Община Черноочене се намира в Южна България, област Кърджали.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в северозападната част на област Кърджали. С площта си от 328,569 km2 заема 6-о, предпоследно място сред 7-те общините на областта, което съставлява 10,23% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на юг и югоизток – община Кърджали; на югозапад – община Ардино; на запад – община Баните, област Смолян; на северозапад – община Асеновград и община Първомай, област Пловдив; на североизток – община Минерални бани и община Хасково, област Хасково.

Природни ресурси Релеф Релефът на община Черноочене е средно- и ниско планински. Тя се намира на границата между Западните и Източните Родопи. В западната част на общината се простират разклоненията на западнородопския рид Каракулас (Гордюва чука). На около 2 km западно от село Безводно се издига връх Чиляка (1459 m), най-високата точка на рида и общината.

Районите на изток от река Яйлъдере (ляв приток на река Боровица, от басейна на Арда) се заемат от западните части на източнородопския рид Чуката, който обхваща около 2/3 от цялата територия на община Черноочене. Неговата максимална височина връх Кованлъка (871 m) се намира в най-западната му част, на северозапад от село Комунига. Най-северният ъгъл на общината, на изток от седловината Китката се заема от крайните югозападни части на друг източнородопски рид – Мечковец с височина от 867 m, разположена северно от село Ночево.

В най-североизточния ъгъл на общината се намира „опашката“ на язовир „Тракиец“, където е и най-ниската точка на община Черноочене – 252 m н.в.

Води Основна водна артерия на община Черноочене е река Боровица, която протича през нея със средното си течение в югозападната ѝ част. Влива се в лявата „опашка“ на язовир „Кърджали“, югозападно от село Боровско. Неин основен приток е река Яйлъдере (ляв), по която преминава условната граница между Западните и Източните Родопи. На река Боровица, североизточно от село Безводно е изграден големият язовир „Боровица“ (27 млн. m3), който снабдява с питейна вода град Кърджали и още множество други населени места в региона.

Община Черноочене се явява изворна област на още две по-големи реки. От района на село Черна нива води началото си река Перперек (ляв приток на Арда), която протича на югоизток, преминава през общинския център село Черноочене и напуска общината източно от село Бърза река. В най-северните части на общината, в землището на село Йончово са изворите на Харманлийска река, десен приток на Марица.

Стопанство Икономиката на община Черноочене се доминира предимно от селскостопанското производство, в което са включени около 60% от трудоспособното население. От векове тютюнопроизводството продължава да формира основния поминък на населението. Една четвърт от всички засети площи в общината са с висококачествени и ароматни ориенталски тютюни. Годишно тук се добиват над 1200 т от родопското злато, което се изнася за най-големите цигарени компании в света. В селскостопанската структура на района през последните години сериозно са застъпени житните и фуражните култури, зеленчукопроизводството и лозарството. Около 36,6% от цялата земеделска земя се стопанисва, а 14,3% (48 649 дка) се обработва.

Промишлеността на територията на Черноочене е представена от машиностроенето и шивашката индустрия. Над десет са шивашките и текстилни фирми, които произвеждат конфекция за международните пазари. От съществуващите около 400 фирми в общината, 80 процента са специализирани в областта на услугите и търговията.

Природните богатства, изградената материално-техническа база и инфраструктура, специализацията на трудовите ресурси дават възможност за привличането на инвестиции в района в областта на тютюнопроизводството и фуражните култури, в производството и преработката на млечни продукти, ферми за отглеждане на билки, гъбарство, в шивашката промишленост, в селския и ловен туризъм.

В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база „Женда“. В нея се отглеждат муфлони, глигани, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм

На територията на общината функционира поликлиника, здравна служба, фелдшерски здравни пункта, 1 средно училище /СУ „Христо Смирненски“ с. Черноочене/, 3 основни училища, 3 читалища, 9 библиотеки. В село Пчеларово е представена етнографска музейна експозиция.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 9607 100,00 Българи 207 2,15 Турци 8886 92,50 Цигани – - Други 5 0,05 Не се самоопределят 52 0,54 Неотговорили 457 4,76

Населени места Общината има 50 населени места с общо население 7775 жители към 7 септември 2021 г.

+ Списък на населените места в община Черноочене, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Бакалите 69 6,385 Бакалар Комунига 982 26,665 Кушаллар Безводно 37 47,474 Сусуз Копитник 2 - Яйлалъ, в з-щето на с. Комунига Бели вир 313 8,067 Махсунлар, Максутлар Куцово 4 3,740 Топаллар Беснурка - 2,715 Пандугузлар Лясково 506 5,668 Фъндъджик, Пандаджик, Лесково Божурци 209 2,106 Кенелер Минзухар 366 8,581 Калфалар Боровско 8 4,021 Чам дере, Караманлар Мурга 25 16,194 Босилица 10 1,444 Оманлар Небеска 16 5,099 Фелеклер Бостанци 80 1,160 Бастанджълар Нови пазар 179 - Йени пазар, в з-щето на с. Каблешково Бърза река 51 3,516 Кузгун дере Новоселище 59 2,537 Кушалълар ени махле Верско 37 1,205 Имамлар Ночево 37 12,911 Ташлък Водач 209 2,400 Кълаузлар Паничково 277 9,772 Чанакчъ Вождово 70 0,821 Емироллар, Вождево Патица 157 4,136 Юрдеклер, Гьок Виран Войново 7 2,133 Кара чоджуклар Петелово 235 7,276 Хорозлар, Петелево Възел 67 0,661 Джингаз махле Пряпорец 290 1,373 Байраклар махле Габрово 545 12,777 Пчеларово 118 25,645 Кованлък Даскалово 290 4,986 Молла Мусалар Русалина 2 2,317 Ходжалар Драганово 125 1,907 Шабан кьой Свободиново 143 4,937 Даа харман, Свободино Душка 1 - Хаджъ Йорук в з-щето на с. Ночево Соколите 38 17,947 Шахинлар Дядовско 318 4,947 Деде кьой Среднево 217 2,044 Орта махле, Средньово Железник 212 2,293 Кара Демир Средска 6 2,920 Мурсалар Женда 26 16,629 Яшлък кьой Стражница 106 2,155 Хюмет кьой Житница 192 5,454 Хамбарджълар Черна нива 80 4,437 Кара тарла Йончово 102 12,497 Кирез тарла Черноочене 386 2,059 Йенипазар Каблешково 208 1,240 Шабанлар Ябълчени 109 3,219 Алмалък Каняк 142 5,697 Кара кьой ибиклер Яворово 107 4,402 Баш виран ОБЩО 7775 328,569 3 населени места без землища

Средната гъстота на населението е 23,8 души/km2 при 59 средно за страната. Относителният дял на трудоспособното население и трудовите ресурси е сравнително постоянен и представлява 53,3% от цялото население.

Административно-териториални промени Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хорозлар на с. Петелево; – преименува с. Кованлък на с. Пчеларово; между 1926 и 1934 г. – с. Йени пазар е преименувано на с. Нови пазар без административен акт; МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Кушалар (Кушалълар) на с. Комунига; – преименува с. Йенипазар на с. Черноочене; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бакалар на с. Бакалите; – преименува с. Сусуз на с. Безводно; – преименува с. Махсунлар (Максутлар) на с. Бели вир; – преименува м. Пандугузлар на м. Беснурка; – преименува с. Гази оглар (Гази оллар) на с. Богоров дол; – преименува м. Мъсърлъ на м. Бодровци; – преименува м. Кенелер на м. Божурци; – преименува м. Чам дере (Караманлар) на м. Боровско; – преименува м. Бекираа махлеси на м. Босилек; – преименува м. Оманлар на м. Босилица; – преименува м. Бостанджилар на м. Бостанци; – преименува с. Кузгун дере на с. Бърза река; – преименува м. Имамлар на м. Верско; – преименува с. Чубуклу (Кулаозлар) на с. Водач; – преименува м. Емироллар на м. Вождево; – преименува м. Кара чоджуклар на м. Войново; – преименува м. Джингаз махла на м. Възел; – преименува с. Молла Мусалар на с. Даскалово; – преименува с. Шабан кьой на с. Драганово; – преименува с. Деде кьой на с. Дядовско; – преименува м. Карабашлар на м. Дяконово; – преименува с. Кара Демир на с. Железник; – преименува с. Яшлъ кьой на с. Женда; – преименува с. Хамбарджълар на с. Житница; – преименува с. Кирез тарла на с. Йончово; – преименува м. Шабанлар на м. Каблешково; – преименува с. Хасан кьой на с. Кадънка; – преименува с. Кара кьой Ибиклер на с. Каняк; – преименува м. Чилингир махле на м. Ключево; – преименува м. Яйлалъ на м. Копитник; – преименува с. Топаллар на с. Куцово; – преименува с. Фъндъджик (Пандаджик) на с. Лесково; – преименува с. Калфалар на с. Минзухар; – преименува м. Фелеклер на м. Небеска; – преименува с. Кушалълар Йени махле (Йени махле) на с. Новоселище; – преименува м. Ташлък на м. Ночево; – преименува м. Чанакчъ на м. Паничково; – преименува с. Юрдеклер (Йордеклер) на с. Патица; – преименува м. Мандър агач на м. Повиен; – преименува м. Иналлар на м. Пошево; – преименува м. Байраклар махле на м. Пряпорец; – преименува м. Ходжалар на м. Русалина; – преименува м. Сабунджилар на м. Сапунаре; – преименува с. Даг Харманлъсъ (Мюрсемлер, Даа харман) на с. Свободино; – преименува с. Шахинлер (Шахинлар) на с. Соколите; – преименува м. Орта махле на м. Средица; – преименува м. Орта махле на м. Средньово; – преименува м. Мурсалар на м. Средска; – преименува с. Хюммет кьой на с. Стражница; – преименува м. Гурлар на м. Сухино; – преименува м. Казал махлеси на м. Червенци; – преименува с. Кара тарла на с. Черна нива; – преименува м. Алмалии (Алмалък) на м. Ябълчени; – преименува с. Баш виран на с. Яворово; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на м. Вождево на м. Вождово; – уточнява името на с. Лесково на с. Лясково; – уточнява името на с. Петелево на с. Петелово; – уточнява името на с. Свободино на с. Свободиново; – осъвременява името на м. Средньово на м. Среднево; Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – признава махалите Ночево и Паничково за села; – заличава махалите Бодровци, Босилек, Ключево и Червенци и ги присъединява като квартали на с. Минзухар; Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава махалите Божурци и Ябълчени за села; – заличава с. Богоров дол поради изселване и присъединява землището му към с. Женда; – заличава м. Дяконово поради изселване и присъединява землището ѝ към с. Свободиново; – заличава с. Кадънка поради изселване и присъединява землището му към с. Безводно; – заличава махалите Повиен, Средица и Сухино и присъединява землищата им към с. Бели вир; – заличава м. Пошево и присъединява землището ѝ към с. Комунига; – заличава м. Сапунаре и присъединява землището ѝ към с. Стражница; На основание §7. (3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села; Реш. МС № 544/обн. 31.07.2015 г. – закрива с. Бедрово поради изселванеРешение № 544 от 23.07.2015 г. Обн. ДВ, бр. 58 от 31 юли 2015 г..

Политика

Награди за Община Черноочене Победител в категория „Ефективно управление на проекти“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Айдън Осман за разработване на проекти и печелене на финансиране за подобряване на градската среда.

Природни и исторически забележителности В района на село Ночево има добре запазен комплекс от разнородни изсичания и съоръжения, разположен в местността „Пармак кая“ на около 500 м. след първата махала на селото.

Шарапаните край с. Ночево Гузгун кая /Горящ камък/ край с. Душка Тракийско светилище“ Биюк тепе“ край с. Женда Средновековна крепост „Градището“ край с. Пчеларово Джамията „Чубуклу“ край с. Водач Църквата „Света Петка“ – с. Пчеларово Вековен бор в с. Пчеларово Водопад край с. Безводно Връх Чиляка над с. Безводно Елови находища, с. Мурга и с. Женда