Берковица

Берко̀вица е град в област Монтана, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Берковица. По данни на НСИ населението му е .

География Берковица се намира в полупланински район на 405 m надморска височина, в подножието на Берковска планина, близо до границата със Сърбия. Градът е отдалечен на 24 km от Монтана и 89 km от София.

Градът е изходен пункт за връх Ком, на около 18 km по планински път от края на града. Асфалтирани пътища водят до хижа Ком и близкия до нея ски-влек, работещ през зимния сезон.

Население Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2021):Население – градове в България – „НСИ“ В Берковица функционират четири основни училища — Първо основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, Второ основно училище „Христо Смирненски“, Трето основно училище „Иван Вазов“ и Четвърто основно училище „Георги С. Раковски“, както и две гимназии — Профилирана гимназия „Д-р Иван Панов“ и Лесотехническа професионална гимназия.

Берковицагодина19461956196519751985199220012005200720112021население6876922711 56216 16716 42016 14615 45914 46014 18913 91710 191Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“Население – градове в България – „WorldCityPopulation“ и „Pop-stat.mashke.org“

История Античност Първите сведения за историята на града датират от първото хилядолетие пр.н.е. По това време берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, а в средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. В стратегическите височини около града траките изградили крепости. Те отглеждали пшеница и овце, обработвали желязо и добивали злато в поречията на реките Златица и Врещица. През 29 г. пр.н.е. управителят на Македония – Марк Лициний Крас (младши) разбива бастарните и завладява земите до Дунав, в чийто предели са нашите земи. Създадена е провинция Мизия, която през 86 г. е разделена на Горна и Долна Мизия с граница река Цибрица. Римляните романизирали местното тракийско население и способствали за развитието на икономиката и културата.

Археологически паметници от това време са разкритата римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале, Лесковското градище и некропола край него, земленият бент под с. Котеновци, свързан с промиването на злато, каменната пластика, накитите, монетите, оръдията на труда и оръжията, битовата и строителната керамика, които се съхраняват в Историческия музей на града. Била изградена широка селищна и крепостна мрежа в района – „Калето“ в Берковица, „Непирче“ в Замфирово, „Людино“ в Бистрилица, „Монтиндел“ между Слатина и Драганица и важния военен лагер „Монтанезиум“ в Монтана. В „Калето“ са разкрити останки от две късноантични църкви от началото на V век – в югозападния му край и долепена за източната крепостна стена. В края на късната античност през 545 – 547 г. хуните опустошили земите на Северозападна България.

Средновековие Берковският край преживява съдбата на Първата българска държава, на Византийското владичество, на Второто българско царство и падането му под османско владичество.

Османски период Администрация и стопанство През османското владичество Берковица е седалище на кааза, нахия и вилает. Първото споменаване на Берковица в османски документи се датира към 1445/1446 г.фрагмент от Icmal Defter, София ОАК 52/59. В него се споменава, че Berkovice е кадийски център. През 1454/1455 г. в друг османски дефтер (София, ВД 110/10) е споменато, че към Берковска кааза има девет селища, от които три по-големи – Берковица, Горна и Долна Вереница. По-подробно описание на Берковска кааза () се намира в документи от 1524 г. – т.нар. Mufassal Defter BOA T.D. 130 и от 1530 г. – Muhasebe Defter BOA T.D. 370. В каазата има 112 селища с 3807 домакинства, от които 229 домакинства са мюсюлмани. В самата Берковица има 169 домакинства мюсюлмани и само 24 домакинства християни. През 1595 г. се наблюдава увеличение на населението на Берковица до 236 домакинства, от които 212 домакинства мюсюлмани, 14 домакинства християни и 10 домакинства цигани (Анкара, T.K.G.M. no 95). През XVII век Хаджи Калфа съобщава за развито рударство в берковските сребърни рудници.Константин Иречек, История на българите, стр. 494

Междуособици Регионът е въвлечен във въстанието на Константин и Фружин (1408 – 1413 г.) и Чипровското въстание (1688 г.). През септември 1689 г. след като австрийците разбиват войските на Реджеб паша при Ниш, а маркграф Баденски завзема Видин, австрийска част, предвождана от капитан Хорват, освобождава града, а живеещите в него турци забягват в далечни краища. Със султански ферман от 21 октомври 1717 в гарнизона на Берковица са изпратени 1200 войници. Това става по молба на берковския кадия Ахмед ага с цел охрана на града поради надигащото се недоволство сред местното население. Въпреки това планинците отново се вдигат на борба, когато австрийските войски достигат Ниш, както през 1737 г.

През юни 1836 г., на Спасовден, избухва Бистрилишкото въстание, предвождано от Манчо Пунин от с. Бистрилица и известно като Манчовата буна или Манчовата размирица. Вдигат се на борба около 4000 мъже от селищата в горните поречия на Огоста и Златица (дн. общини Чипровци, Георги Дамяново, Берковица, Монтана и Вършец). Основните сили на въстаналите се стичат в Чипровския манастир, където очакват подкрепа от сръбския крал Милош, която така и не получават. В крайна сметка Милош прави всичко възможно за потушаването на въстанието. Османска войска пристига при Белимел, водят се преговори с въстаниците, след което Манчо Пунин разпуска въстаниците и бяга Сърбия, където е заточен от Милош в Кюприя.

На следващата година, 1837, избухва Върбанпеновото въстание, предвождано от Върбан Пенов от Белимел. Въстаниците са около 2000 мъже от Чипровци и близките 16 селища. На 23 ноември, след като турските власти докарват войски от Ниш и Пирот, започва боят в Чипровската клисура (Метириза – теснината), където бунтовниците са разбити. Върбан Пенов успява да избяга, но по-късно е предаден, заловен и обесен.

