Народното събрание на Република България е държавният орган, който упражнява законодателната власт в Република България. Според Търновската конституция в България има Обикновено народно събрание и Велико народно събрание, а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От 28 май 1885 г. Народното събрание заседава в едноименната сграда в София, близо до която се намира и площад със същото име.

История За символично начало на парламентарната демокрация в България се смята откриването на Оборищенското събрание на 14 април 1876 година.Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.

Избори В изборите участват три вида кандидати: партии, коалиции и независими кандидати. Всеки гражданин, който има право да гласува, може да гласува за един кандидат. Съотношението на броя на действителните гласове за кандидата отнесен към общия брой на действителни гласове дава подкрепата на кандидата от гласоподавателите.

Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели.

Функции и правомощия Народното събрание е единствен законодателен орган на Република България. Събранието се учредява чрез третата глава на българската Конституция от 1991 г. (чл. 62 до чл. 91).Към дейността му отношение имат и Правилника за организацията и дейността на НС, Законът за избиране на ВНС, който е отменен от БСП и ДПС през 2014 г., а въпросите за ВНС са уредени в Изборния кодекс, и Законът за избиране на народни представители. В Република България НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. Състои се от 240 народни представители, а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира председател, заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите, приема държавния бюджет, установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за президент на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение Министерския съвет, създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на Българска народна банка и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава амнистия, учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори.

Излъчване на правителство Народното събрание има и конститутивна функция (англ. constitute – учредявам, назначавам; constitutive – учредителен). Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на МС по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности.

В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното народно събрание, то се разпуска от президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно.

Парламентарен контрол Парламентарният контрол е дейност на народното събрание, при която народните представители (т.е. депутатите) упражняват контрол върху изпълнителната власт (т.е. правителството), като отправят питания, по които се води дебат в пленарната зала на НС. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко по БНТ 2.

Избор на ръководители на други институции Избира председателя на КФН; Избира управителя на НЗОК за срок от 5 години.

Дейност и процедури Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново НС приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият.

Работата на НС е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от НС.

НС може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители или от МС. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред: от президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика.

В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен.

Гласуването се извършва на две четения.

Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на НС. Също така комисиите биват постоянни и временни; временните са проучвателни и анкетни.

Пример: в XLII НС има 23 постоянни комисии и 3 постоянни подкомисии. Временните са 11.

В рамките на пленарните заседания може да се отправят съобщения и да се дават лични обяснения (когато народен представител е лично засегнат от друг народен представител).

Институции, които се отчитат директно пред НС Българска народна банка Комисия за финансов надзор

