Оровник () е село в община Дебърца на Северна Македония.
География Селото е разположено на 7 километра северозападно от Охрид, близо до брега на Охридското езеро.
История В данъчен дефтер за дължимото за 13 март 1845 - 12 март 1846 година джизие в казата Охрид е отбелязано, че 26 лица (мъже) в Оровник дължат данък, като 19 от тях са от средна категория, а 7 - най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 27.
В османски документи от средата на ХIХ век селото се споменава и като „Раховник“. В 1852 година в Раховник се намира чифлик на Мехмед бег.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 194-196, 224.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Оровник (Orovnik) е посочено като село с 45 домакинства със 118 жители българи.
Според Васил Кънчов в 90-те години Оровник чифлик има 15 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ороовник е населявано от 140 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Оровник е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 50 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оровник има 160 българи екзархисти.
През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Лигор Наум, а за членове на управлението - Митре Йован и Стойче Митре.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 259.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Оровник е част от Мешеишка община в Охридска околия на Охридски окръг и има 195 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.
Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1927 година. Изписана е от Доне Доневски. Църквата „Света Петка“ е изградена и осветена на 8 август 1995 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Живописта в църквата е дело на зографа Круме Петрески от село Козица, Кичевско. Темелният камък на църквата „Света Неделя“ е осветен и поставен на 10 ноември 1996 година, а църквата е осветена на 27 юли 1997 година от владиката Тимотей.
Според преброяването от 2002 година селото има 440 жители.
Националност Всичко македонци 439 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 0
До 2004 година селото е част от община Мешеища.
Бележки
Категория:Села в община Дебърца