Двуцветнопипална сизира (Sisyra terminalis) е вид мрежокрило насекомо от семейство сизириди (Sisyridae). В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България.

Описание Видът се различава от останалите три вида от рода в България по двуцветните си антени.

Разпространение и местообитание Общо видът е разпространен в Ирландия, Великобритания, Швеция, Финландия, Франция, Белгия, Холандия, Германия, Швейцария, Италия, Австрия, Чехия, Полша, Унгария, Словения, Хърватия, България, Румъния, Украйна и Русия (на изток до Далечния изток).

В България видът е установен със сигурност само по мъжки индивид в река Велека при местността Ковач, южно от село Звездец, Малкотърновско. Това е единственото сигурно находище в страната и същевременно най-южното в ареала на вида. През 80-те години на XX век в тази гранична част на ареала видът отстъпва значително по численост на останалите три вида от семейството в Странджа. В целия си ареал видът има ниска популационна плътност.

Обитава течащи води, предимно големи равнинни реки (ларвите), и широколистната дървесна и храстова растителност по бреговете им (възрастните насекоми). Течението на река Велека при Ковач е сравнително бързо.

Начин на живот Възрастните насекоми са активни денонощно, с максимум привечер при смрачаване. Срещат се от края на май до началото на септември в две поколения. Хранят се с полен на иглолистни, умрели дребни членестоноги и живи листни въшки. Снасят около 50 яйца в пукнатини в кората на хоризонтални клони над водата, на групи, покрити с паяжина. Ларвите от трите възрасти паразитират по сладководни гъби (Porifera). Ларвите от последната възраст изграждат пашкул на брега, в който се превръщат в препупа, а след това в какавида. Рано излюпените ларви от второто поколение презимуват като препупа, а късно излюпените – като ларва от втора възраст.

Численост и природозащитен статут Основни заплахи за вида са замърсяването на водите, ограниченото му разпространение и ниската плътност. Водните ларви са силно уязвими при замърсяване на единствената река, в която видът е установен със сигурност в България.

Като предприета мярка река Велека е включена в Природен парк „Странджа“. Като необходими мерки се посочват поддържането и опазването на чистотата на водата на река Велека и мониторингът на популацията на вида.

Източници

Категория:Мрежокрили