Култура

Десетилетието преди Освобождението 1867 – 1877 година се характеризира основно с културно развитие на града. На 13 октомври 1870 е открито девическо училище, построено е двукатното класно училище „Отец Паисий“. На следващата година е осветен и храмът „Свети Николай Чудотворец“. На 11 май 1872 е основано читалище „Бъдащност“, а през 1874 г. се създава ученическо дружество. Това е периодът, когато берковчанинът Александър Дамянов (архимандрит Антим) изгражда Клисурския манастир.

В навечерието на Освобождението В края на август 1872 г. в Берковица пристига Васил Левски, заедно с председателя на Врачанския революционен комитет Мито Анков. При събарянето на къща в берковската махала Плето е намерено писмо на Левски от 2 юли 1872 г., в което иска да му бъдат изпратени „мустаки, брада, машина за фишеци и войнишките правила“. Той дава указание при закупуването на пушки да се „изпитат“ на всеки десет по една, за да не се окажат „фалшиви“ (некачествени). Писмото е предадено в Народната библиотека „Кирил и Методий“ – София.

Подготовката на Априлското въстание обхваща и Берковица, но при избухването на въстанието Северозападна България остава пасивна. Въпреки това на 31 май 1876 г. революционният комитет и други сподвижници в Берковица – общо 24 души, са арестувани за участието им в подготовката на въстанието и 8 души, начело с хаджи Петър Хаджиилиев, са съдени и изпратени във Видинската крепост.

На 8 юли 1876 г. в Чипровци пристигат четите на Панайот Хитов и други български войводи и берковският край въстава. Главните боеве стават при Чипровския манастир. След като въстанието е потушено, пашаджик, командващ берковските турци, наредил инквизиции на населението от Чипровския край.

Период след Освобождението След Освобождението Берковският окръжен съд, председателстван от Иван Вазов, издава присъда No. 5 от 14 януари 1880 г., с която осъжда задочно на смърт погромаджиите Ибрахим бег Пашаджик и Караман бег.

Освобождението на Берковица от османска власт започва на 3 ноември и трае до 4 декември 1877 г. Цял месец руските войски организират разузнавания и водят сражения с турците, докато най-после последните опразват града. Четвърти Харковски улански полк на полк. Ертел идва от север през Кутловица – с. Боровци, и тържествено влиза в Берковица.

След Освобождението градът остава околийски административен център, но се развива сравнително бавно. Берковица постепенно загубва своето стопанско значение. От околията се откъсват много селища. Редица занаяти замират. Населението се препитава от земеделие, кираджилък и грънчарство. За 70 години се построяват: гимназията, столарското училище и началното училище „Кирил и Методий“, две банки и още няколко по-малки обществени сгради.

През войните от града загиват 86 души.

През 1885 г. Берковската община приема първия устройствен правилник за публичните домове в общината – това е първият устройствен правилник за публичен дом, приет в новоосвободената България. За сравнение – Софийската община приема такъв правилник през 1893 г.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Демократическата партия. При избухването на Балканската война единадесет души от Берковица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В края на миналия век в града лесно намират почва социалистически и комунистически идеи. Основният им разпространител става Димитър Филипов. През 1914 г. под знамето на социалдемокрацията Георги Димитров и Камен Тошев са избрани за народни представители.

В Берковица и 14 села от околията през 1919 г. са образувани комунистически общини (комуни). Берковската комуна, с кметове Манол Златков и Камен Тошев.

Най-трагичното събитие от Берковската история от по-ново време е въстанието през 1923 г. В Берковска околия започва подготовка за въстание. Набелязват се плановете за завземането на властта в селата, за формиране на отряди, които да заминат за овладяване на околийския център Берковица.

На 23 септември в много селища на околията властта преминава в ръцете на комунисти и земеделци. На 24 септември е завзет и гр. Берковица. Оттук се изпращат отряди към Петроханския проход, под командването на Замфир Попов. Кървавата разправа с населението от онези години създават цял дял в българската литература, известна като „септемврийска“ (напр. Гео Милев).

През Втората световна война мнозина участват във въоръжената съпротива.

Истински растеж на града в икономическо и културно отношение се извършва през втората половина на ХХ век, когато са построени много заводи: дървообработващ, за абразивни инструменти, мрамор, пластмаси, метал и редица други предприятия. Градът е благоустроен. Изграждат се нови училища, читалище, музей, художествена галерия, минерална баня, стадион, спортни площадки, почивни станции и туристически хижи.

Религии Източноправославно християнство В късноантичната крепост „Калето“, разположена на възвишение северно от град Берковица, през ранното християнство е бил изграден голям епископски комплекс. Материално свидетелство за съществувалото тук духовно средище са руините на две раннохристиянски църкви, известни като Базилика „А“ и Базилика „Б“.

Базилика „А“ се намира в югозападната част на крепостта. Тя е част от голям църковен ансамбъл, който включва още и периболос (заграден двор) и баптистерий (кръщелна).

По план представлява трикорабна, едноапсидна базилика. Липсва нартекс (преддверие). В най-източната си част базиликата завършва с апсида, в чийто синтрон е вграден епископски трон. Според проучвателката на обекта Димитрина Митова това е сигурно доказателство, че църквата е изпълнявала функциите на център на някоя местна епископия.

Теренът, на който е изградена базиликата, е с много голяма денивелация – 3,5 m и затова южният ѝ кораб е стъпил на масивна крепида и стилобат.