крайния предел на силите му и че тази практика не слага край на страданието. И така, в този ключов момент той приема мляко и ориз от селско момиче, което го кара да промени подхода си. Той се посвещава на анапанасати медитация, чрез която открил това, което будистите наричат Средния Път (санскрит мадхяма-пратипад)Kohn, Michael (1991). The Shambhala Dictionary of Buddhism and Zen. Shambhala. p. 143. ISBN 0-87773-520-4.: пътя на умереността между крайностите на самоудовлетворение и самостоятелно умъртвяване.The Middle Way of the Buddha . Buddhamind.info. Посетен на 24 октомври 2011.Buddhism – The Middle Path . Buddhanet.net. Посетен на 24 октомври 2011.

Гаутама е решен да завърши своето духовно търсене. На 35-годишна възраст, той сяда в медитация под свещеното смокиново дърво – известно като дървото бодхи в града на Бод Гая, Индия, и обещава да не стане преди да постигне просветление. След много дни, той най-накрая унищожава оковите на ума си, като по този начин освобождава себе си от цикъла на страдание и прераждане, и се изправя като напълно просветено същество (санскрит самяксавбуда). Скоро след това той привлича група от последователи и създава монашески ред. Сега, като Буда, той прекарва остатъка от живота си преподава пътя на пробуждането, който открива, пътувайки през цялата Североизточната част на Индийския субконтинент,Keown, Dictionary of Buddhism, p. 267Skilton, Concise, p. 25 и умира на 80-годишна възраст (483 г. пр.н.е.) в Кушинагар, Индия. Южният клон на оригиналното смокиново дърво може да се види само в Анурадхапура в Шри Ланка и е известно като Джая Шри Маха Бодхи.

Будистки концепции Тъй като писането е рядкост в Индия по времето, когато Гаутама живее, създаденото в живота и учението му се предавало устно, като са записани най-вероятно през първи век пр.н.е.Armstrong, p. xiii.

Английската дума „будизъм“ е сравнително нова. Тя за първи път е използвана в Оксфордски английски речник от 1801 г. (изписана като „Боудизъм“) и правописът на думата се променя на настоящия през 1816 г. в коментар, публикуван в Азиатски вестник („Името и особеностите на будизма добра работа приковавайки вниманието ми“).Waterhouse, David (2005). The origins of Himalayan studies: Brian Houghton Hodgson in Nepal and Darjeeling, 1820 – 1858. Routledge via Amazon Look Inside. p. 53. ISBN 0-415-31215-9.

„Трите скъпоценности“ – Буда, Дхарма и Сангха,Armstrong, Karen (2001). Buddha. Penguin Books. p. 187. ISBN 0-14-303436-7. както и понятията за карма, прераждане (реинкарнация)The idea of reincarnation existed in the Upanishads, in Hinduism and Taoism as well as ancient predecessors of Christianity and Judaism, in Das, Surya (1998). Awakening the Buddha Within: Tibetan Wisdom for the Western World . Broadway Books. p. 110. ISBN 0-7679-0157-6. и практикуването на йогаJohnson, Larry. Buddhist Yoga. Now Yoga . Посетен на 12 януари 2011. са съществували преди времето, когато Гаутама живее, но по-късно се свързат с будизма.

Животът и света

Самсара

Самсара е „цикъл на раждане и смърт“.Buddhism: A Concise Introduction , p.116 Съзнателните същества жадуват за удоволствие и са чувствителни към болка от раждането до смъртта. Контролирани от тези нагласи, те поддържат цикъла на обусловеното съществуване и страдание (самсара) и произвеждат причините и условията за следващото прераждане след смъртта. Всяко прераждане повтаря този процес в принудителен цикъл, който будистите се стремят да прекратят чрез премахването на тези причини и условия, прилагайки методите, изложени от Буда и последващите будисти.

Карма

Кармата (от санскрит: „действие, работа“) в будизма е сила, която кара Самсара цикъла на страдание и прераждане за всяко същество. Добри, мъдри дела (Пали: „кусала“) и лошите, невежи (Пали: „акусала“) действия произвеждат „семена“ в ума, които дават своят плод в този живот или в следващото прераждане.Journal of Buddhist Ethics: „Zen as a Social Ethics of Responsiveness“(PDF), T. P. Kasulis, Ohio State University Избягването на вредни и култивирането на положителни действия се нарича сила (от санскрит: „етично поведение“).

В будизма карма се отнася специално за тези действия (на тялото, речта и ума), които извират от стремежа на ума („сетана“) Harvey, Introduction to Buddhism, p. 40 и довеждат до следствие, плод (пхала) или резултат (випака).