Списък на народните събрания в България Парламент Мандат Общо дни Брой депутатиУчредително събрание 10.02.1879 – 16.04.1879 231I велико народно събрание 17.04.1879 – 26.06.1879 231I обикновено народно събрание 21.10.1879 – 24.11.1879 158 II обикновено народно събрание 23.03.1880 – 18.12.1880 172II велико народно събрание 01.07.1881 1 307III обикновено народно събрание 10.12.1882 – 25.12.1883 47 / 55IV обикновено народно събрание 27.06.1884 – 06.09.1886 195 / 286III велико народно събрание 19.10.1886 – 03.08.1887 493V обикновено народно събрание 15.10.1887 – 17.12.1889 285VI обикновено народно събрание 15.10.1890 – 15.12.1892 276IV велико народно събрание 03.05.1893 – 17.05.1893 577VII обикновено народно събрание 15.10.1893 – 21.12.1893 145VIII обикновено народно събрание 15.10.1894 – 04.02.1896 149IX обикновено народно събрание 01.12.1896 – 19.12.1898 159X обикновено народно събрание 16.05.1899 – 29.11.1900 169XI обикновено народно събрание 22.02.1901 – 23.12.1901 166XII обикновено народно събрание 22.04.1902 – 31.03.1903 188XIII обикновено народно събрание 02.11.1903 – 22.12.1907 189XIV обикновено народно събрание 15.06.1908 – 15.02.1911 203V велико народно събрание 09.06.1911 – 09.07.1911 414XV обикновено народно събрание 15.10.1911 – 23.07.1913 213XVI обикновено народно събрание 19.12.1913 – 31.12.1913 204XVII обикновено народно събрание 20.03.1914 – 15.04.1919 257XVIII обикновено народно събрание 02.10.1919 – 20.02.1920 237XIX обикновено народно събрание 15.04.1920 – 11.03.1923 232XX обикновено народно събрание 21.05.1923 – 11.06.1923 245XXI обикновено народно събрание 09.12.1923 – 15.04.1927 267XXII обикновено народно събрание 19.06.1927 – 18.04.1931 275XXIII обикновено народно събрание 20.08.1931 – 19.05.1934 283XXIV обикновено народно събрание 22.05.1938 – 27.04.1939 160XXV обикновено народно събрание 24.02.1940 – 23.08.1944 160XXVI обикновено народно събрание 15.12.1945 – 28.09.1946 279VI велико народно събрание 07.11.1946 – 21.10.1949 465 (375)I народно събрание 17.01.1950 – 02.11.1953 239II народно събрание 14.01.1954 – 11.12.1957 249III народно събрание 13.01.1958 – 04.11.1961 254IV народно събрание 15.03.1962 – 08.12.1965 321V народно събрание 11.03.1966 – 18.05.1971 416VI народно събрание 07.07.1971 – 09.03.1976 400VII народно събрание 15.06.1976 – 07.04.1981 400VIII народно събрание 16.06.1981 – 21.03.1986 400IX народно събрание 17.06.1986 – 03.04.1990 400VII велико народно събрание 10.07.1990 – 02.10.1991 400XXXVI народно събрание 04.11.1991 – 17.10.1994 240XXXVII народно събрание 12.01.1995 – 13.02.1997 240XXXVIII народно събрание 07.05.1997 – 19.04.2001 240XXXIX народно събрание 05.07.2001 – 17.06.2005 240XL народно събрание 11.07.2005 – 25.06.2009 240XLI народно събрание 14.07.2009 – 14.03.2013 240XLII народно събрание 21.05.2013 – 05.08.2014 240XLIII народно събрание 27.10.2014 – 26.01.2017 240XLIV народно събрание 19.04.2017 – 26.03.2021 240XLV народно събрание 15.04.2021 – 11.05.2021 240XLVI народно събрание 21.07.2021 – 15.09.2021 240XLVII народно събрание 03.12.2021 – 01.08.2022 240XLVIII народно събрание 19.10.2022 – 02.02.2023 240XLIX народно събрание 12.04.2023 – 18.06.2024 240L народно събрание 19.06.2024 – 10.11.2024 240LI народно събрание 11.11.2024 – 29.04.2026 240LII народно събрание 30.04.2026 – 240

Състави на народните събрания след 1990 1990 – 2005 Брой депутати Юни 199021114423 16400 Октомври 199110611024240 Декември 19941256915 18 13240 Април 19975813719 12 14240 Юни 2001485121120240 Юни 200582203453172113240 Други партии: Април 1997 – 14 Българска евролевица Юни 2005 – 13 БНС

2009 – 2017 Брой депутати Юли 20091164038152110240 Май 201397843623240 Октомври 201484393823111926240 Март 20179580262712240 Други партии: Юли 2009 – 10 ПП РЗС Октомври 2014 – 26 (КП България без цензура -15 и КП АБВ -11) Март 2017 – 12 ПП Воля

2021 – 2024 Брой депутати Април 2021754330275114240 Юли 2021633629346513240 Ноември 202159263416671325240 Октомври 202267253620532712240 Април 2023692336643711240 Юни 202468194739381613240 Октомври 20246619293633171921240 Други партии: Октомври 2022 – 12 ПП Български възход Юни 2024 – 13 ПП Величие Октомври 2024 – 21 (ПП Меч -11 и ПП Величие -10)

2026 – Брой депутати Април 20261313921211612240

Велико народно събрание

Великото народно събрание (ВНС) е представителен държавен орган в Република България, избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни държавни и обществени въпроси, като приемане или изменяне на конституцията, промяна на територията на държавата, избиране на държавен глава, на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на Търновската конституция, премахнато е с конституцията от 1947 г., но впоследствие е възстановено с промени в конституцията на Народна република България през 1990 г.

Според конституцията на Република България от 1991 г. по правното си положение ВНС се различава от обикновеното НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, формата на държавно управление и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение.

ВНС може да се свика по предложение на президента или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати.